За почти две години след пристигането ни в Америка през 2001 г. ми се наложи да работя през нощта. Една съботна сутрин, непосредствено след работа, мой колега предложи да ме закара до близката метростанция (по онова време все още нямах кола и трябваше да ползвам обществения транспорт на Атланта). Приех предложението с готовност, качих се в малкия „Форд Ескорт” и потеглихме. Въпреки че винаги съм се стремил да спазвам правилата за безопасност, онази сутрин бях толкова изморен, че първоначално забравих да си сложа предпазния колан. Няколко минути по-късно осъзнах грешката си и я коригирах, като интуитивно усетих важността на тази корекция.

Десетина минути по-късно колегата ми, който беше изморен не по-малко от мен, пропусна да спре на знак „Стоп” и кола, движеща се с поне 50 км/час, се вряза в Ескорт-а откъм шофьорската страна. В секундата преди удара, зървайки връхлетяващия автомобил, всичко, което можах да направя, бе да призова Името на Исус. Колата, която ни удари, беше масивна (Форд Краун Виктория или Мъркюри) и преобърна малкия Ескорт на покрива му, като го влачи около трийсетина метра. Когато най-накрая влаченето спря, с колегата ми се намерихме висящи на предпазните колани в преобърнатия автомобил. След като установихме, че и двамата сме добре, откопчахме коланите, паднахме на главите си върху натрошените стъкла, които покриваха тавана на колата, и изпълзяхме навън през счупените прозорци.

Няколко малки порязвания от тези стъкла бяха всичките наранявания, резултат от катастрофата! Това, разбира се, беше голямо облекчение за нас, семействата ни, водача на другия автомобил, полицаите и парамедиците.

Нашият Бог е изпитана Помощ във време на нужда!