Илия

Първата ми среща с Бог:

Как се лекува неверие? Не зная! Само Бог знае... Мога да кажа как излекува моето неверие. И на още няколко души. И това ме кара да мисля, че това е един от най-успешните начини на Бога да лекува неверието.

Можете ли  да си спомните какво почувствахте, когато за първи път имахте възможност да държите Библия в ръцете си? Аз не почувствах нищо. Първата ми среща с Библията беше може би преди 30 години в дома на един свещеник. Бях приятел със сина му и често посещавах този дом. Бях чул оттук-оттам нещо за тази книга и веднъж, кой знае защо, поисках да я видя. Това беше времето, в което не всеки имаше Библия, а и нямаше откъде да се  купи. Пък и интересът към нея не беше кой знае какъв. Но аз знаех, че свещениците имат Библии и поисках да я видя.

Свещеникът се зачуди  на моето желание, но изпълни молбата ми. Влезе в стаята си и след малко се върна с най-голямата и дебела книга, която бях виждал през живота си. Това беше една много стара Библия с пожълтели вече от времето листа и с много илюстрации, но все още много добре запазена. С някаква тайнствена тържественост я остави пред мен и с крайчеца на окото си видях, че следи с внимание и нескрит интерес моята  реакция.  С любопитство, но без никакво вълнение, отворих първата страница, после втората...зачетох се тук-там и после я оставих. Видя ми се  нещо изключително безинтересно и отдалечено. Благодарих за оказаното ми внимание и с това приключи всичко.

Животът  беше пред мен и тъй като бях убеден, че веднъж се живее (бях атеист до мозъка на костите си), реших да го направя един непрекъснат празник; реших да изпия чашата на удоволствието докрай. Но непрекъснати празници няма и  след време установих, че не съм на върха, а на дъното. Въпреки че бях още достатъчно млад, с неразумния си начин на живот вече бях успял да съсипя здравето си. Бях безрадостен, изхабен и болен човек - развалина. Хилядите хапчета, които бях изпил, не само че не подобриха здравето ми, но го влошиха още повече. Това бяха силни успокояващи лекарства и след време аз с ужас констатирах, че съм станал зависим от тях, почти наркоман. След многото часове, прекарани по лекарски кабинети без видим резултат, бях на прага на отчаянието. Тогава отново се сетих за Библията. Потърсих я като последен изход, като книга, в която беше моята последна надежда. С големи усилия  успях да си я намеря  и сега вече с пламтящ от възбуда ум и изгарящо вълнение  се зарових в нейните страници.  И...отново разочарование. Не разбирах посланието на тази книга. Текстът беше донякъде тайнствен, загадъчен и така неразбираем, че почти ме обезкуражи още в началото. Но продължих  упорито напред... И отново неуспех. Просто не можех да чета тази книга. Текстът, освен тайнствен и загадъчен, за мен беше тромав, нелогичен и неподреден. Понякога ми се струваше, че чета приказка, друг път-научна фантастика. Бях разочарован и съсипан. Казах си: „Значи и тук няма нищо”. А толкова много разчитах точно в Библията да намеря спасителния изход.

Лежах  в леглото отчаян, без сили, без мечти и без надежда - с парализиран ум и едва-едва тупкащо сърце. Слънцето в моя живот беше залязло -  оставило след себе си само красивите спомени на светлия ден. И тогава в душата ми се надигна  буря от негодувание, мъка и спираща дъха болка. С цялата горест на душата си, с парещото чувство на обречен човек, стенейки или по-скоро виейки, извиках: „Няма ли кой да ми помогне?”. Това беше всичко, на което бях способен. След това се отпуснах почти без сили, давещ се в потока от сълзи, който се изливаше от подутите ми от безсъние очи. И точно тогава една мисъл проряза ума ми като светкавица. Като че ли някой ми нашепна: „А може би ти не разбираш Библията? Може би някой друг трябва да те води в нейния тайнствен свят?”.

Не знаех откъде се появиха тези мисли, но те все повече  занимаваха моя ум, докато се утвърдиха в непоколебимо решение. Трябваше някой да ме научи да разбирам тази книга. Това мое желание  постепенно се превърна в особен копнеж. Нямаше молитви (тогава не знаех нищо за молитвата), нямаше думи. Само копнеж, но страшно силен и вълнуващ. И Бог отговори по чуден начин на тази моя неизказана молитва, като ме заведе в църква, в която се изучава Библията.  След  курс от 30 лекции аз вече гледах на тази книга с възхищение и любов. Като че ли някаква тайнствена ръка отвори загадъчната врата на Библията и пред мен се разкриха в неописуема красота нейните вечни истини. Бях поразен от всичко онова, което тя разкриваше.

Някъде откъм средата на курса започна и моето невероятно оздравяване.  Никога няма да забравя този ден. След поредната лекция се прибрахме с жена ми вкъщи. Умът и сърцето ми се вълнуваха по особен начин след наученото от темата, която ни беше представена от пастора. Беше ни разкрил по вълнуващ начин  вечния живот и красотата на новата земя, където щяха да живеят спасените. Цялата вечер си говорехме само за това. Стояхме до късно. Преди да си легна аз обикновено изпивах  по една шепа хапчета, които трябваше да ми помогнат да поспя малко и да укрепят сърцето ми. Тази вечер реших да приключа с тях. Не зная как го реших и откъде дойде това смело решение. Казвам смело, защото изобщо не можех да си представя подобно безумно решение преди това. Бях напълно зависим от тях и те бяха средството, с което поддържах моя безрадостен живот. Така че да ги изхвърля всичките и то изведнъж, беше стряскащо и за самия мен решение. Но убеждението, че точно днес трябва завинаги да приключа с тях, беше толкова силно, че взех всички пликчета, шишенца и блистерчета, отидох в тоалетната и ги  изхвърлих там. След това коленичих до леглото си и се помолих.  Помолих се Бог да поеме пълен контрол над живота ми и да ме излекува. Това беше първата ми осъзната молитва, молитва с вяра.

След това си легнах и веднага съм заспал. Спал съм непробудно до сутринта (това никога не се беше случвало повече от четири години ). Когато отворих очи, разбрах, че нещо се е случило с мен тази нощ. Сърцето ми биеше равномерно, дишах спокойно и без усилие, умът ми беше бистър и някакъв особен мир изпълваше цялото ми същество. Това, за което се бях помолил вечерта, вече беше действителност. Бог се беше намесил по един невероятен, свръхестествен начин. Аз бях здрав, напълно здрав, като че ли никога не съм боледувал.

Скочих от леглото си и започнах да крещя от радост. Разплаках се, после се търкалях по пода, пак скачах, правех някакви движения, нещо като луд танц...изобщо не знаех как и по какъв начин да изразя тази еуфория, която ме беше обзела. И през цялото време повтарях само: „Благодаря ти, Господи! Благодаря ти, Господи!”.

Аз, който ходех с придружител и с пълни  джобове хапчета, сега вече нямах нужда от това. Бях нов човек, напълно здрав и безкрайно щастлив. Бог се беше намесил по един невероятен начин в моя живот. Атеизмът се беше  стопил като пролетен сняг. Всичко в мен  живееше и миришеше на пролет. Това не може нито да се игнорира, нито забрави. Не може!

Оттогава изминаха  33 години, но аз вече никога не се разделих с тази пречудна и свята книга. Тя стана  за мен най-голямото и ценно съкровище, което имам в този свят.