Същността на християнското спасение (7) – Спасението на душата – „изработвайте спасението си“
by Лина
В предната част отговорихме на въпроса, касаещ призваните и избраните в контекста на спасението. В тази част ще насочим вниманието си към още един от дебатираните въпроси по тази тема – какво означава да „изработваме спасението си“ (Фил. 2:12).
Човешката душа се състои от чувства, ум и воля – в нея се пораждат нашите емоции, мисли и желания. За разлика от спасението на духа ни, което, както посочихме, се случва мигновено при новорождението, спасението на душата е процес. Този факт може да бъде отречен само и единствено от хора, за които Библията не е най-висш авторитет. Но аргументите дори на такива, които твърдят, че душата им е била спасена при новорождението на духа им, могат да бъдат оборени с един единствен риторичен въпрос:
„Откакто сте новородени, случвало ли ви се е да мислите, чувствате и вършите неща, които не са угодни на Бога?“
Все пак, в името на коректното богословие, нека видим какви са доказателствата от Писанията за тезата, че спасението на душата е процес, който започва след новорождението.
„Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“ (Филипяни 2:12-13)
Думата, преведена като „изработвам“, в този пасаж е гръцката дума „κατεργάζεσθε“ – „катергазете“ – която означава „довеждам до крайна точка“ или „завършвам до пълнота“. Тук се говори за довършване на нещо, което вече е започнало – довеждане до пълнота на нещо, което вече съществува в начална форма – а именно процеса на спасението на душата, познат още като „освещение“, който започва във вярващите като следствие от спасението на духа ни при новорождението. Страхът и трепетът стават естествени за онези, които са се посветили на освещението, защото колкото повече се доближаваме до Бога, Който единствен може да ни освети, толкова повече осъзнаваме своята собствена греховност, недостатъчност и съкрушеност, и съответно колко голяма е тъмнината, безнадеждността и ужаса на живота без Бога. Виждайки реалното състояние на душите ни без Бога и съзнавайки, че само заради пролятата кръв на Голготския кръст ние, вярващите, ще избегнем ада, със страх и трепет вървим по кръстния път, по пътеката вече отъпкана от Нашия Господ.
Филипяни 2:12-13 е един от най-проблематичните пасажи в Новия завет по няколко причини. От една страна онези, които нямат разбиране относно разликата между спасението на духа и спасението на душата и са възприели, че спасението се заключва в еднократния акт на новорождение при приемането ни на Исус, в името на своята доктрина трябва да игнорират този пасаж или в най-добрия случай да го считат като една от големите мистерии в Новия завет. Този пасаж не е никаква мистерия, ако разбираме, че той касае именно спасението (освещението) на душата.
От друга страна онези, които отхвърлят Божията благодат и безплатния дар на спасение чрез чудото на новорождението и които вярват, че спасението се спечелва чрез дела, било то спазване на Закона или някакъв вид християнски морален кодекс на поведение, считат, че този пасаж подкрепя именно това тяхно вярване. Това би било възможно тълкувание само ако 12-ти стих не бе последван от 13-ти, в който се казва, че от Самия Бог е и желанието и способността да доведем спасението на душите си до пълнота. Желанието за святост е присъщо на новородения човек, а силата за надделяване над греха и за посвещение на Бога е от Святия Дух, затова този пасаж може да се отнася само до процеса на спасение (освещение) на душата, който е следствие от спасението на духа. Този пасаж не само, че не дава място за издигане на човека като способен да спаси сам себе си, но разкривайки, че само на Бог принадлежи силата за спасението на душата ни, пасажът обяснява твърдението на апостол Павел, дадено по-рано в посланието:
„…Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос.“ (Филипяни 1:6)
В този стих Павел говори за освещението на душата ни, като категорично потвърждава, че Онзи, Който върши това дело в нас, е Самият Бог. Нашата роля е с вярност и постоянство да се предаваме на Неговото действие, както ни насърчава и апостолът.
В следващата част ще насочим нашия поглед към едно от големите препятсвия пред освещението на душата – лъжеученията за спасението.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.