Мануела
Първата ми среща с Бог:
Родена съм в християнско семейство, но това не ме направи автоматично християнка. Благодарна съм за моето семейство, което е невероятно. Родителите ми са били винаги пример за мен и са ме възпитавали в Божия път. Отгледана съм с много любов и внимание.
Независимо че съм отгледана и възпитавана в християнско семейство, трябваше да дойде моментът на моята лична среща с Исус. Нямам конкретен спомен на колко години бях и кога точно съм се помолила с молитва за покаяние. От малка „да ходя на църква“ беше нещо естествено за мен. Но като че ли винаги липсваше тази истинност и проявление на взаимоотношението ми с Исус.
На 10 години попаднах в една компания с деца, които нямаха добро влияние върху мен. Правех неща, които знаех, че не са угодни на Бог. Неща, които мога да нарека с една дума – грях.
Всяка година с нетърпение очаквах да дойде лятото, защото родителите ми ме пращаха на християнски лагер. Винаги имах надежда, че това ще бъде времето на моята пълна промяна и че няма да се връщам назад към стария живот.
На тези летни лагери съм имала незабравимо време с Бог. Покайвала съм се отново и отново и съм се заричала, че повече няма да повтарям стари грешки и грехове. Тези лагери бяха спасителната сламка за мен. Но след всеки лагер, само няколко седмици по-късно, аз отново потъвах в същата кал и всеки път по-надълбоко.
Имайте предвид, че идвам от пастирско семейство. Аз трябваше да бъда пример, затова съм се пазила добре семейството ми да не разбере какво правя и коя съм всъщност.
Изяждах се отвътре, защото исках да бъда близо до Бог и да живея в чистота и святост, но животът ми вървеше в противоположна посока. Чувствах се толкова виновна, че дори имаше моменти, в които мислех, че Бог никога няма да ми прости. От друга страна, не исках да си представя колко разочаровани щяха да бъдат родителите ми, ако разберат какво се случва с мен.
Борбата в мен беше непрестанна. Казвах си, че не мога да продължа да живея така. Знаех, че трябва да взема решение. Нямаше как да стоя по средата на два живота. Трябваше да избера за кого живея и на кого да служа.
Минаха няколко години и за мен се отвори една страхотна възможност. След 7-ми клас заминах да уча в друг град. Познавах хора от църквата в този град, имах приятели от лагерите и вярвах, че това е моят шанс за промяна. Благодарна съм на моите родители, че ми имаха толкова голямо доверие да ме пуснат да уча и да живея в друг град съвсем сама. Бях едва 14-годишна. Започнах добре. Намерих си нови приятели в училище. В църква също имах приятели. Но отново старите преживявания започнаха да се прокрадват и да се повтарят. Имах чувството, че никога няма да мога да се откъсна от стария си живот.
Какво ли не правих, на какви ли конференции и семинари не ходих! Бях попаднала в някакъв коловоз, от който не можех да изляза. Правех крачка напред и не след дълго се връщах назад.
Не съм спирала да се боря за свободата си. Исках живота, който Исус беше приготвил за мен. Исках да живея в пълнотата на Божиите обещания. Така минаха още няколко години и вече завършвах гимназия. Един ден застанах пред Бог в молитва и се покаях за абсолютно всичко, за което можех да се сетя. Тогава усетих как Святият Дух нежно ми каза да оставя всичко в ръцете на Бог, защото не аз изработвам спасението си и че не мога да направя нищо, с което да го заслужа. Беше време да се предам. В този момент „теглих чертата“ и си казах, че времето на компромисите свърши.
Исус ми показваше стъпките, по които трябваше да вървя, за да се възстановя. Оттогава до днес животът ми не е същият. Промяната, за която копнееше сърцето ми, най-после дойде. Аз живея в пълното спасение, изцеление и освобождение, което имам чрез Исус Христос, Синът на Бог.
