Казвам се Билян Денев, член съм на ЕПЦ гр. Плевен. Искам да разкажа своето свидетелство как по един чудесен начин Бог ме срещна и промени завинаги живота ми!

Живеех в света и безгрижно крачех към ада. Израснах в дом, където моят баща не зачиташе Божия модел за брака. Ходеше с приятели по заведения и пръскаше парите, които с нелек труд изкарваше. Самият той беше красив мъж и имаше безкрайно много любовници. Така минаваха дните и години, а ние с моята майка и сестра живеехме много скромно и в голяма беднотия. В редките дни, в които виждахме баща си, той ни тормозеше и редовно биеше майка. Това беше „модела”, който аз като момче, юноша, младеж и мъж изграждах в себе си за семейството. Когато се ожених, започнах да устройвам и моето семейство по него. Съпругата ми роди двама сина. Аз ходех с приятели по заведения и жени.

Връщайки се вкъщи, тормозех съпругата и децата си. Един ден ние се разведохме. Децата бяха съответно на 5 години и 6 месеца, и на 2 години и 6 месеца. Малкият остана при мен. Започнаха много трудни и мъчителни години в отглеждането на детето. То постоянно боледуваше и аз непрекъснато трябваше да отсъствам от работа. Бях вече с последно предупреждение за изгонване. По това време работех в Бърза помощ като шофьор. Главният лекар изобщо не ми влизаше в положението. Детето наистина боледуваше, а той казваше: „Да не си се развеждал бе, не ме интересува.”

За жалост обаче, аз не преставах да ходя с най-различни жени. Стигнах дотам, че въобще не подбирах с коя ще легна. Един ден настоящата ми съпруга се обади за услуга. С нея се познавахме много отдавна. Аз й свърших работата, за която ме помоли, но започнах да я ухажвам, без да се съобразявам с голямата разлика в годините ни – по-малка е с 11 години. Всичко си вървеше така, както на мен винаги ми е харесвало, но един ден Тонито ми каза, че е бременна. Това ме шокира! Какво щях да правя с толкова много деца? Отговорността беше огромна, а аз не желаех да поемам никаква тежест. Това означаваше край на безгрижния ми живот. Взехме решение да не маха бебето (и слава на Бога!). Оженихме се. И тъй като тя не беше се омъжвала, направихме сватба. Роднините ми по бащина линия не дойдоха в знак на възмущение, че съм разведен с две деца, а правим сватба с булчинска рокля.

Първите няколко години заживяхме много добре, но Сатана не ме остави на мира. Аз бях негов слуга и негово притежание. Той искаше непрекъснато да му служа. Така и стана. Отново започнах да изневерявам на съпругата си и постепенно животът в дома ни се превърна в истински ад. Да, ад – той е и на земята! Когато си отделен от Бога, ти си в ръцете на Сатана – няма средно положение. Който си мисли че ще „държи” златната среда, жестоко се мами. Такава среда няма, повярвайте ми. Стигнахме дотам, че ние с моята съпруга не можехме да се понасяме. Страхотна омраза имахме в сърцата си един към друг. Пет минути не можехме да стоим заедно, без да се скараме. Излизах на работа сутрин. Вечер бях уморен, но нямах никакво желание да се върна у дома – там беше ада. Ходех с различни жени – омъжени, разведени, момичета, всякакви. Сатана умело ме използваше да съсипвам живота на тези хора. Прекрасно се бях научил да разпознавам семейства с разбити връзки в тях. Там, където любовта беше отслабнала или липсваше, за мен бяха семейства, които спокойно можех да разделя.

Ето, това е разликата между светското семейство и онова семейство, което всеки ден и всяка нощ се покланя на Истинния Бог. В семейството, където Бог е на първо място, това семейство ден и нощ пада на колене и се моли. Когато любовта им отслабне поради премеждия, бури и неволи, те се обръщат към Вечния и Непресъхващ Извор на Любов и не след дълго това семейство е възстановено и продължава напред.

