Същността на християнското спасение (4) – Спасението на духа
by Лина
В предната част от нашата поредица посочихме, че Божието спасително дело обхваща цялата ни същност. В тази част ще разгледаме как се случва спасението на духа ни и ефектът, което то има върху спасението на останалите два компонента от нашата същност.
Духът е тази част от човека, с която той взаимодейства с духовния свят и съответно с Бога, който е Дух (Йоан 4:24). Една от школите вярва, че поради греха на човечеството, наследен от Адам, хората се раждат с „мъртъв“ или „латентен“ дух – отделен от Бога. Други вярват, че отделянето на духа ни от Бога настъпва след раждането, когато извършим първия си грях. Когато и да се случва изгубването на достъп до Бога при хората, причината за това е грехът и единственото решение за този проблем е Божият Син Исус Христос. Когато човек лично приеме Исус Христос за свой Господ и Спасител, неговият дух бива „новороден“ или „роден от горе“ – т.е. съживен, обновен и свързан с Бога, Който е Източникът на живот. Затова, както Исус обяснява на самарянката, поклонението, което има стойност пред Бога, не е свързано с физическото ни местонахождение, а с позицията на духа ни спрямо Бога и реалността на духовната ни връзка с Него след новорождението:
„…иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина;… Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ (Йоан 4:23 – 24).
Чрез чудото на новорождението Бог става наш Баща:
„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.“ (Йоан 1:12-13)
„…тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае до века.“ (1 Петрово 1:23)
Много е важно да се отбележи, че чрез новорождението Бог става Баща на нашия дух, не на душата ни, нито на нашето тяло:
„Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“ (Йоан 3:6)
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ (Галатяни 4:6)
„Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?“ (Евреи 12:9)
Това трудно може да се разбере от естествения човек, както ясно виждаме от диалога на Исус с Никодим в Йоан 3:1-12, но за новородените тази информация не би трябвало да е отвъд техните възприятия.
Стиховете, които най-често се цитират в подкрепа на тезата, че се спасяваме само чрез вяра, са най-често онези, които касаят спасението на духа ни при новорождението.
Контекстът на стиха „Защото по благодат сте спасени чрез вяра…“ (Ефесяни 2:8) е възкресението на духа ни (Ефесяни 2:6) и неговото претворяване в Христос с естествена наклонност към добри дела (Ефесяни 2:10).
Стихът, на базата на който водим хора в молитва за покаяние и спасение, е Римляни 10:9:
„Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“
Тази вяра и изповед е стъпката, която човек прави към Бога и на момента придобива спасението на духа си – той става новороден. Новорождението на нашия дух ни свърза с Бога и ни постави в позиция, която Писанията многократно описват с думите „в Христос“. Чрез новорождението Бог ни направи нови създания в духа ни:
„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“ (2 Коринтяни 5:17)
и ни поставени в небесни места:
„…и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус…“ (Ефесяни 2:6)
Спасението на духа ни чрез новорождението положи началото на живота ни с Бога. Поради греха ни, преди да преживеем новорождението, ние бяхме слепи за реалността на Божието съществувание, действие и управление:
„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“ (Йоан 3:3),
но след като се новородихме, духът ни влезе в духовната реалност на Божието царство тук на Земята:
„Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.“ (Йоан 3:5).
и ние в този момент преминахме от смърт в живот, защото чрез нашата вяра и изповед на Божия Син, Бог чрез чудото на новорождението:
„…ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ (Колосяни 1:13)
Духът на новородения човек е във възможно най-близкото взаимоотношение, което може да има с Бога – той е едно със Святия Дух:
„…който се съединява с Господа, е един дух с Него.“ (1 Коринтяни 6:17)
и неговото тяло е Негов храм:
„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога?“ (1 Коринтяни 6:19)
Когато християните казваме: „Аз се спасих през 2006“ или „Моето спасение се случи по време на съживлението през 90-та“, ние имаме предвид денят, в който сме се покаяли за греховете ни, повярвали сме, че Господ Исус Христос е Божий Син, че е умрял за греховете ни, възкръснал е за наше оправдание и от този ден нататък е станал наш Бог. Чрез този процес на покаяние, вяра и изповед Бог е спасил нашия дух, като го е новородил и свързал със Себе Си. Затова, относно спасението на духа ни, ние можем да кажем с увереност: „Аз съм спасен!“
Спасението на духа ни чрез новорождение е събитието, което прави спасението на останалата част от нашата същност възможно, защото то полага началото на връзката ни с Бога. Само тези, които са преживяли новорождение, могат да поемат по пътя на спасението на душата и един ден да придобият и спасение на телата си.
В предстоящите няколко части ще разгледаме спасението на душата, като започнем с пряката връзка между спасението на душата и целта на земния ни живот след новорождението в следващата част.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.