Моя близка приятелка ме посъветва да напиша всичко, през което преминахме миналата година с нашия син Митко, за да не забравя и да не избледнеят спомените с времето.
На 24.11 2017 г. празнувахме заедно с всичките ни приятели нашата двайсетгодишнина с Тони. Беше прекрасно, зареждащо и незабравимо – дори надмина очакванията ми!
На следващия ден имахме парти за несемейни християни, което беше добър завършек на годината! Помолихме Митко да ни помогне с подреждането, но той каза, че го боли коремът. С Тони не му повярвахме и настояхме да се включи в подготовката! Той, разбира се, дойде, но се оказа, че наистина има болки. На следващия ден го заведохме в Пирогов. Направиха му изследвания и ни казаха, че всичко е наред. Въпреки това след още един ден се наложи отново да посетим болницата. Пак направиха изследвания и чухме същия отговор – че всичко е ОК с него!
Същата вечер приеха Митко по спешност в Окръжна болница със спукан апендикс. След операцията докторът ни каза, че всичко е минало успешно и Митко е добре! Бяхме една седмица в болницата, след което ни изписаха. Докторът ни уверяваше, че синът ни е добре и че резултатите от всичките му изследвания и видеозони са перфектни! След няколко дена му махнаха конците и докторът отново имаше само добри новини относно възстановяването му!
Ние също бяхме спокойни – Митко вече си беше вкъщи. Но една вечер, късно през нощта, той ни извика доста уплашен. От един от отворите изтичаше гной. Тони веднага го заведе в Спешното отделение, където хирургът го увери, че това е нормално и се разпореди занапред да му правим превръзките вкъщи!
На следващия ден Тони започна да му сменя превръзката и цял час не успя да спре и да попие гнойта с дъх на мърша, която се изливаше от раната. След това Митко седна да обядва. Погледнах го и в същия миг усетих, че детето ми е много зле въпреки думите на докторите. Обърнах се към Тони и му казах веднага да тръгваме към друга болница, защото нещо лошо ще се случи с Митко.
Решихме да отидем в Токуда, но там след двучасово чакане никой не го прегледа. Тръгнахме към София Мед, но там също нямаше хирург. От Митко продължаваше да тече обилно гной и решихме да отидем в Пирогов. Там, щом го видяха, спешно го приеха за втора операция.
Настаниха ни в стая и докато чакахме да дойдат да го вземат за операцията, аз му обещавах, че след 1–2 часа ще си бъдем отново заедно, както първия път. Но… това не се случи.
Никога няма да забравя тази нощ! Бях сама и чаках. Това чакане беше дълго и мъчително! Първите два часа бях спокойна, но след всеки следващ час все по-ясно разбирах, че нещо не е наред! След третия час, в опит да си намеря занимание, започнах да трия съобщенията от телефона си и не знам как се случи, но попаднах на един стих, който ме подготви за най-голямата битка и за най-голямата победа в живота ми!
„Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали!“
Исая 43:2
Чакането приключи в три часа сутринта, а операцията започна в десет вечерта. Докторът влезе в стаята и помоли да го последвам. Покани ме в кабинета си, свали си бавно шапката и ми каза, че състоянието на Митко е критично! Обясни ми, че всичко е разложено в него и че има остатъчни парчета от апендикса, които са изгнили, и инфекцията е много сериозна! Каза ми, че всичко е вследствие на първата операция и че апендиксът си е бил непочистен в него. Дори беше направил снимки, когато го отворили.
Докато се връщах в стаята, изпитах непозната до този момент болка! Борбата беше започнала, но този скъпоценен стих от Исая 43:2 кънтеше в съзнанието ми и ми даваше необходимата сила, за да не рухна! Това слово от Бог дойде по толкова нестандартен начин – без дори да го търся, докато се опитвах да си изтрия съобщенията!
Всяка секунда, минута и час имаха различна стойност!
Всяка дума и обещание, което съм казвала и давала на Бог, всичката ми вяра и всичко, което съм аз, преминаваше през огън и аз знаех това!
Осъзнавах, че ако се отдам на болката, страха и скръбта си, ще направя най-голямата грешка в живота си! Благодаря на Святият Дух, че ме държеше. В този момент осъзнах колко много обичам детето си и колко много Бог ме обича, давайки Своето дете за мен!
През този период осъзнах повече неща, отколкото през целия си християнски живот. Всеки ден аз виждах, чувах и чувствах любовта на Църквата. До този момент никога не съм осъзнавала колко скъпоценна и ценна е Църквата – напротив, била съм доста критична. От цяла България и от доста църкви по света воюваха за живота на Митко! За първи път, наистина за първи път осъзнах силата и необходимостта от духовните дарби, които бяха балсам за душата ми тогава!
И така… след една седмица в реанимация Митко започна видимо да се подобрява, но… една сутрин ни събудиха с обаждане по телефона, че Митко трябва незабавно да бъде опериран за трети път, защото има спукано черво и отново е направил перитонит!
Операцията продължи 7 часа. Това бяха най-дългите и тежки часове. Всяко вдишване и всяко издишване бяха толкова трудни! Когато тази трета операция приключи, докторите ни казаха, че по-тежък случай в детската хирургия на Пирогов не са имали! Новините бяха дори още по-лоши – казаха ни, че се е наложило да отрежат 30 сантиметра от дебелото черво и отново да го свържат с тънкото черво. Не ни даваха надежда, защото инфекцията е била доста сериозна и състоянието на Митко било критично! Казаха ни, че трябва да чакаме!
След една седмица докторите ни изненадаха с новината, че свалят Митко от реанимация в отделението, защото състоянието му е стабилно! От този ден Митко е възстановен!
Когато излизахме от болницата и го държах за ръката, водейки го към къщи, аз бях най-щастливата жена и майка!
Тази опитност е безценна! Няколко месеца преди това да се случи, аз казах на Бог, че искам да Го обичам и в трудните моменти, дори и нищо да не получа повече от Него! И че искам да Го обичам не заради това, което ми дава, а заради Самия Него!
Благодаря ви, че бяхте до нас и не ни оставихте! Вие сте нашето голямо семейство! Заедно сме по-силни!
