През летата на детските ми години обичах да ходя със съседчета до река Искър, която минава през родния ми град Самоков. Обикновено ние бяхме придружавани от възрастен или тийнейджър, който ни наблюдаваше и беше отговорен за нас.

Наличието на такъв отговорник обаче почти се оказа безпредметно, когато веднъж се опитах да прекося бързата река на едно сравнително дълбоко за крехката ми възраст място. Бързеят ме понесе, недоразвитите ми плувни умения не изглеждаше да помагат и аз започнах да гълтам вода и да потъвам. Никой от групата ни не можеше да направи нищо и тъй като не познавах Бог по онова време, аз не можех да призова Името Му за помощ.

Въпреки това Неговата милост беше върху живота ми още тогава: един намиращ се на брега човек видя какво се случва, влезе във водата и ме измъкна. Сатана пропусна поредния си шанс да ме унищожи!