Същността на християнското спасение (2) – Най-често срещаният и същевременно безпредметен спор относно спасението
by Лина
В увода на нашата поредица посочихме важността от това да имаме правилно разбиране за спасението. Именно неправилното разбиране за спасението е в корена на огромна част от споровете относно спасението.
Повечето дебати по темата гравитират около ролята на „делата“ в спасението – едни казват, че делата не допринасят за спасението, което е по благодат, чрез вяра, а други цитират стиховете, които посочват, че „вярата без дела е мъртва“. Тези дебати най-често протичат по следния начин:
А: „Ако си мислите, че, без да правите нищо, ще бъдете приети в Божието царство, жестоко се лъжете!“
Б: „Ама ако чрез правене на неща ще бъдем приети, тогава защо Христос умира на кръста?“
А: „Искате да кажете, че понеже Христос е умрял можем да си живеем както си искаме?“
Б: „Ако истински вярваш в Христос, колкото и да падаш, Той ще те спаси накрая! Той е Верен. Вярата е именно в това да Му се довериш, че Той ще те спаси!“
Въпреки че тези две страни заемат противоположни позиции относно спасението (според както всяка разбира това понятие!), те имат една обща характеристика: и едната, и другата страна не базира своите знания и разсъждения на Новозаветните Писания. Забележете, казвам „Новозаветните Писания“ – категория, която включва в себе си 27-те книги в Новия Завет. Участниците в спорове, подобни на този, описан по-горе, в повечето случаи разбират спасението на базата на един основен стих в Новия Завет и няколко подкрепящи стихове, които в техните умове доказват, че спасението е само чрез вяра или чрез вяра и дела. Ето два примерни основни стиха за всяка от страните:
Стихът на страна А:
„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Яков 2:17)
Стихът на страна Б:
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9)
Всяка една от страните в подкрепа на този свой „стих победител“ може да нахвърля още поредица от стихове, чрез които да докаже своята теза. Спорът винаги приключва по един и същи начин – и едната, и другата страна е убедена, че евангелието на противника в дебата е погрешно.
Коя страна е права ли? Иронията е, че нито едната, нито другата! Причината за това е, че и едната, и другата страна нямат правилната библейска основа за същността на човека, която е ключова за разбиране на спасителния процес. Затова дебатът между тези две гледни точки се развива на абсолютно погрешна плоскост, която прави самия спор безсмислен.
Спорът дали само вярата, или вярата и дела ни спасяват е като спора – дали слънцето ни топли, или ни дава светлина. Неговата топлина и светлина са неразривно свързани – топлейки ни, то ни осветява, и осветявайки ни, то ни топли. Но нито само топлината, нито само светлината на слънцето, нито съвкупността от двете, каквито са всъщност слънчевите лъчи, не биха били достатъчни, за да поддържат живота на планетата ни, ако растенията не произвеждаха глюкоза, черпейки от светлината на слънцето чрез процеса, наречен фотосинтеза. Затова в тази статия ще разгледаме спасението не като се фокусираме на един или друг негов аспект или проявление, а на неговата основна цел и генерално действие в живота на вярващите, която е толкова по-дълбока и всеобхватна като влияние, цел и краен ефект, колкото всички биологични процеси, зависещи от слънцето, са по-важни от неговата топлина и светлина, колкото и ключови да са те сами по себе си.
Разбирането за човешката същност поставя край на този безпредметен спор – само вяра или вяра и дела. Ако имаме това разбиране, ще видим, че Новозаветните Писания са абсолютно последователни в своето изложение на християнското спасение, че няма противоречия между стиховете, касаещи вярата и делата и че фокусът на спасението не е нито върху делата, нито върху вярата, въпреки че и двете са свързани с темата за спасението. Затова първата стъпка към това да имаме правилно разбиране за християнското спасение е да имаме разбиране за човешката същност, към която ще насочим нашето внимание в следващата част.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.