Същността на християнското спасение (11) – Спасението на тялото – крайният резултат от освещението

Същността на християнското спасение (11) – Спасението на тялото – крайният резултат от освещението

В предната статия от разгледахме спасението на тялото чрез възкресение в контекста на наследството ни в Идния век. В тази част ще разкрием каква е връзката между спасението на душата ни посредством освещението и предстоящето възкресение на тялото ни.

По повод възкресението на праведните Господ Исус Христос казва:

 „…а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.“ (Лука 20: 35 – 36)

От този пасаж става ясно, че придобиване на възкресение на тялото за живот в идния свят не е лесно постижимо. Това се свидетелства и в Деяния 14:22, където научаваме, че апостолите:

„…утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.“

Този стих пояснява как може човек да се „удостои“ да достигне до възкресението, което Господът описва в Лука – постоянстване във вярата. Виждаме също, че в пътя, който води до възкресение в посления ден, има страдание, но Павел ни насърчава, че

„…сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.“ (Римляни 8:18)

„Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“ (2 Коринтяни 4:17 – 18)

Във 2 Коринтяни научаваме повече за естеството на страданията, която сме призвани да понесем по пътя към възкресението:

„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне. Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.“ (1 Петрово 5:8-9)

Страданието, което сме призвани да понесем, е свързано с нашата духовна съпротива против врага, който иска да ни „погълне“ – т.е. иска да ни отклони от Пътя, като ни завлече в грях, заблуда или пасивност в духовния живот, както научихме в статията „Израстване в Бога и истинската победа над врага“. Ето как сме насърчени в Евреи по повод духовната съпротива:

„Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.“ (Евреи 12:4)

Наставлението към съпротива е отново дадено в контекста на вървене в Пътя, който води до възкресенския живот в небесния Йерусалим:

„Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.“ (Евреи 12:22-24)

От контекста на Евреи 12 глава виждаме, че Божието наказание към нас, законно родените, е свързано с призива успешно да устояваме на изкушенията и изпитанията, които земният живот ни предлага. Казано ни е, че нашите земни бащи:

„…за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.“ (Евреи 12:10)

Поради това можем да кажем, че Божията цел за нас в изпитанията е чрез успешното ни преминаваме през тях, посредством силата на Святия Дух в нас, ние също да се причислим към „праведниците, достигнали съвършенство“. Същото се свидетелства и в 1 Петрово 5:10:

„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.“

Два стиха по-надолу Петър ни уверява:

„…писах ви накратко, като ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат, в която трябва да стоите.“ (1 Петрово 5:12)

Този стих сочи към една от сериозните опасности в Пътя към Небето – да бъдем подлъгани от фалшива „благодат“ (например хиперблагодатта), която не се изразява в това да ставаме все по-съвършени, твърди и непоколебими във вярата, произвеждаща святост и Христоподобие. Виждаме същото предупреждение от апостол Йоан в Откровение, който, посред описанието на небесния Йерусалим, казва:

„А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.“ (Откровение 21:8)

 „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.“ (Откровение 22:14-15)

В тези стихове се вижда пряката връзка между освещението и достъпа до възкресенския живот в небесния Йерусалим. Тук отново е използван символът на чистите дрехи като преобраз за святостта и става явен паралелът между достъпа до дървото на живота и достъпа до сватбеното тържество в притчата от Матей 22:1-14, която цитираме в контекста на спасението на душата. Става явно за нас, че спасението на душата – освещението и Христоподобието – и спасението на тялото – възкресението за живот в Идния век – са два взаимосвързани процеса. Освещението на душата е това, което прави възкресението на тялото ни за живот в Божията слава възможно – така след физическата ни смърт или при пришествието на Господа ние ще можем да продължим този живот на близко общение с Исус, който досега сме имали само в духа ни и който е изработвал в душата ни бленуваната святост. Именно тази святост, която сме придобили чрез общението ни с Духа в покорство на Божието слово, ще ни направи способни да видим Господната слава в Неговото царство на светлина и праведност.

В заключението на нашата поредица предстои да обобщим същността на християнското спасение – спасението на духа чрез новорождение, спасението на душата чрез освещение и спасението на тялото чрез възкресение.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в