Сърцето на България – 02.07.2016, Карлово

От сърцето на България издигам глас…Твоята църква, Твоят верен остатък! В центъра на България вика един глас! Извиква глас от центъра на една земя към центъра на Вселената, към Теб, Всемогъщи! Едно сърце вика към Едно живо, туптящо, горещо и копнеещо Сърце! Сърце към Сърце… Създателю, Любими!

Църквата в България! Твоята Невяста! Тя е както спящата красавица. Тя спи… Но сърцето й не спи… Исус, целуни я! Принце, целуни я! Нека тя да усети Твоята нежна целувка и да се пробуди от силата на любовта Ти. Тук, на това пустинно място в България, има непреставащо да тупти за Теб сърце. То жадува Невястата да се освободи от съня, който я е омаял… Господи Исусе, Ти копнееш за Своята Невяста. Ето, Ти идваш, пристъпваш тихо и с нежност и безкрайна любов я докосваш с устни… Тя отваря очи и вижда светлата Ти усмивка. Ти й подаваш ръка и тя се изправя усмихната, осъзнала, че е любима и изпълнена със сила от Теб! Изправя се и е „красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена“ (Песен на песните 6:10).

Това е Тя! Твоята Невяста! Твоята! Тя не принадлежи на никой друг.