„Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е нашата вяра.“ (1 Йоан 5:4)

Искам да споделя едно мое свидетелство, да e насърчение за всеки, който го прочете. Вярвам, че всеки един човек се ражда с дарби и таланти. Дали той ще ги познае и развие, до голяма степен зависи от неговата осъзнатост и личен избор.

Откакто се помня – пея. Мечтаех да стана певица. Усещах музиката. Тя ме караше да се чувствам жива и ми разкриваше светове, различни от заобикалящата ме действителност. Често оставах сама у дома и помня как обичах да пускам музика, да пея, да танцувам и да си представям, че съм пред много хора.

Отраснах в общество, лишило хората от мечти и вяра. Имах желания, но не вярвах, че те ще се сбъднат. Не бях от заможно семейство, нямахме връзки с влиятелни хора… така че да се реализирам в музиката беше химера.

Когато бях в седми клас, дойде към мен предложение да съм част от ученическа група, която да изпълнява известни хитове.

„Чудесно!“, казах си аз и започнахме да работим усилено. След около година вече бяхме официално регистрирани и участвахме в много концерти. В това време започнах да откривам и Твореца в мен. Изливах чувствата и емоциите си върху белия лист и обличах текста в музика. За жалост, групата престана да съществува, когато момчетата от нея влязоха в казарма. Ами сега!?

Една вечер на гости ни беше младо семейство музиканти, студенти в Консерваторията. Докато разговаряхме, те предложиха да ме срещнат с известен вокален педагог.

Развълнувах се! Не можех да повярвам, че ще имам тази възможност. Срещата се осъществи и беше повече от положителна. Думите на този човек бяха, че непременно трябва да се занимавам с музика. Дори веднага се свърза със свои колеги, които да ме поемат и обучат за приемните изпити в Музикалното училище.

Започнах усилена подготовка. Ето, дойде и дългоочакваният ден. Когато излязоха резултатите от приемния изпит, не можех да повярвам на очите си. Бях приета първа сред жените в паралелката за солово-класическо пеене. Така през следващите три години напълно се посветих да преследвам мечтата си, да уча повече и да преодолявам себе си пред публика. Завърших успешно и продължих пътя си към Консерваторията. Започнах да работя с нов преподавател. В един момент започна да се случва нещо странно с гласа ми. Когато пеех заедно със звука се чуваше съскане, което наложи консултация със специалист.

Това, което той ми каза, буквално отряза крилете на мечтите ми. Имаше сериозен проблем, който изискваше две години да говоря тихо, защото има опасност да изгубя и говорния си глас. А за пеене…. изключено.

Моят свят се срина. Прекрати се обучението ми, престанах да излизам, нямах цел и посока. В този тежък за мен период по чуден начин се срещнах с бъдещия си съпруг. Така мислите и чувствата ми се пренасочиха.

След четири години вече бяхме семейство. Роди се и първата ни рожба. Стъпка по стъпка Бог ни привличаше към себе си. Започнахме да търсим църква, на която да се посветим и да растем във вяра. Помня и до днес първото богослужение. Хвалението беше започнало. Множество хора пееха и се покланяха на Господ.

Тогава Бог ми проговори, не с глас, а със знание вътре в мен: „Ти си създадена да ме хвалиш. Мястото ти е тук. Нямаш никакъв проблем с гласа!“

Докато се случваше това, сърцето ми сякаш беше в гърлото. Дни наред след това Той продължаваше да подготвя сърцето ми за неща, които се осъществяваха в годините.

Днес след повече от двадесет години продължавам да го хваля с гласа си и така ще бъде, докато съм жива. И не само това, в момента това е моята професия. Също така съм и ръководител на детска вокална група. Бог възкреси това, което докторите считаха за мъртво. Такъв е Той – Възкресител на развалини!

Искам да ви насърча. Нищо не е напразно! Бъдете смели да мечтаете, трудете се. Всички дарби и таланти ги предавайте на Него. Пазете сърцето си чисто и се въоръжете с вяра и търпение за Божието време и начин. В Библията се казва: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:6)

Може да имате време, в което всичко ви се струва изгубено, не виждате смисъл и посока. Елате при Бога! Той е жив, добър, верен и щедър. Всичко е от Него, чрез Него и за Него. Той ще ви даде повече отколкото сте предполагали. Всяко нещо родено от Него, побеждава този свят.

Обстоятелствата могат да ви казват, че е невъзможно нещо да се случи, но Бог ви казва: „За мен няма нищо невъзможно!“

Нека всичко, което е родено от Бог във вас да бъде възкресено за Негова слава. Бъдете благословени!

Амин!

Вили Боянова