Здравейте, приятели!
Винаги съм имала в сърцето си копнеж към необичайното, търсила съм дълбочините на нещата. От дете четях научна фантастика, после съм се интересувала от най-различни учения, философия и психология.
Бях крайно впечатлена, когато мой съученик, когото познавах много добре, изведнъж се промени по много добър начин в резултат от това, че повярва в Бог. Заедно сме се занимавали с айкидо - не само като бойно изкуство, но и като светоглед, практикувал беше вегетарианство, беше и дъновист за известно време. Но нищо от това не беше променило драматично личността му. Респектирана забелязах обаче, че християнството за него не беше само убеждение, но нещо, което трансформира всички сфери на живота му. Той придоби сила да се раздели с множество вредни навици и то без жал и тежки усилия, промени се начинът му на говорене, в мисленето му се появи голяма зрялост, мъдрост, а в поведението му открих нови решителност, сила, смелост, постоянство, загриженост и готовност за помощ към околните.
От другарче той стана авторитет и съветник. Беше ме срам дори да запаля цигара пред него като пред уважаван по-възрастен роднина. Той споделяше християнските си възгледи с мен, посочваше приложението им в реалния живот. При все, че много спорех с него за принципите, бях принудена да призная, че някак в практиката те работеха. Опитвах, експериментирах, прилагах нещата, за които ми казваше, и често неохотно откривах силата им. Лъжех сутрин в работата, че ми се е случило еди-какво си и затова съм закъсняла - санкционираха ме, въпреки оправданията. Казвах откровено истината, според съветите му, че съм се успала - разбираха ме и ми прощаваха...
Заведе ме на някакво християнско събиране в частен дом. Две неща ме впечатлиха - любовта и чистотата в отношенията между хората. Исках да имам такива приятелства, чувствах се и недостойна за нещо подобно.
После посетих църквата, в която ходеше - не разбирах всичко случващо се и говорещо се там, но душата ми се вълнуваше по необичаен начин.
А и той обясняваше добре и ме подготви с последователни, базисни и подредени инструкции за навлизане в духовните неща.
Скоро разбрах, че идеята да говориш на Бог в молитва и Той да ти отговори не е лудост, а е нещо напълно нормално. Логично е, че Този, който е създал езика, може да говори и иска да общува с творението Си.
Имах радостта да опитам усещането, че Бог е жив, че се интересува лично от мен, да се потопя в осезаемото Му присъствие, което е вдъхновяващо преживяване.
Оттогава започна моето пътуване по Пътя.
Същият приятел, който ме запозна с Бога, ме запозна и със съпруга ми, на когото беше благовествал по същото време. Оженихме се. Родиха ни се шест деца (последните две с предварително откровение, че ще забременея; с дадени имена и пол). Имам и три внучета.
Животът ми е пълен със свидетелства за Божиите чудеса и намеса за добро.
Но най-голямото чудо е осезаемата Му и ежедневна, голяма и непроменима любов, търпение и грижа.
Благодаря Му!
