„Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Костите ми не са били скрити от Тебе, когато в тайна съм бил създаван, и в дълбочините на земята ми се е давала разнообразната ми форма. Твоите очи видяха неоформеното ми тяло; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях. Защото, докато думата не е още на езика ми, ето, Господи, ти я знаеш цялата. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен“ – откъси от Псалм 139.
Той ме обичаше още тогава, преди да бъда роден. Бог знаеше и предвиждаше болката, която щях да изпитам като дете: самотен, без приятели, чувстващ се необичан – дори в собственото си семейство. Той бе чул моите викове, когато щях да викам към Него да ме превърне в момиче. Бях чувал за Неговите чудеса от библейските поучения в църквата. Защо да не можех да бъда едно от чудесата му? Защо да не можеше да ме превърне в нещо друго?
Мразех да бъда момче, да ми се подиграват, да бъда тормозен. Не бях емоционално свързан с баща ми, с по-големия ми брат или с другите момчета в квартала. Исках да бъда като тях, но всички се вълнуваха от спорт и груба сила, докато аз се интересувах от пеене, танци, актьорско майсторство и просто като цяло да съм артистът, който забавлява хората. Но Бог Отец ме обичаше още тогава и докато наблюдаваше живота ми такъв, какъвто беше, сърцето Му скърбеше за мен.
Той гледаше наскърбен и когато бях сексуално насилен от непознат на 13 години – нещо, което отново разтърси крехкостта на моята идентичност. Не е чудно, че с тази травма и липсата на мъжко приятелство в ранните ми години израснах като мъж с объркана сексуална идентичност, привлечен от своя собствен пол!
Йоан 1:12 гласи: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда.“ Когато на 17 години бях в последния гимназиален клас, Бог Отец ми разкри личността на Христос за първи път, когато чух, че мога да поканя Исус в сърцето си, за да прости греховете ми и да стане мой Спасител и Господ. Това беше първият път, когато чух, че Бог ме обича. Веднага с готовност се възползвах от възможността да бъда осиновен в Неговото семейство. Потърсих Го, за да ме промени, да ми даде радост вместо нещастието, с което бях израснал и все още преживявах като тийнейджър. Той промени неща в мен, но не нещата, които очаквах, нито по начина, по който очаквах.
Господ обаче не промени толкова обстоятелствата ми, колкото започна да променя сърцето ми. Той ми показа, че за да имам приятели, трябва да съм приятел. Той ме научи да се свързвам с другите хора, да спра да се изолирам и самосъжалявам. До края на моята последна година бях избран от съучениците си за „най-дружелюбното момче в класа“ – този, който се чувстваше лишен от приятели през по-голямата част от живота си.
Но не всичко беше перфектно. Вярвах, че моето привличане към същия пол, което ме бомбардираше след настъпването на пубертета, ще се обърне и ще бъда привлечен само от жени. С бушуващи хормони търсех Бог всеки ден в молитва и в Словото, за да промени моето привличане и да укроти импулсите ми. Моят живот на възрастен беше постоянно продължаващ ритуал на анонимни сексуални срещи, последван от съжаление и обети на покаяние, като все обещавах никога повече да не повтарям тези грехове. Бях толкова отчаян, че се молех Бог или да ме кастрира, или просто да ме премахне, така че да не трябва да преживявам още от тази болка. Толкова исках да живея чист живот, а това просто ми се струваше невъзможно. Но тогава прочетох пасажа, в който Исус казва: „За човеците това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“
Още преди да преживея новорождение, инстинктивно знаех, че трябва да порасна, за да бъда съпруг и баща. Господ не доведе бъдещата ми съпруга при мен, докато не навърших 31-годишна възраст. Фран и аз ще отбележим 35-годишнината си този ноември. Тя не знаеше, че се омъжва за страхливец. Едва след десет години и трима синове в нашия брак най-накрая доброволно ѝ признах своето еднополово влечение и продължаващите ми изневери под мощното изобличение на Святия Дух, когато почувствах тежестта на вината и срама, в който живеех, непрекъснато да обръщам гръб на нашите обети. В това време на изобличение Святият Дух говори на сърцето ми, казвайки: „Даниел, време е да кажеш на Фран.“
Тогава не разбирах значението на стиха в Яков 5:16, но започнах да виждам Божията преобразяваща ръка, докато думите оживяха, когато той пише: „И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.“ С течение на времето, след като се разкрих пред съпругата си, открих, че с молитвите и подкрепата ѝ и подлагането ми на процес на възстановяване, чрез който осъзнах, че храня сексуална зависимост, Бог Отец ме утвърждаваше в Своя план и цели за моя живот. Думите на Павел в 1 Кор. 6:11 също така придобиха ново значение, тъй като разбрах, че вече не живея в хомосексуалност. „И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.“
Сега, след 25 години в процеса на възстановяване и изцеление, още откривам все повече и повече от удивителната благодат на Бог: силата да вършим Неговата воля и силата на Неговата съкрушаваща любов към мен. Страхувах се, че поради моя грях Той ще ме лиши от това да Му служа като водач на хваление, нещо, което правех в продължение на около 30 години. Имаше период, когато Той ме беше „прибрал в долапа“, така да се каже. Но когато този сезон се смени през 2003 г., Той ме поведе в нова посока, като станах директор на клон на служението за бивши хомосексуалисти, работещо с мъже, тръгнали след мен по същия път, по който съм минал, за да им дам надежда: светии, които би трябвало да чуят за свое собствено насърчение историята за това как Отец ми помогна да превъзмогна и победя в моя живот.
Така че се озовах в позицията да давам утеха на други хора в Христос, както Павел описва във 2 Коринтяни 1: 3–4: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“
Чрез подкрепата и отчетността пред моите пастири, църковно семейство и групи за подкрепа, аз продължавам в този изцелителен процес и днес. Това да следвам страстта си да познавам Исус и да бъда познат от Него, и спазването на другите предпазни мерки ми позволи да остана непоколебимо в пътя, който Той начерта за мен, като Му служа, докато установи царството Си тук на земята чрез Своите хора.
С течение на годините Отец донесе изцеление в отношенията ми със съпругата и синовете ми. Често се шегувам, че Господ взе мъж с объркана сексуална идентичност и му даде трима синове, за да ги научи как да станат мъже. Бог също донесе изцеление в отношенията ми с моите родители и други членове на семейството, от които се чувствах отделен.
В любовта си Господ ми показа, че Той не ме променя, правейки ме по-съвършено съобра̀зен с Неговия образ, само за да мога накрая да се хваля с това. Той ме променя, защото ме е призовал да изпълня Неговата съдба в живота ми на земята и да Му донеса слава чрез моето свидетелство за Неговата вярност и че Неговото слово е вярно.
В Откровение 12:11 се казва: „А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт“. Когато избрах да умра за живота, който хранеше плътското и включваше хомосексуализъм, Бог намери готов да изпълни волята му син, полезен съд за разширяване на Божието царство на земята. И докато това се случваше, Той отговори на молитвата ми от детството да промени това кой съм аз. Бог извърши Своето чудо!
2018, Редакция на свидетелството „Отвъд оцеляването“, 10-минутна версия
Превод от английски: Георги Титков