Свободна Воля?

От Словото знаем, че в битката ни с врага сме призoвани да събаряме крепости и всичко, което пречи на познаването на Бог. Апостол Павел пише:

„Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.“
(2 Коринтяни 10:5)

Понякога си мислим, че тези мисли са само неща, които са явни лъжи. Но врагът ни е много по-лукав от това. Най-големите крепости са тези, които приличат на истината, но всъщност са човешки предания и традиции. Относно преданията и традициите Исус казва на фарисеите:

„… вие анулирате и правите невалидно и неефикасно [авторитета на] Божието слово чрез вашата традиция.“
(Марк 7:13, Разширен превод)

Това е главозамайващо твърдение! Божието слово – субстанцията, чрез която Бог е сътворил света – може да бъде анулирано, направено невалидно и неефикасно чрез човешките традиции! Как се случва това? Когато повярваме на традициите вместо на Словото – когато те имат авторитет за нас над това, което Словото казва. Ролята на тези крепости е да контролират нашето поведение и да ни насочват в определени пътища – пътища, които приличат на Божиите, но ни лишават от единствения истински живот – да познаваме Бог и да вършим Неговата воля.

Святият Дух наскоро ми посочи една от крепостите в ума ми, която врагът е използвал, за да ме отклонява. Вярвам, че това е крепост, която е изградена в умовете и на други християни и когато тя бъде разкрита като лъжа, ще дойде победа за мнозина. Тази крепост се „активира“, когато реша да ходатайствам в молитва за паднал християнин или за неспасен човек. Тя е една огромна лъжа, огромно изкривяване на истината и огромна дяволска спекулация. Започвам да се моля за човека и следните мисли започват да се изреждат ума ми:

„Колкото и да се моля, (име) е избрал/а своя път. Всеки има свободна воля и самият Бог не нарушава свободната ни воля. Няма смисъл да се моля за него/нея, защото битката срещу свободната воля е кауза пердута.“

Така с устата си изричам ходатайствена молитва, но в сърцето си скърбя за „непроменимото решение“, което даденият човек е взел да се отдалечи от Бог и от Неговия път. Съвсем скоро се обезкуражавам и започвам да се моля за нещо, което може да бъде променено, защото волята на човек „не може“.

В края на май 2017 г. Святият Дух ми зададе въпрос: „Кой ти каза, че хората, които са далеч от Мен, имат свободна воля?“ На момента претърсих запаса си от стихове, които са станали част от мен, но не намерих нито един стих, който да говори за свободната воля на човек, който е далече от Бог. Единствения пасаж, който можах директно да асоциирам с избора на хората, беше Божият призив към евреите във Второзаконие:

„Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията; затова изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; избери да обичаш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан към Него (защото Господ е твоят живот и твоето дълголетие), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, че ще им я даде.“
(Второзаконие 30:19,20)

Бог призовава евреите да изберат живота, за да живеят добре. Съответно, ако изберат смъртта, няма да влязат в този живот!

Святият Дух започна да ми напомня всички пасажи, които показват, че Бог е единственият източник на свобода (Исая 10:27; Йоан 8:32,36; 2 Коринтяни 3:7), и съответно отделени от него, хората нямат „свободна“ воля, или със сигурност не в смисъла, които ние влагаме в термина. С това откровение все едно Бог светна лампата за мен и видях колко много мои молитви са били опропастени поради тази лукава измама, наречена „човешката свободна воля“. Тогава Бог ме заведе до пасажа в Исая 61:

„Духът на Господа Йехова е на мене;
защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките,
пратил ме е да превържа съкрушените сърца,
да проглася освобождение на пленниците
и отваряне затвора на вързаните…“
(Исая 61:1)

