Дари
Първата ми среща с Бог:
Когато бях малка, живеех с майка си и по стечение на обстоятелствата (разводът на родителите ми) се научих да мразя баща си и всеки ден да бъда актриса в един тъжно-страшен спектакъл (да обиждам татко си, да не искам да го виждам, да лъжа), защото така ме бяха научили…
Когато станах на 4–5 години, ме запознаха с един чичко, на когото по-късно трябваше да казвам „тате“. Растях под жесток контрол и тормоз от негова страна, но все пак се утешавах, че както казваше мама, „Бог ще го накаже“ и други подобни. Когато бях на 8 години „тати” често ме биеше, обиждаше ме, а когато мама се върнеше от работа, ставаше още по-зле, защото тя понасяше още по-големи страдания и тормоз, и то пред очите ми. Започнах да изпадам в кризи и повече от час не можех да спра да треперя, да се задушавам, да плача, всеки ден повръщах и почти бях стигнала до анорексия. Беше станало ежедневие – бой за учене и оценки, бой за неподредена стая, бой за неподчинение, докато се стигна дотам, че сама започнах да се бия безмилостно. Тормозеха ме и в училище – нямах приятели, никой дори не се опитваше да разбере защо се държа странно.
В един момент (може би бях на 9 години) реших да направя нещо. Нямаше на кого да се оплача, затова започнах да търся помощ от някой „горе“ – денем исках Бог да ме пази от „тати”, не исках повече да ме бие. Бях си направила „легло на Дядо Божи“ – една кутийка с кръстче в нея. Целувах го, парфюмирах го, перях му завивчицата. Вечер-заспивах със стиснати преплетени пръсти на ръцете и сълзи в очите, търсейки спасение в детските ми молитви.
Когато родителите ми работеха нощна смяна, се налагаше да ходя при баба и дядо на село. Баба ми имаше една много красива червена книга, която научих, че се казва „Библия“. Беше интересна и често карах баба да ми чете от нея (спомням си най-ярко историята за Адам и Ева и за двамата братя Каин и Авел). Баба знаеше и молитвата „Отче наш“ и аз я научих и си я повтарях.
Годините минаваха. Станах на 15. Бях отличничка, учителите не спираха да ме хвалят, но аз много исках другите да ме харесват, да имам приятели, да се забавлявам, да не се чувствам затворник. Харесвах няколко момчета, но не разбирах какво не ми е наред и защо всички ме мразеха, подиграваха ми се и ме отбягваха. Един ден от училище организираха конкурс за учениците от 7 и 8 клас в цяла България за стихотворение на тема „Бог е любов“. Не знам как реших да участвам и започнах да пиша. Мама накрая направи малко корекции след доза смях от страна и на „тати“. Резултатът беше 2-ро място за поезия.
Така започнах да изливам душата си в стихове ден след ден. Печелех грамоти, награди, но въпреки това не се радвах толкова, че да съм щастлива. Покрай честите ни местния – сменяхме градове и квартири, дори живяхме в чужбина – срещах много хора, но сякаш никой не ме харесваше. После се запознах с Пламена – ангелската приятелка, и последваха 4 години на силна любов, привързаност и топлина.
Имах проблеми в комуникацията си с хората, срамувах се, но харесвах едно момче и много исках да ме разбере и да сме заедно. Последваха скандали, забрани и заплашвания, докато един ден поисках да се самоубия, а „тати“ дори не се опита да ме спре. Не го направих заради любовта на мама. След това тази мисъл често се връщаше, но реших да я пренебрегвам и да стана като „тати“. Лошото започна да ме привлича и аз наранявах, лъжех и одумвах хората, пробвах да пуша и пия, да се събирам с лошите съученици, разделих се с Плами… Но сякаш имаше нещо, което пречеше на злото да ме завладее напълно. В някои моменти му се поддавах, а в други съжалявах за постъпките си и плачех по цели нощи, ядосвах се на себе си и исках да се променя. Започнах да се моля по определен начин, да гледам небето, да плача всяка вечер. Молех се за съпруг според моите искания и описвах на Бог какъв искам да е. Не заспивах, докато не споделя деня си на Бог.
Станах на 17 години. Дойдох в София, приеха ме в университет, започнах работа и се запознах с едно невероятно момче, което се държеше много мило с мен. Един ден той сподели, че вярва в Бог, разказа ми за живота си, за това, как е повярвал в Исус... Когато разбра, че години наред съм се молила, но не съм знаела как точно, предложи да се помолим заедно. Започнахме да четем Библията, да си говорим непрестанно за Бог, да се молим, да ходим на църква. Няколко дена след това имах две прекрасни видения, от които избухнах в сълзи и усетих в сърцето си такава любов, от която не можеш да стоиш на краката си, трепериш и се смееш през сълзи. Срещите с това момче бяха като прекрасна приказка, мечтан сън, вълнуващо видение. Неговите думи бяха опияняващи и аз взех решение да се покая за греховете си, да приема Исус Христос за мой Господ и Спасител и да живея живота, който Бог е определил за мен. Оттогава започна моят нов живот:
Всяка болка беше заличена, всяка омраза беше потушена, сърцето туптеше с нова сила, любовта се беше появила, а всяка посолена рана оздравя и всичко, което споделих досега, стана свидетелство за всяка измъчена душа.
Копнеех да ходя на църква, да се събирам и общувам с братя и сестри. Много исках да бъда кръстена в Святия Дух, да служа на Бог, да помагам на хората и да имам семейство.
Разбрах, че Бог винаги е бил с мен; толкова много Го е било грижа за мен и с такава любов е чертаел пътя ми; никога не ме е оставял; спасил ме е от кризите, от тежката ръка на втория ми баща, от самоубийството, от зависимости, от самота, от опасности в живота ми... Благодарение на Него простих на всеки, когото мразех, и вече опознавам родния си баща и му давам вниманието и възможността да прекарва време с порасналата си дъщеря – нещо, за което е копнял 20 години. За слава на Бога, получих мечтания мъж на живота си! Вече съм съпруга на прекрасен Божи син и съм толкова обичана и щастлива!
Имам и най-прекрасния Татко на света – вечния, непроменящ се Създател-Бог! Слава! Благодаря Ти, Господи, че си бил до мен непрестанно. Сега разбирам защо са се случвали всички тези неща – за да съм Ти благодарна и да Те хваля завинаги, пред всички да издигам Твоето име. Благодаря Ти, че ми даде нов живот и че си приготвил най-доброто за мен! Амин.
Не бяха намерани статии.