Това свидетелство се разказва от двама – Георги и Радостин.

Георги: На 24 февруари 2017 г. заминах за Лондон. Пристигнах благополучно и се настаних при леля ми, която от три години живееше там. Не мина много време и се озовах в болница с диагноза рак на белите дробове. Прекарах известно време там, след което ме пуснаха за малко, после пак влязох за изследвания. Един ден докторите дойдоха в болничната ми стаята и ми казаха, че са се запознали с изследванията ми и са установили, че съм съвършено здрав и че нямало и следа от рака в мен. Те дори бяха изумени от това, защото ракът беше в напреднал стадий. Аз също много се зарадвах и започнах да благодаря на Бог и да хваля името Му за това, което е направил за мен.

Същия ден ме изписаха от болницата и аз се прибрах щастлив в квартирата си. Всичко беше наред, докато един ден не ми казаха, че от болницата са ме търсили, защото имали тревожни новини за мен. Отидох веднага и докторите ми съобщиха, че е станала някаква грешка и че моите изследвания са били разменени с тези на напълно здраво момче. Така разбрах, че всъщност не съм бил изцелен, а все още съм с рак на белите дробове.

Започна интензивно лечение, но състоянието ми се влошаваше и стана критично. Косата ми падаше, от устата ми започна да тече кръв, с всеки изминал час ставах все по-слаб и чувствах, че си отивам от този свят. Брат Христо Чакъров ми пращаше редовно насърчителни стихове от Библията – да ги изповядам с устата си до последно. Бог да го благослови за неговата доброта и грижа към мен. Благодаря на Бог и за още двама души, които също много ми помагаха със съвети и с грижа – сестра Елена Матева от България и брат Радостин Димитров, с когото се запознах в Лондон и когото Бог по-късно употреби, като му даде сън, който разкриваше Божия план за мен.

На 20 април през целия ден брат Радостин беше с мен в болницата и не ме остави дори за минута сам – беше загрижен за мен поради голямата си братска любов. В този ден се почувствах много зле и ми сложиха кислородна маска и системи. Въпреки всички усилия на лекарите в 23:30 настъпи моята смърт. Точно тогава починах и напуснах тялото си. Бях отстрани, на 3–4 метра от леглото, където лежеше моето мъртво тяло. Видях как докторите изключиха всички апарати и махнаха кислородната маска от лицето ми.

Докато гледах тялото си и се чудех какво става, изведнъж се озовах в ада. Там беше много тъмно – накъдето и да се обърнех, беше тъмнина. Изведнъж се появиха много демони с различни тела. Имаше огромни огньове около мен, усещах парещата им горещина и изпитвах реална болка. Демоните започнаха да се приближават все по-близо и по-близо. Бях много уплашен, чувах гласовете на хора, които пищяха и плачеха, и изпитвах още по-голям страх. Исках да избягам от това зловещо място!

Докато се оглеждах, в далечината чух глас, който ми казваше: СЛЕДВАЙ МЕ, АЗ СЪМ ТУК! Започнах да тичам и колкото по-бързо тичах, толкова гласът ставаше по-силен и по-ясен: СЛЕДВАЙ МЕ, АЗ СЪМ ТУК! Продължих да тичам, като следвах гласа, и изведнъж видях силна светлина, която ме изведе от тъмнината и ме пресели в Рая. Беше много красиво! Братя и сестри, думите не са достатъчни да опиша това прекрасно място на блаженство, спокойствие, съвършен мир и чистота. Моментално се почувствах свободен от всичко. Чувах гласове, които пеят хваление… После Бог ме върна на земята, но преди това ми каза, че ще ме посети отново.

След 16 часа обикаляне в ада и в рая аз се завърнах в тялото си, което вече беше в моргата.

Радостин: На 20 април прекарах целия ден в болницата с Георги. Лекарите направиха всичко по силите си, но той почина в 23:30 часа. Аз останах в стаята с мъртвото му тяло до 4 часа сутринта. Приех много тежко смъртта му и плаках много. Скръбта ми беше толкова силна, че на моменти припадах и ми биеха успокоителни, за да се съвзема. Бях в шок от случилото се. Точно в 4 часа сутринта дойде екип от доктори, които взеха мъртвото тялото на моя приятел, за да го свалят в моргата.

Чак тогава се прибрах в квартирата си, изтощен от преживяното, и легнах да поспя. Тогава Бог ми даде сън. В съня се видях как седях на един камък и плачех. Приближи се мъж в бели дрехи, с тояга в ръка, целият блестящ в светлина и ме пита: „Защо плачеш?“ Аз казах: „Плача за моя брат. Искам да се върне, искам да живее и отново да сме заедно.“ Мъжът ми отговори: „Не плачи, той е жив!“

При тези думи се събудих и веднага тръгнах към болницата. Щом пристигнах, настоятелно поисках да отворят моргата. Всички ми казваха, че съм полудял – не знаеха, че после ще им се наложи да ми се извиняват. Беше 15:00 часа следобед, когато влязохме в моргата. Махнахме чаршафа, с който беше покрито тялото на Георги. Когато сложих ръцете си върху тялото му, то беше топло, а след още малко време той отвори очи и дойде в съзнание.

Главният лекар извика целия екип долу в моргата и се разкрещя на всички лекари как са могли да сложат жив човек в моргата. След това се обърна към мен и ми каза, че ако искаме, можем да съдим лекарите. Всички те просто не разбраха свръхестественото чудо, на което станаха свидетели. Няколко души от екипа по-късно дори напуснаха работа, защото се опасяваха да не ги осъдят за случилото се.

Георги: След всичко това лекарите ме качиха горе, настаниха ме в една стая и веднага ми направиха пълни изследвания, защото всички бяха в недоумение какво се случва. Резултатите от изследванията показаха, че имам чисто нов, перфектно функциониращ бял дроб без никаква следа от рака. Слава на милостивия Бог, който ме върна от смъртта и ми подари чисто нов бял дроб!

Сега, аз живея за Господа, моя Бог! Ще Го хваля и възвеличавам до края на живота си и след това ще продължавам да Го хваля и величая във вечността. Амин.

„И призови Ме в ден на напаст; и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш!“ (Псалми 50:15)