Сетих се за едно поучение, в което се идентифицират двата типа хора от този пасаж по следния начин: „пленниците“ са тези, които са паднали в битка и са били пленени от врага, а „вързаните“ са тези, които са влезли в „затвора“, защото са прекрачили духовните закони – било от незнание или умишлено. Но нито едните, нито другите са свободни. Разбрах, че пленниците са падналите християни – те са пленени от вражеските сили, отнети са им оръжията и са направени безсилни срещу царството на тъмнината; а вързаните затворници са неспасените. Осъзнах, че нито едните, нито другите са „свободни“ – пленниците знаят какъв трябва да е животът им, но нямат силата да започнат да го живеят, защото са им отнети оръжията; а вързаните никога не са опитвали свободата и затова не знаят, че не са свободни. Нито едните, нито другите могат просто да кажат: „Стига толкова! Няма повече да бъда пленник! Няма повече да бъда затворник!“ Някой друг трябва да дойде и да ги освободи – някой, на когото е Духът на Господа и който е помазан с тази сила и авторитет. Исус идентифицира Себе Си с този пасаж в Новия Завет (Лука 4:18). След Своето възнесение Помазаникът заживява в телата на тези, които Го приемат за Свой личен Господ и Спасител, чрез Личността на Святия Дух. И така, докато Човекът Исус е бил на Земята, Той е бил единственият помазаник, избран да послужи на пленниците и на вързаните, но днес всеки новороден християнин е призован към това служение.

Помислите и разумът, които водят хората далеч от познаването на Бог, са мисли, които врагът поставя в умовете на хората. Единият от начините, по които той прави това, е чрез „молитвите“ (проклятията) на негови слуги – магьосници и чародеи – които се изпращат срещу Църквата и срещу хора, които са близо до спасение. Както ние, вярващите, се събираме да се молим за благословението на нашите семейства, близки, нашата църква, град или нация, така слугите на врага се събират, за да извикват проклятия върху хората. Откъде идва атеизмът? Суеверията? Откъде според вас изведнъж идват в умовете ни мисли на неверие, съмнение, депресия? Как така един човек е силен и стабилен в Бог един ден, а на следващия пада в неща, в които не е предполагал, че някога би могъл да падне? Всичко това са мисли, посадени от врага!

„Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.“
(Мат. 13:24-25)

Докато ние, Църквата, спим, врагът успява да сее своите семена!

Както даден вярващ има призив от Бог да основе църква или някакво служение, така служители на тъмнината имат конкретни задачи – един е призован да действа за събарянето на дадена църква, друг – за събарянето на дадено служение, друг –за събарянето на дадено семейство, друг – за събарянето на даден Божи служител… Когато ние се молим, ангели изпълняват Божието слово; когато чародеите се „молят“, демоните изпълняват техните слова. За мнозина християни това може да е шокиращо, за други – плашещо… но е истина.

Божиите хора погиват поради липса на знание! И докато врагът все още успява да ни хваща на въдици като тази за „свободната воля“, ние ще губим хората, за които Исус е пролял кръвта Си и които сме помазани да пуснем на свобода.

Сега, когато чуя от устата на човек, за когото се моля: „Не вярвам, защото [някаква конкретна лъжа]“, не се обезсърчавам и не си казвам: „Ех, ето, той е направил своя избор…“ НЕ! Аз използвам тази информация, за да мога да се моля ефикасно за този човек. Занасям тази лъжа пред Бог в молитва и Го моля да я сломи и да я замени с истината. Така събарям тази крепост и започвам да градя крепост на истината в ума на човека – всичко това се случва в молитва, когато изповядвам Божията истина и Неговото Слово върху човека, за когото се моля. Ако не се откажа и врагът не успее да ме разсее и да ме заблуди в неверие, ще спечеля. Няма как да не спечеля, защото Божието слово е по-висшата реалност и всяка друга „реалност“ е длъжна да се покори. Това включва дори човешката „воля“, независимо колко категорично е изразена чрез неговите собствени уста! Думите на хората са израз на техните мисли, а техните мисли са под властта на едно от двете царства – Божието и царството на тъмнината. В духовния свят няма вакуум! Няма „ничия земя“!

В тази бита ние печелим. Врагът губи. Битката не е наша, а на Господа. Победата е изцяло Негова. Ние просто я прилагаме чрез нашите молитви и нашето съгласие с Истината – вечното Божие слово. Негово е Царството и Силата, и Славата! АМИН!