В битките

„Бог ще се бие вместо мен. Аз само ще гледам победата Му!“ Не съвсем…

Често вярващите вземат част от инструкциите, които Бог даде на Израел за две специфични ситуации (Изход 14:14, 2 Летописи 20) и, базирайки се на тях, се опитват да установят принцип на духовен пацифизъм. Те казват: „Виждате ли, щом Бог воюва за мен, всичко, което се изисква от мен, е да почивам в Него“. Популярни проповедници учат последователите си, че ако дяволът почука на вратата им, Исус ще му отвори.

Колкото и духовно да звучат подобни твърдения, те не представят цялата истина. Дори в горните два случая Бог изиска човешко действие. След като даде на Моисей обещание за победа, Той го смъмри, като му каза да престане да вика към Него и му заповяда да простре тоягата си към морето (Изход 14:14-16) и да го раздели. По подобен начин Бог изиска от цар Йосафат и хората му мощно хваление. И в двата случая триумфът имаше както Божествен, така и човешки елемент в себе си.

Двамата най-мощни воини в историята на Израел – Исус Навиев и Давид, също разбираха и оперираха в този принцип. Бог каза на Исус Навиев, че му е дал земята на Ханаан, но същевременно го инструктира да размишлява върху Словото Му ден и нощ (Исус Навиев 1:8). Покорството на израилевия военачалник беше човешкият компонент, необходим за успеха в обещаната земя.

Когато разбра за предизвикателство на Голиат към армиите на Израел, Давид беше уверен, че Бог ще го предаде в ръката му (1 Царе 17). Той демонстрира тази увереност четири пъти, но не спря дотам, а атакува филистимеца и приравни съдбата му с тази на вече убитите от него мечка и лъв. Това бе всичко друго, но не и пасивно очакване на победа!

В Новия Завет нашите битки не са вече срещу плът и кръв, а срещу сатана и неговите кохорти (Ефесяни 6:12). Исус победи сатана чрез жертвата на Голгота, но остави в нашите ръце прогласяването и администрирането на Неговата победа (Марк 16:15-18). Библията казва, че ние сме призовани да участваме в „добрата битка на вярата“ (1 Тимотей 6:12). Нашата вяра в това, което Исус направи на кръста, ни гарантира победата (1 Йоаново 5:4)!

За съжаление и в тази област Църквата е отишла в две противоположни крайности.

От едната страна на пътя са тези, които се опитват „да детронират началства и власти над градове и области“ (ако Бог позволи, ще адресирам тази доктринална грешка в отделна статия). На другия полюс пък са хората, които очакват Бог да се съпротиви на дявола вместо тях. Те пренебрегват факта, че в Новия Завет няма НИТО ЕДНО МЯСТО, където Църквата да е инструктирана да се моли Бог да направи нещо срещу дявола. Напротив, на нас ни е заповядано да му се съпротивим! Ето какво Словото говори за духовната битка:

„Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.“
(1 Петрово 5:9)

„И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.“
(Яков 4:7)

„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии и за мене, да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието“
(Ефесяни 6:10-19)

Нека бъдем изпълнители на Словото и го направим!