Същността на християнското спасение (10) – Спасението на тялото и наследството в Идния век

Същността на християнското спасение (10) – Спасението на тялото и наследството в Идния век
от

В предната част нашата поредица разкрихме пряката връзка между обновяването на ума ни посредством Писанията и освещението на душата ни. Във финалните части от поучението ще насочим вниманието си към възкресението на тялото, като в настоящата статия ще разгледаме тази тема в контекста на нашето наследство в Идния век.

Третата и последна фаза на християнското спасение касае нашето тяло. В Писанията ни е обещано, че ако останем верни на Господа, като продължим в Неговия път (1 Коринтяни 9:24-27, 2 Коринтяни 5:1 – 10; 2 Тимотей 2:12, 4:6-8; 1 Солунци 3:13;  Евреи 3:14, 6:12, 12:1-3), когато настъпи физическата ни смърт, духът и душата ни ще отидат при Бога, а когато дойде Денят, в който Христос се завърне, за да установи веднъж завинаги Божието царство в новото небе и новата Земя, нашите тела ще бъдат възкресени нетленни (Римляни 6:5, 8:22 – 24; 1 Коринтяни 6:14, 15:40-44; 2 Коринтяни 4:14) и ще бъдат от същото естество като Неговото възкресенско тяло (1 Коринтяни 15:47-49, Филипяни 3:21). Ако Господ Исус се завърне преди да настъпи физическата ни смърт, телата ни ще бъдат преобразени на мига в славата на Неговото пришествие (1 Солунци 4:16, 1 Коринтяни 15:51-53).

И Павел, и Петър посочват, че спасението на телата ни чрез възкресение е надеждата, с която се спасихме при новорождението (спасението) на духа ни и че при възкресението ние ще получим нашето наследство в идното царство на Господа:

„…знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло. Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?“ (Римляни 8:22-24)

„Бог… ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време.“ (1 Петрово 3: 1 – 5)

В Римляни 8:23 се използва гръцката дума υἱοθεσία („хуиотесиа“), която се среща на още 4 места в Новия Завет (Римляни 8:15 и 9:4; Галатяни 4:5; Ефесяни 1:5). В статията Идентичност, в която разглеждаме в дълбочина цялата осма глава на Римляни, посочваме историческия и контекстуален корен на процеса на хуиотесиа, с който Павел прави паралел в този пасаж. Затова тук ще споменем само, че осиновението, което Новият завет визира, е всъщност нашето придобиване на неограничен законов достъп до  пълнотата на нашето наследство в Бога. Ние израстваме в придобиването на все повече от наследството ни в Бога, когато напредваме в пътя на спасението на душата ни, като ще получим пълната мяра на приготвеното за нас в Идния век, след като получим своите възкресенски тела. Затова и Господ Исус казва за праведните, които ще бъдат възкресени от мъртвите, че „като участници във възкресението са синове на Бога“ (Лука 20:36).

Когато получим своите възкресенски тела, ние ще имаме достъп до бъдещото проявление на Божието царуване, Идния век, който все още не е настъпил. Затова в Деяния 14:22 ни е казано, че апостолите са утвърждавали душите на учениците и са им говорили, че тепърва ни предстои „да влезем в Божието царство“. Това бъдещо проявление на царството за нас, след като сме преминали през възкресението, визира и апостол Павел с думите:

„А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.“ (1 Коринтяни 15:50)

Какво знаем за наследството, което предстои да получим в Идния век? В Евреи ни е казано, че Авраам

„…очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“ (Евреи 11:10)

За другите, които са ни дадени като пример за вяра в тази глава, се казва:

„Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;… на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.“ (Евреи 11:13 – 14, 16)

В Откровение получаваме повече информация за града, който ще наследят праведните след края на настоящия век. Апостол Йоан ни казва, че във видението си е видял „ново небе и нова земя“ и „святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога“ (Откровение 21:1 – 2). След това четем:

„И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко… Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син.“ (Откровение 21:3-5, 7)

Отново виждаме споменаване на синовничеството, свързано с живота в Идния век, като в този пасаж виждаме сърцевината на наследството, което предстои да получим: обитаването на Бог сред нас – живот на непрекъсната близост и общение със Самия Бог. В този живот в непосредствена близост с Бога в Идния век виждаме финалното изпълнение на Божието обещание към Авраам и към нас, неговите потомци:

„Не се бой, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти – извънредно голяма.“ (Битие 15:1)

В друг превод се казва: „твоя твърде голяма награда“. Достъпът до Бога, животът в едно измерение със Самия Него, е същността на нашето наследство – Той, „Желаният от всички народи“ (Агей 2:7), е Нашият безценен подарък.

В следващата статия предстои да разкрием каква е връзката между спасението на душата, посредством освеящението, и възкресението на тялото ни за живот в Идния век.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в