Проблемът сребролюбие

Искам да ви разкажа една история от моя живот. Това е изповед на човек, който се е сблъскал реално с проблема за сребролюбието. За съжаление често недооценяваме този грях, а „сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои, се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби” (I Тим. 6:10). Така казва Божието Слово, а само то е истина. Колкото и да се опитвах да оборя това, слава на Бога, не ми се отдаде.

Всичко започна от желанието ми да докажа, че Бог не е прав: може да се служи на двама господари – на Него и на мамона (Мат. 6:24). Просто преди мен никой не го е разбрал. Господи, прости ми този грях! Само Ти, Иисусе, си истинен!

В Евангелието от Лука 10 глава се разказва за един законник, който изкушава Иисус Христос. Там се разкрива същността на този човек и на всичките му действия – желанието да се оправдае. Моят характер (за съжаление не само моят) е същият като на законника, само че в друга сфера – бизнеса. Когато се заех с предприемаческа дейност, виждах огромна полза от нея: колко добро може да се направи, на колко хора може да се помогне, още повече, че и на Христос някои са служели с имота си, а и самият Той е помагал на бедните. Затова с радост се хванах за тази работа.

Не един милион мина през ръцете ми. В началото се стараех да спазвам християнските принципи, но колкото повече напредвах в работата си, толкова по-дълбоко се спусках в пропастта. И тогава започнах да си търся оправдание, като се стараех да намеря в Божието Слово насърчение за моята глупост: „Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши” (Екл. 7:20). Да, исках да върша добро, но всеки ден се сблъсквах със зло. Все повече отстъпвах от истинското и се отклонявах към лъжовното. Желанието да помагам на ближния се смени с друго – да обогатя себе си – и вече не виждах нуждаещия се до мен. „А кой ми е ближен?” – питах се и си отговарях: „Аз. За мен.” Постепенно това стана смисъл на живота ми. Поисках да взема Бога като съучастник, като престъпник. Реших, че ще му давам част от своята печалба.

Но злото, което вършех, не беше угодно на моя Спасител. Успехът се превърна в провал. Обаче след като се оказах на дъното, потънал в заеми и неизплатени кредити, продължавах да съм убеден, че това са временни трудности, че става дума за изпитание на вярата ми (само че каква вяра и в какво?). Реших, че просто трябва да давам на Бога повече, да увелича процента Му. Колко сляп бях! Копнежът за печалба свърши своята работа: фалирах и, което е по-страшно, фалирах и духовно.

В историята на Израил, излязъл от Египет, има едно събитие, споменато от Мойсей, което днес е особено актуално. Това е поклонението на освободения от робство народ пред златното теле, символ на богатство и благоденствие. Самият Господ свидетелства за израилтяните: „Скоро се отклониха от пътя, който съм им заповядал да ходят; изляха си телец от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: „Тези са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя!” (Изх. 32:8). С други думи, човек смята, че богатството може да му помогне, да го спаси, а Бог казва, че това не е верният път, че това е отклонение. Отклонение от вярата! Приятели, аз бях на този път, нищо добро няма там!

Господи! Ти си всичко, от което се нуждая. Всичко е в Теб и само в Теб!

Ти не се задоволяваш с 10, 20, 99 процента, аз Ти трябвам целия, без остатък, за да бъдеш с мен, да ме водиш, да ме обичаш. Наистина Ти си Бог човеколюбив. Аз не го разбирах…

Мили приятели, бъдете внимателни! Някой беше казал, че да бъдеш богат е така трудно, както да носиш препълнена чаша, без да разлееш съдържанието й. Аз не успях. И нека днес тази изповед ви помогне да избегнете примките на лукавия и да помните какви опасности може да ви дебнат по пътя към небесното отечество. Господ да ви благослови!


от Андрей Сенотрусов, публикувано в сайта на Българска Християнска Баптистка Църква