Откакто се помня, съм имала вярата, че Бог съществува. Като дете преживях доста тежки моменти и често се молех с моите детски молитви. Истината е, че растях със знанието за Бог, но не Го познавах.
Когато бях във втори клас, загубих брат си при нещастен случай. Помня като днес как, докато чакахме пред операционната в Пирогов, се молех той да оцелее и обещавах, че винаги ще бъда с него, няма да го ревнувам, няма да му се карам… Отиде си!
Тогава проумях колко е важно да си прощаваме, докато сме живи, да се обичаме, да сме благодарни…
Това беше първият ми житейски урок!
Умишлено ще пропусна много други подобни преживявания и ще ви споделя как Бог ми се разкри лично.
Когато се роди дъщеря ми, обичах през летния сезон да бъда с нея на вилата ни. В един момент започнах да получавам среднощни кризи с болки в коремната област, които ме опасваха и сковаваха целия ми торс. В началото бяха кратки, но с времето станаха по-чести и по-дълги. През една от нощите кризата не спря, болките предизвикаха пълно сковаване и буквално усещах как животът ме напуска. Мислех си: „Не е възможно да се родя, да се изуча, да се омъжа, да родя дете и докато още не съм го отгледала, да умра.“ Помолих моя съпруг да се грижи за дъщеря ни, в случай че нещо се случи с мен. Чух как той през сълзи ми каза: „Не ни оставяй!“
По това време съпругът ми търсеше Бога. Беше започнал да посещава различни църкви, но все още не беше установен. В неволята си ми предложи да се помолим Бог да прости греховете ни и да се смили над нас. За мен това беше най-смисленото нещо, което можехме да направим в този момент.
След това извикахме бърза помощ, но те, като ме видяха така скована, ми казаха, че имам нервна криза, сложиха ми успокояваща инжекция и си тръгнаха. Нещата обаче станаха още по-зле. През устата ми започна да излиза нещо като желе на големи зелени топки. Това се повтори три пъти, след което се качихме в колата и отидохме в първата болница, която ни беше по пътя – Окръжна болница, София.
Приемаха ме три часа. Докторът, който беше на смяна, каза, че е цяло чудо, че съм жива в това състояние. Показа ни изследванията. Показателите бяха изключително лоши. Жлъчният мехур в мен беше голям колкото бебе, пред спукване, пълен с камъни…
Останах в болницата, докато органът се успокои и плануваха операция. След месец-два ме оперираха и всичко мина перфектно. Моята майка беше с мен и ме обслужваше. На четвъртия ден след операцията реших да се опитам сама да се справя с тоалета си. Станах, подпирайки се на майчината ръка, и отидохме заедно до тоалетната, която беше през една врата от нашата. Стигайки там, изведнъж усетих, че губя почва под краката си и побързах да се върна обратно в леглото, но… Последното нещо, което видях, беше рамото на мама, за което исках да се хвана.
В миг на око се намерих на едно прекрасно място. Нямаше и следа от болка и скръб. Бях лека и щастлива. Всичко около мен беше зелено, но не това зелено, с което сме свикнали на земята, а някак си пълно с живот. Много красиво! Отстрани имаше огромен зелен хълм, а аз се намирах близо до група млади хора, които бяха облечени празнично. Те не ми обърнаха никакво внимание. Готвеха се за Сватбата.
Гледах цялата тази шир и бях изпълнена с мир и радост, и със знанието вътре в мен, че тук има Някой, Който ме познава истински и аз трябва да Го намеря.
Направих само една крачка към Него и… се озовах в болничното си легло. Над мен се бяха надвесили хора от персонала и се бореха за живота ми… Болките се върнаха и всичко друго с тях. Помня как затварях очи и исках да се върна отново там. Това преживяване беше толкова силно и съкровено за мен, че дни наред не го споделих с никого.
Тогава свързах нещата. Покаянието ми пред Бог съхрани живота ми. Поради Неговата огромна милост Той ми показа небесни места и ми даде силно желание да Го търся.
Приех Исус Христос за мой личен Господ и Спасител. Взех решение да чета Библията и да се моля всеки ден. Така научих кой е Бог и коя съм аз в Неговите очи. След близо година почувствах огромна нужда да ходя на църква… Със съпруга ми се посветихме в местна църква.
От този момент животът ни стана цветен, смислен. Днес цялото семейство сме служители на Бога и така ще бъде до края.
Бъдете благословени! Бог е жив!
