Ивелина

Първата ми среща с Бог:

Израснах в невярващо семейство, в което обаче имаше Библия. Никога не я бях чела, но за сметка на това си спомням как веднъж като малка възкликнах по някаква причина: „Божеее!”, знаете как всички го използваме по навик, бях го чувала от „големите”. Майка ми ме чу и ми каза: „Не изговаряй напразно Божието име.” Нито тя обясни нещо, нито аз попитах, нито и разбрах нещо, но е факт, че оттогава спрях да използвам този израз.

Минаха години, през които знаех, че някъде там има някой/нещо и много исках да го намеря. Търсих къде ли не, чрез какви ли не методи и вярвания. По някое време през младежките години започнах да се моля на Господ, без да знам, че Го има, без да знам Кой е - въпреки това явно съм била уверена, че е някъде там и ме чува. Няколко пъти ме е спасявал от смърт (без да знам, че съществува) – тежък астматичен пристъп без лекарска и каквато и да е друга помощ наоколо. Той пък отговаряше отвреме-навреме. Така изкарах до времето, в което срещнах бъдещия си съпруг, който ми каза, че ходи на църква и ме попита искам ли да отида. Приех, отидох, обясниха ми за какво и за Кого става дума - реших да се покая и да взема водно кръщене.

И така, вече християнка, започнах да се опитвам да спазвам морални норми и да се променям според Словото, но... по човешки, с мои собствени усилия, естествено без успех. Мислех си, че напредвам, но всъщност напредвах в моралните норми и когато дойдеше трудност – не я преодолявах. Потъвах и не знаех защо не напредвам и къде бъркам. Оставах си същата, нямаше промяна.

Така минаха още години, докато не дойде гост проповедник, който насред проповедта зададе въпрос, на който и отговори - беше от рода: „Защо християните вярват в Бога, но не Му се доверяват? Защото не Го познават.” В този момент нещо се случи - сърцето ми беше ужилено по онзи начин, за който четем в Словото. Господ започна ясно да ме води, да ми открива Себе Си по един реален начин чрез чудеса, знамения и откровения както никога досега. Преди знаех за Него, сега вече Го познавах. Библията придоби за мен чисто нов смисъл, четях я и я разбирах по различен начин – Словото започна да оживява в мен. Мина още известно време, през което преживях различни опитности с Него, разбирах все повече и повече отделни части от Словото, според както Той ми ги откриваше. Опознавах Господ! Той пък ми показваше нещата в мен, които подлежаха на промяна, и ги променяше (и все още го прави). По същото време започнаха и сънищата, виденията, от които в началото се уплаших, не исках да ги имам, не знаех какво се случва с мен и дали е от Него. Започнах да се интересувам от пророческите въпроси, да научавам повече, да се успокоявам - Той ме водеше, не ме оставяше. След известно време преживявах разтърсваща и животопроменяща среща с Бога - в миг на око разбрах твърде много неща, които не мога да обясня така лесно, а и не е необходимо. Бях сляпа - вече виждах. Той ме срещна на пътя, показа сърцето ми, обряза го, показа ми Сина Си, показа ми Пътя, Истината и Живота. Бях мъртва, а сега живея ... за Него! Потърси ме, намери ме, изчака ме, прегърна ме, уми ме, превърза ми раните, изправи ме и сега ме подкрепя в пътя...

Разбрах, че през изминалите години нито съм Го познавала, нито съм разбирала Жертвата на Агнето, дори не бях разбрала какво значи човек да е отделен от Бога. Просто съм знаела какво пише в Библията и съм си мислела, че съм вярваща.

От този момент нататък разбрах, че вече нищо няма да е същото, че не мога да се върна назад, че не мога да се откажа от дарбата, че не мога да живея както досега. Ние идваме при Бога такива, каквито сме, но не можем да останем същите. Той ме намери, извика ме, аз отидох при Него, примирих се с Него и със себе си. Оттогава насам наистина нищо не е същото, зная в Кого съм повярвала и съм най-щастливият човек на земята, служейки Му според призива. Тези думи не означават, че живея идеален живот (дори напротив) - те изразяват вярата ми, дълбокото ми убеждение, че Той е с мен до свършека на света - свободна съм да Му разкажа за всичко, което става в сърцето ми без свян и срам (за каквото и да става дума), защото зная, че Той ще ме избави, няма да ме отхвърли, няма да ме остави, нито да ме забрави! Когато Той каза: „Търсете лицето ми”, моето сърце Му каза: „Лицето Ти ще търся, Господи!!!”