Защо ходя на църква

Защо ходя на църква
от

Тази седмица няколко човека в разговор, свързан с Бог, ме попитаха защо ходя на църква. Затова реших да седна и да напиша отговора, за да го изясня на себе си и на другите.

Истината е, че никога не съм си задавала този въпрос. От деня на моето спасение винаги съм знаела, че това е правилно, че е нормално… Просто има неща, които знаеш, че знаеш.

Имах и още един разговор, който завърши с гневните крясъците на моя колежка: „На теб църквата ти дава пари! Знам аз, на теб църквата всичко ти дава!“

Явно тя никога не е ходила на църква, за да разбере, че там дават нещо много по-скъпо от парите (между другото, в сряда пасторът ни сподели шест неща, които са по-скъпи от пари).

Но ето моя отговор.

Когато дойде събота вечер, едно вълнение идва в мен (невинаги, но често): „Утре е неделя, отиваме на църква!“ Изпълва ме радост, която е по-силна от мен. Радост отвътре. След цяла седмица ходене на работа, готвене, пране, пране, пране знам, че ще отида там и за два часа всичко това ще изгуби смисъл за мен. Някой би казал: „А, значи ходиш на църква, за да избягаш от реалността.“ Моят отговор е: „Не, връщам се в реалността. Реалността на Божието присъствие. Срещам се със Създателят си, Който ме обича толкова много.“

Няма друго място на света, където да преживявам Бог по-силно от времето, в което църквата (хората) сме се събрали, за да Го хвалим, да Му благодарим и да Го търсим.

Нищо на този свят не може да се сравни с красотата на Бога. Ходя на църква, за да Го търся и да Го намеря – моя Любим, моя Баща, моя Спасител, моя Приятел, моя Утешител, моя Цар, моя Господар, моето всичко.

Утре е неделя. Вълнувам се.

Сподели в