Роден съм на 24 ноември 1991 година. По онова време никой в семейството ми не бил вярващ.

Още при раждането ми духът на смърт се опитал да ме убие – пъпната връв била увита три пъти около врата ми, задушавал съм се и съм бил посинял. Но Бог се намесил и ме спасил от смърт. Това е първият път, когато дяволът се опитал да ме убие. Добре помня втория случай, когато смъртта ме беше сграбчила. Бях около петгодишен и със семейството ми бяхме на язовир. Майка ми ме държеше над водата и без да си иска, ме изпусна. Нагълтах вода и помня, че умирах, защото нямах въздух. Не мога да обясня с думи и не знам какво се случи, но се върнах към живот – просто отново започнах да дишам. След този случай имах страх от вода дори когато трябваше да ме къпят.

Няколко години след това по-големите ми сестри чуха за Господ, повярваха и започнаха да ходят на църква. Повярвах и аз, заедно с целия ми дом. Ние сме седем деца. Баща ми беше пияница, прелюбодеец и комарджия. Напиваше се, прибираше се вкъщи и започваше да ни тормози и да ни бие. От малък живеех в страх. Когато баща ми повярва, спря да пуши, да пие и другите неща, но не спря да ни тормози. И понеже аз бях най-малкият, всеки, който беше ядосан за нещо, си го изкарваше на мен. Страдах много и бях пълен със страхове. Но понякога сам си го просех…

Помня един ден (бях около деветгодишен) ядяхме сандвичи и аз дразнех по-големия ми брат. Той ме удари и аз се разплаках, макар че този път си заслужавах боя. Докато плачех, се задавих с храната, която беше в устата ми. Всички се паникьосаха, защото аз умрях в ръцете на майка ми. Не беше като предните два пъти – знам, че душата ми напускаше тялото. Не видях нищо свръхестествено, просто беше тъмно и чувствах, че душата ми се носи в нещо като тунел. Докато се носех така, можех да чувствам и чувах как в далечината, отвъд тунела, майка ми се моли: „ИСУСЕ, върни ми детето!“ И аз наистина се върнах в тялото си. Не знам къде отиде заседналият залък, но започнах да дишам…

Обичах Исус с детската вяра –  искрена и чиста. Правех всичко, което ми казваха, че трябва да правя, за да Му бъда угоден. Бях добродушен, но добротата ми ми носеше само неприятности – в училище съучениците ми ме тормозеха и ми се подиграваха, вкъщи, въпреки че семейството ми повярва, някои неща си останаха същите. Много години мълчах и търпях, за да не бъда лош. Много пъти сам плакал. Чувствах се отхвърлен от всички… Може и да е имало любов в семейството ми, но не я чувствах – получавах само шамари дори без повод, беше им станало навик. Баща ми ме биеше, все едно бях мъж, а не малко дете – с колове, с маркучи, с вили, с лопати, до кръв, до надуване и посиняване. Лягах и ставах в страх.

В училище картината беше още по-страшна… Но един ден – бях може би в седми клас, ми писна все да съм добър, да си мълча. Казах си: „Око за око, зъб за зъб.“ Оттогава, ако някой ме закачаше в училище, аз отвръщах. Лека-полека започнаха да се съобразяват с мен, а аз малко по малко ставах все по лош. Това беше заради цялата болка, която бях насъбрал, и защото не исках повече да страдам. В осми клас вече се движех с група момчета, сред които исках да съм някой, да се съобразяват с мен, да имат респект. Крадяхме дребни неща от магазина, правехме и други лиши неща и аз все повече ставах като тях, а от предишния Тони оставеше все по-малко. Започнах да псувам и да говоря разни глупости. Помня колко странно се почувствах, когато напсувах за първи път–  все едно не бях аз…

След осми клас отидох да уча в град Плевен. Там нещата станаха още по-зле – постоянно бягах от часовете, подигравах се на учителите, висях по кафетата, където имаше бой, аз бях там. Научих се да пуша трева и цигари, пиех алкохол, ходех по купони, забърквах се в побоища… Едва завърших 12 клас. Учителите бяха просто милостиви или може би искаха да се отърват от мен.

