Божията десница е върху Неговите деца по всяко време, пазейки ги и неутрализирайки всевъзможни опасности. Въпреки че в огромната част от случаите ние не осъзнаваме тяхното наличие, има моменти, в които това става ясно дори за физическите ни сетива.

Един ден, когато бях на около 8-9 години и живеех в Самоков, реших да пренебрегна инструкциите на родителите си и да се спусна с голяма скорост с колелото (съветски „Школник”) по нашата улица към натоварената главна улица.

Когато обаче я приближих и се опитах да сложа контрата, „челната съветска технология” ми изневери и аз влетях в интензивния трафик, удряйки се в една от гумите на камион „Шкода”, каращ с голяма скорост. Въртеливото движение на гумата ме изхвърли във въздуха и след летеж от 5-6 метра се приземих на тротоара без никакви наранявания! Баща ми твърди, че липсата дори на драскотина се дължи на факта, че съм се приземил на дебелата си глава, но аз знам, че Бог беше заповядал на ангелите Си да ме пазят (въпреки че не Го познавах по онова време). Ако бях влетял в улицата секунда по-рано или по-късно, щях да попадна под камиона и да бъда смачкан!