Трите мерила на последното време (4) – Второто мерило

Трите мерила на последното време (4) – Второто мерило
от

В предната част от поучението ни разкрихме някои от способите, чрез които можем да израстваме в познаване на Бога, което е символизирано чрез маслото в притчата за девиците. В тази част ще насочим погледа си към втората област от живота ни като християни, за която дадем отчет пред Господ при свършека на века.

Второто мерило на Господ за църквата в последното време е синтезирано в притчата за талантите (Матей 25:14-30). В нея се говори за трима слуги – един, на когото Господарят дава много таланти и той се показва верен в управлението им, един, който е получил малко таланти и също се показва верен, и един, който е получил само един талант и се показва неверен. Въпреки че слугите са трима, те всъщност са две категории: верни и неверни. Господ ни учи на няколко неща в тази притча. Талантите в притчата са финансов ресурс, но общите принципи и духовната поука, които извличаме от този преобраз, важат за всякакъв вид ресурс, който Господ ни е поверил, било то материален, или духовен.

Първо, в нея виждаме Божия суверенен избор – Той избира на едни да даде повече таланти, а на други по-малко, като поставя отговорността за управлението на талантите изцяло в ръцете на притежателите. Второ, виждаме един образ за ресурсите, които са ни поверени, който противоречи с представата на света. Според логиката на Божието царство ресурсите принадлежат на Бога и притежанието им е отговорност – нещо, за което един ден ще ни се иска сметка. Те влизат повече в категория „товар“, отколкото „улеснение“ в живота. Според света ресурсите принадлежат на хората, те правят живота на земята по-лесен и единствено техният притежател решава дали, как и за какво да ги употребява.

Колкото повече човек върви по пътя на богопознанието – първото мерило, толкова по-сериозно започва да гледа на ресурсите, които са му поверени. Такъв човек знае, че материалните му ресурси – пари и време, и нематериалните му ресурси – естествени и духовни дарби, не са негови, а на Бога. При такъв човек въпросът „Дали?“ относно използване на ресурсите е заместен с въпросите „Как?“, „Къде?“ и „Кога?“. Ако копнежът по богопознание е заел нужното място в сърцето на човек, тогава ресурсите не могат да породят гордост у тези, които имат много в наличност, и завист у тези, на които са дадени по-малко. Затова първото мерило е от най-голяма важност за християните – ако човек няма прозрение относно най-висшата цел на християнския живот, той никога не би могъл да се покаже верен в използването на своите таланти и съответно не би могъл да издържи теста на второто мерило.

В следващата част ще насочим вниманието си към третото мерило на последното време, спрямо което Господ ще изпита вярността и посвещението на Църквата към Него.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в