Ставах все по-известен. Името ми се знаеше от всички, бях почитан от тогавашната тайфа, даже (не го казвам за хвалба) ме наричаха Майк Тайсън. Кой като мен! Тогава тежах 55–60 килограма и не знаех откъде имам тази сила и умения. Биех се с много по-големи и по-силни от мен мъже, а бях само на 18–19 години. Никога не съм ходил на курс по бойни изкуства, нито са ме учили да се бия. Сега знам, че това не беше от БОГ, а дяволът ми е давал тези сили, защото като малък, заради целия тормоз и заради това, че бях мачкан непрекъснато, казах на глас, че се отричам от Бог и започнах да искам сила от дявола. Може би оттам тръгна всичко…

Този живот ме съсипваше, но аз не го осъзнавах. Занимавах се и с кражби – бях се събрал с няколко момчета от моето село и почти всяка вечер правехме по няколко удара по къщите на хората. Станах почти професионалист и в тази област – с каквото и лошо да се захванех, бях отдаден и посветен. Това продължи дълго време, а парите ги пръскахме за глупости, естествено и за трева. Мислех си, че не съм пристрастен към тревата, но бях, с години я пушех.

Кой знае колко щях да продължа така, ако не ни бяха хванали… Бях съден за две кражби и един побой. Толкова знаеха, за толкова ме осъдиха. Минах с условна присъда, плащане на щети и глоба за телесна повреда. Не ме вкараха в затвора, защото имах чисто досие. Уплаших се и спрях с кражбите и побоищата. Имах условна присъда и знаех, че дори за един шамар или обида можеха да ме вкарат в затвора. Много пъти бях предизвикван, но слава на Бога, не отвърнах, въпреки че гордостта ми беше засегната и авторитетът и името ми бяха потъпкани.

Спрях с грабежите и побоите обаче продължих с тревата, цигарите, похотта, пиянствата… До такава степен бях пленен от тревата, че когато нямаше трева, ставах яростен, гневен. Това беше животът ми до 2014 година.

В края на 2013 и началото на 2014 година нещо стана с мен. Започнах да се плаша за живота си, виждах в какво съм се превърнал и че ставам все по-зле – особено с тревата. Ако не пушех, зациклях, ставах неадекватен. Бях като робот, но и роботът беше по-човек от мене. Уплаших се, че ставам такъв, но все още не спирах с тревата и с този начин на живот. Вместо това продължавах, харесваше ми да съм напушен и даже понякога да халюцинирам.

През януари 2014 г. се запознах с едно момиче. И преди съм имал взаимоотношения с момичета, наранявания, болка, разврат и глупости. Но нещо стана чрез това момиче. Когато се сближихме, тя ми каза: „Тони, ще ти помогна да спреш, ще съм до теб.“ Аз се правех на корав пред нея и й казах, че това няма как да стане. Но вътрешно харесах думите й и си казах, че тя е различна.

Интересното е, че през всичките тези години аз ходех на църква, даже пеех… но само толкова. След църква отново си бях престъпник – нито съм бил посветен вярващ, нито съм се молил, а ако съм го правил, е било само когато съм бил на зор. Отварял съм Библията само от любопитство. Бях посетител и нищо повече. Чаках с нетърпение да свърши богослужението и да си върша моите неща.

Да се върна на момичето. Тя често ми идваше на гости, оставаше при мен и спяхме заедно. Тя си беше блудница аз блудник. Един ден просто спря да идва, а точно тогава аз се разболях тежко от грип. Тя ми се обади по телефона, започнахме да си говорим и неочаквано ми каза: „Знаеш ли, че има Бог? Чета една книга на сестра ми. Защо не се помолиш на Бог?“ Бях шокиран. Никога не й бях споменавал, че ходя на църква и че се мисля за вярващ. И й казах: „Да, знам. Аз съм вярващ.“

Така започнахме да си говорим за Бог. Аз я водих в някаква молитва, но правех каквото съм чувал, не че разбирах. Редовно й говорех, мислейки си, че аз съм добре, но това беше като меч, остър и от двете страни – говорех на нея, но думите действаха на мен. И се замислих: „Говоря на нея, но аз самият какъв съм?“ Тогава си спомних за детството ми – как бях добър, как обичах Исус, как Му вярвах… В мен се зароди копнеж отново да стана такъв.

