Казвам се Георги Илиев. Роден съм през 1975 година. Осиновен съм още като бебе от хората, които до последно бяха с мен! Първите години от моя живот минаха в село Карапелит, Добричко. Майка ми беше православна християнка и пееше в храма. Много често ме вземаше със себе си. Попът по онова време много ме обичаше и в храма се чувствах като у дома. Даже веднъж на една служба (бил съм на около 5 години), докато попът си пееше в залата, аз влязох в олтара (винаги съм имал свободен достъп и разрешение) и изядох целия хляб, с който хората трябваше да вземат причастие.
След като завърших основното си образование, трябваше да продължа в града. Точно тогава Бог ме срещна. Бях много див и сприхав. Никак не обичах хора от турско или циганско потекло и през два-три дена участвах в побоища с такива като тях. Един ден чух, че някакви ,,сектанти евангелисти” щели да идват и да пеят с китара. Аз бях войнствено настроен и исках да се карам с тях и ако трябва, да ги поотупам. В центъра на селото имаше кладенец и точно там започна службата. Бях седнал на кладенеца отгоре и слушах. Първо бяха песните, които не харесах, защото не пееха като попа. После почна словото и тъкмо се канех да тръгвам, мърморейки си нещо под носа, когато един човек на име Джеймс извади Библията и прочете Йоан 3:16.
Тези думи ме залепиха и не можех да помръдна от мястото си. Останах до края, слушах и бях запален! След това раздаваха брошурки, но докато отида, те свършиха! Това още повече засили глада ми. Запознах се с групата и те ми казаха кога и къде се събират. Започнах да ходя там и оттогава започна моят Нов ПЪТ – Исус!
Не след дълго, вече в Добрич, бях кръстен в Духа на Господа и Той започна да работи! Нямаше ден, в който да не говоря с някого за Исус Христос! Веднъж, докато отивах на служба, ме спряха няколко човека, които бях побийвал преди, взеха ми Библията и искаха да я изгорят. Изхабиха почти цял кибрит, но тя не гореше...
През 1992 година имах видение. Докато се молех, Бог ми показа България на карта, цялата в пламъци. Най-силно горяха Родопите (това е описано в моето свидетелство в сп. „Братска любов“, 1993). Скоро след това беше основан мисионерският дом в Девин! Преди малко повече от година в една пловдивска църква, по време на молитвено събрание една сестра става и казва силно: ВИДЯХ БЪЛГАРИЯ НА КАРТА, ЦЯЛАТА В ПЛАМЪЦИ!
Едно знам – Божията дума се потвърждава и изпълнява!
