Малко след пристигането ни в САЩ през 2001 година за период от около два месеца работех нощни смени като сервитьор в заведение за бързо хранене от веригата „Уофъл Хаус”. Понякога, когато нямаше клиенти и всички свързани с бизнеса задачи бяха изпълнени, аз сядах на бара или в някое сепаре и отварях джобния си Нов Завет, опитвайки се да прекарам допълнително време с Бог и с Неговото Слово. Мотивацията ми беше духовен глад, а не някакво желание за показност.
Веднъж по време на такава „лека” смяна един от колегите ми – афро-американец на средна възраст, се доближи до мен и започна да ми задава въпроси за Бог и за Неговата любов. Докато отговарях на тези въпроси, аз усещах в сърцето си, че моят колега има по-дълбоко знание на материята, отколкото демонстрираше. Оказах се прав…
При един от следващите ни разговори той сподели, че е имало време, когато е ходел с Бог, но поредица от погрешни решения са повлияли на неговото посвещение, докарвайки го дори до затвор. Докато ме наблюдавал как чета от Библията при всяка възможност, колегата ми усетил обвинението на Святия Дух за грях и подтика Му да се върне към Исус. Той ми разказа как това го накарало да се заключи в тоалетната на заведението, да падне на колене и да призове Бог за примирение! Бях трогнат, но същевременно и смирен поради възможността да допринеса макар и несъзнателно за обръщението на този човек!
Ако и ти си в подобна ситуация – познавал си някога Бог, но впоследствие си спрял да ходиш с Него, знай, че вратата на сърцето Му е широко отворена за теб! Влез през нея с покаяние. Ти си на едно решение разстояние!
Откъс от предстоящата за печат книга на Валери Канчелов „До Атланта и назад – избрани статии и свидетелства за верността на Бог“.