Разделихме се с моята съпруга. Аз взех вече поотрасналия си син и отидох да живея при майка ми. Детето от втория ми брак – Моника, тогава беше на седем години. Поредната ми любовница беше на 24 години. Отново се отдадох на своите чувствени занимания. Живяхме разделени с жена ми 6 месеца. През тези месеци майка ми и сестра ми не спираха да ми говорят за Бога и за нашата църква. После разбрах, че всъщност те са се молили за мен девет години, но аз през цялото време им казвах, че това не е истинска църква, защото няма камбанария и вътре няма икони. Казвах им също, че трябва много да внимават с тази секта, да не би да ги накарат да се хвърлят от шестия етаж. През тези шест месеца, аз всеки ден мислих и си задавах въпроса: „Човече, какво правиш с живота си, не виждаш ли, че си стигнал до задънена улица, не виждаш ли колко е безсмислено всичко това?” – и си отговарях: „Би било добре да се махна от този свят”.

Слава на Бога в края на тези шест месеца с мен стана абсолютно същото, което се получи с един от синовете от притчата на Господ Исус Христос в Лука 15:17: „А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз тука умирам от глад.” Тогава не знаех какво означават тези думи – дойде на себе си, но АЗ ДОЙДОХ НА СЕБЕ СИ!

В неделя отидох на църква. Влязох и седнах на един стол най-накрая на редицата. Бях близо до вратата, за да мога да изляза бързо. Службата започна. В началото добре. Пеят се разни песнички, чиито мелодии горе-долу ми харесаха, но когато започна проповедта, нещо забушува вътре в мен. Така продължи няколко недели. Демоните вътре в мен се бунтуваха и ме караха да се изнервям в салона. Разкъсвах се от две, явно противоположни сили – да изхвръкна от салона или да остана. Да ви кажа, че силата, която ме задържаше в салона, беше по-голяма. Божието слово мощно ме изобличаваше и аз имах желанието да се кача на амвона и да удуша пастира, за да млъкне.

След това се заредиха няколко недели, в които постоянно плачех. Отначало ми беше много неудобно, защото имах чувството, че всички ме гледат и се чудят какво ми е. Много от хората са се радвали на тази гледка, но по-късно разбрах за това. Днес, когато видя някой новодошъл в нашето събрание да плаче, го гледам с радост и ми се иска да го прегърна и му кажа че това е много, много добре.

Започнах всяка сутрин да коленича пред Бога с дух на покаяние. Една сутрин усетих Неговата мощ, слава и величие. Почувствах се страшно нищожен и жалък пред Него. Това беше страхотно усещане. Казах Му: „Господи, не харесвам характера си. Не се харесвам такъв, какъвто съм. Моля Те, промени ме”. Междувременно правих различни опити да се свържа с Тонито, моята съпруга. Буквално се започна всичко отначало – започнах да я ухажвам, да я каня на кафе и разходки. В началото ми отказваше твърдо, но впоследствие започнахме да излизаме заедно. Посках и прошка! Предложих й да сложим „черта” на всичко и да започнем отначало. Заредиха се години, през които аз буквално се променях пред очите й. Отначало тя не вярваше. Наблюдаваше ме, изучаваше ме и виждайки коренната промяна в мен повярва, че има Един Мощен Бог, Който е поправител на развалини. Нейният съпруг беше развалина, която Господ възстановяваше пред очите й. Тя повярва в Бога и започнахме да ходим заедно на църква. Покаяхме се за много неща, които сме извършили против Божията воля, включително и за това, че дъщеря ни е зачената в акт на прелюбодейство.

Започнахме активно да участваме в семейното служение в църквата и да помагаме на семейства, които имат проблеми в съвместния си живот. Отскоро практикуваме с моята съпруга и то успешно с помощта на Бога, разбира се, служението на семейното съветничество.

Скъпи читателю, Бог е реална Личност. Той е Творецът и Създателят на небесата и земята. Той е нашият Създател. Той много обича всички хора. Той обичаше и мен, когато бях Негов враг. Ние всички бяхме Негови врагове, но въпреки това Той изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Исус Христос, да плати прескъпа цена, за да бъдем възстановени, освободени и живеещи с надеждата за вечен живот в Христа Исуса.

Ако ти все още живееш в греха, знай, че Исус Христос те чака! За Него няма нищо трудно, за да промени твоя характер и живот. Колкото и низко да си пропаднал в духовната или в материалната сфера, Той ще те привдигне и ще те постави в небесни места.

Вечна слава, почит, мощ и величие принадлежат единствено и само на Нашия Господ Исус Христос! Амин!