Една вечер си пуснах филма „Исус“ и докато гледах как Го биеха, как Го плюеха и Му се подиграваха, сърцето ми се съкруши – особено когато Му забиха пироните и Го разпънаха… Казах си: „Той претърпя това заради мен. Той не заслужава да съм такъв.“ Тогава осъзнах колко съм далече от Исус и се почувствах предател. Бях Го предал! Но Неговата любов ме изпълни. Аз паднах на колене и заплаках. Присъствието на Святия Дух беше силно и започнах да се покайвам, да Му казвам, че съжалявам. Исках Той да ме приеме и отново да бъда с Него, както преди. Тогава някакъв товар падна от мен и ме изпълни силен копнеж за промяна. Размишлявах за живота си – през какво съм минал, какъв съм бил, как няколко пъти умирах. И тогава разбрах всичко – дяволът го е планувал от самото ми раждане и той има пръст да съм такъв. Казах си, че Бог има план за мен и дяволът се страхува от това. Ето защо той ме отдели от Бог. Това ме насърчи.

Аз разбрах истината, но все още не бях променен. Слава на Бога, тревата я спрях от раз. Цигарите ги спрях по-трудно, но казах на Бог, че искам да ги направи гнусни, противни, отвратителни за мен. Така и стана. Бог ме освободи от цигарите, от алкохолизма…

Знаех, че Бог ме е избрал, и започнах да се моля да ми се открие. Тогава сънувах сън. В съня майка ми ми каза: „Тони, снощи Бог ми каза да четеш Словото, за да станеш силен и да гониш демони.“ Това беше в съня ми, а на следващия ден в църквата имаше подобна проповед. Вечерта един приятел ме покани на гости. Докато отивах към тях, се молех. Те ме посрещнаха и приятелката му каза, че трябва да отиде до тоалетната. След като се върнаха, момичето се промени, погледът й стана различен, започна да говори странно и каза на момчето, че неговият дядо го пази. Каза, че го е видяла и описа как точно изглежда човекът. А не го беше виждала, защото той беше починал много отдавна. Тогава се сетих за съня си и разбрах, че демон говори чрез нея. Тя изпадна в още по-странно състояние и взе да се тръшка на земята. А аз – каквото бях чул, това правех. Положих ръка на нея и гонех демона в името на Исус. И незнайно защо казах: „Пълно, съвършено изцеление!“ След това тя каза, че повърнала нещо черно. Мина доста време и тя ми писа: „Тони, ходих на лекар. Имах кисти, но сега ги няма – докторите не ги откриха.“ А аз дори не знаех, че е била болна…

През това време не бях напълно освободен и аз. Приятелката ми идваше при мен и спяхме заедно, но когато реших да спрем, докато не се оженим, тя ме остави. Аз се молех, ако това взаимоотношение е от Бог, да станем семейство, ако не е – да не сме. И понеже врагът – дяволът, видя, че вече не съм негов, изпрати ада срещу мен. В течение на два-три месеца водех война с мислите, които той ми пращаше. Майка ми и баща ми ме подкрепяха, а и много други братя и сестри се молеха и постеха за мен. Трудно се хранех и непрекъснато имах атаки – най-различни вулгарни мисли, мисли за убийства, за самоубийство, за сексуални извращения, мисли да късам Библията, обиди към хората, мисли, че няма рай и няма ад, че всичко е лъжа, че няма Бог, най-различни тежки мисли и дори хули към Святия Дух, всякакви обиди към всички и всичко. Треперех от страх от тези мисли, но знаех, че не са мои.

Чрез това изпитание Бог много ме промени. Заяквах в духа, четях Слово постоянно, молех се и постех и слава на Бога, намерих свободата и мира, за които копнеех. Бог ме освободи от много неща и ми даде победа чрез Неговата сила и мощ. Сега живея нов живот в Исус Христос. Той отново ме прие – заблудената Си овца. Голяма е любовта Му, вечна е милостта Му, Той е верен, загрижен Баща. Той ми прости всичките грехове и се радвам на живота си в Него. Моля се Бог да върне всички заблудени и всеки да познае и преживее Неговата величествена любов в името на Исус. Амин.