Мария

Първата ми среща с Бог:


Благодаря на Бог, че макар да не съм била в плановете на моите родители, Той е имал чудесен план за мен.


Родила съм се след няколко неуспешни опита за аборт. Родителите ми били твърде млади, когато ме заченали – баща ми бил на 17, а майка ми на 16 години. Наложило се да се оженят поради моето зачатие. Родителите им били против моето раждане и майка ми опитала какво ли не, за да пометне, но Господ ме е крепил и пазил здраво в утробата ѝ.


Майка ми и баща ми се обичали много, но за кратко. На 21 години баща ми умира при злополука в казармата – месец преди уволнението. Оттогава започва моето нерадостно детство. Полусираче на 2 години и 10 месеца, в спомените ми са потъналите в скръб родители на баща ми и овдовялата ми майка.


Със сълзи на очи и с огромна мъка в душата дядо и баба ме отгледаха до десетата ми година. Бяха много грижовни и любящи, стремяха се по всякакъв начин да запълват липсата на татко... Изключително съм благодарна за тях.


След няколко години майка ми се омъжи повторно, но вместо това да донесе мир и сигурност, внесе още повече хаос и безпорядък в живота ни. Вторият ми баща беше с лошо пиянство и ни подлагаше на постоянен психически и физически тормоз. По цели нощи не спях, слушайки непрестанните крясъци, в очакване да ставам и да ги разтървавам, ако започне побоят. Внимавах да съм послушно дете и да не предизвиквам проблеми, които да навлекат отново бой на майка ми, но това не помагаше много. В такава обстановка растяхме с моята природена сестра. Сърцето ми беше изпълнено със страх, гняв и омраза към втория ми баща.


Докато живеех при дядо и баба, веднъж видях нещо да се чернее на една лавица, поставена много високо на стената в кухнята. Стъпих на един стол, качих се на масата и взех от лавицата покрита с прах Библия. Отворих я и зачетох: „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.“ Думите на тая прашна книга започнаха да оживяват пред мен и да ме пренасят в един различен от представите ми свят. Това беше първата ми среща с Бог и с Неговото Живо слово.


Баба и дядо бяха православни вярващи, а прадядо ми по бащина линия е пял в църковен хор. Бях закърмена с православие, примесено със суеверия и окулт (баячки, гледачки, леене на куршум). На Великден ходехме на църква, в петък минавахме под една маса с червена покривка... В моментите на стрес и безизходица, когато не знаех към кого да се обърна за помощ, се молех горещо на Господ и на мъртвия ми баща да ми помогне от отвъдното – докато не преживях моята лична среща с Господ Исус Христос.


Запознах се с моя съпруг, когато бях на 16 години. Като дете той беше посещавал евангелска църква и заедно с един негов приятел, когато им се удадеше възможност, ми говореха за уредбата на тази църква, за Бог и за Страшния съд. Аз обаче бях толкова далече от това и последното нещо, за което исках да слушам, бе за Страшния съд. И без друго до момента животът ми беше доста страшничък... Съпругът ми се опитваше да привлече вниманието ми и да ме заведе в тази църква, но получаваше само присмех от моя страна.


Няколко години по-късно, когато вече бяхме женени, сънувах сън. В съня си излязох от дома на съпруга ми, решена повече никога да не се върна там. Срещна ме един съсед – вярващ възрастен мъж, хвана ме за ръка и ме заведе точно пред сградата на евангелската църква. Влязохме вътре и той ме пусна от ръката си, а аз оглеждах обстановката в църквата (седалки, пътека по средата и на амвона един червендалест мъж, който говори разпалено). Втурнах се напред по пътеката и в ридания се сгромолясах пред амвона. Човекът от амвона протегна ръка към мен и започна да се моли и да ме гали по косата. Събудих се от този така ясен и жив сън и първите ми думи към моя съпруг бяха: „Искам да отида в тази църква. Искам да разбера дали всичко, което видях в съня си, е истина.“


Мъжът ми се усмихна и при първа възможност ме заведе там. Още щом прекрачих прага на молитвения дом, ме завладя атмосферата на мир и любов – но любов, много по-различна от тази, която се среща в света. Никога до този момент не бях усещала нещо подобно. После видях същия червендалест мъж от съня ми, който говореше разгорещено от амвона, и просто се разплаках. Думите, излизащи от устата на проповедника, влизаха право в сърцето ми и хранеха гладната ми за Бога душа. Сякаш тази проповед беше подготвена специално за мен...


Оттогава коренно промених отношението си към Бог и вярващите хора. С мъжа ми имахме желание да посещаваме тази църква, дори на сбирки с приятели им разказвахме и ги канехме с нас, но така и не отидохме повече. Минаха няколко години и веднъж една съседка ме покани на празнично богослужение за Рождество Христово. Веднага приех с радост и отидох, защото душата ми бе търсеща и жадна за Бога. По това време в търсенето си четях Библията, книги на Свидетели на Йехова, вестник „Психотроник“ и някак си разбирах, че в Библията е истината. Святият Дух говореше на неродения ми още дух и ме водеше в истината.


Не след дълго, при една покана от амвона, предадох живота си на Господ Исус Христос. Излязох напред решително, макар и да не бях много сигурна дали наистина е реален и ме обича. Заедно с неколцина като мен казах на глас молитва на покаяние, отричане от окултни практики и приемане на Господ Исус Христос. Когато се прибрах вкъщи, заявих на съпруга ми: „Не знам за теб, но аз днес реших да се доверя на Господ. Не съм сигурна дали наистина съществува, но отказвам да разчитам на суеверия, врачки, ходжи и т. н. Ако Бог наистина е реален, Той ще е моят помощник.” Като акт на вярата си изхвърлих шише с вода и надписи на арабски, получени от един ходжа, при когото бяхме ходили за помощ. Взех решение да ходя редовно на църква.


До този момент животът ми беше изпълнен с мрак, отчаяние и страх, но щом Христос дойде в него, мракът се превърна в светлина, отчаянието – в надежда, а страхът – в любов. Разбирах, че без да слушам Христовото слово и без общение с вярващи хора няма как да расте вярата ми и новороденият ми дух. По това време в мен оживяха два стиха от Библията – „А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят“ (Евреи 11: 6) и „И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17).


Трябваше ми много време и натрупване на опитности в ходенето ми с Бога, докато осъзная, че Той наистина ме обича и има добри планове за живота ми. Сега през каквото и да минавам, аз знам: Той е с мен, обича ме, животът ми е в Неговия контрол и аз съм Негова. Обичам Го и искам да живея с Него и за Него. Радвам се на присъствието Му и се стремя да Го прославям с живота си. Предстои ми славна вечност с Него!


Цялата слава да бъде на името Му!

Не бяха намерани статии.