В бурята

Често в живота ни се случват неща, които не разбираме, които не харесваме, които ни нараняват… И колкото повече мислим за тях, толкова повече губим логиката – както в смисъла на нещата, така и в собствените ни мисли.

Попитах Бог защо се случва така. И разбрах… Вярвам, че Бог ми го показа – това е вятър, просто вятър.

Ще позволиш ли на вятъра да те спре? Ще позволиш ли да те отклони от целта ти? Ще му позволиш ли да отнеме идентичността ти? Наистина ли ще му позволиш? На един вятър?

Знаеш целта, виждаш я пред теб, но се появява вятър… „Боже, къде си? – казваш отчаяно. – Защо го допусна?“ А Бог ти отговаря: „Това е просто вятър. Гледай на Мен и няма да паднеш.“ И сякаш вятърът е точно за това – да потърсим Божието лице и да знаем, че сме Негови.

Искаш да излезеш от лодката и да ходиш по вода? Приготви се за вятър!
Имаш мечта и започваш да работиш по нея? Приготви се за вятър!
Започваш ново начинание? Приготви се за вятър!

Не знам през какво преминаваш точно сега, когато четеш тези редове, но знам едно – там, в твоята буря, точно пред теб е Исус. Потърси Го, търси лицето Му… Той ще те преведе през бурята и няма да те разочарова!