3D видение

Случи се съвсем неочаквано, докато слушах хваление и стоях в Божието присъствие в молитва и поклонение. Много често, когато се покланям, лежа на земята. Понякога по очи, понякога по гръб. В този конкретен случай бях легнала по гръб. В един момент чух: „Сложи си 3D очилата, време е за нещо ново, време е за 3D видение!“

Веднага намерих едни 3D очила и си ги сложих. Продължих да лежа на земята и понечих да затворя очи, но Святият Дух ми каза да не го правя. Стоях с отворени очи и гледах през очилата.

Изведнъж пред мен се появи 3D картина. Видях езеро – имаше буря, учениците бяха в лодката, а Исус ходеше по водата. Аз също бях в лодката и чух Исус да ми казва: „Излез от лодката и тръгни по водата, както Петър. Няма да потънеш, единственото нещо, което трябва да направиш, е да Ми вярваш и да вървиш към Мен. Няма да потънеш, вярвай Ми, с теб съм!“

Тръгнах към Исус, а водата под краката ми приличаше на стъклен под, но продължаваше да бъде вода. Докато вървях, не потъвах. Имах увереност, че Той е с мен. Всичко беше спокойно и сигурно. Тогава Исус ми показа, че както ходя по водата, така ще преминавам през трудностите и невъзможните ситуации в живота ми – ще започнат да се случват чудеса и това, което е невъзможно в естественото, ще бъде възможно за мен, когато съм с Него!

Докато се приближавах към Исус, Той не спираше да ми повтаря: „Вярвай Ми, вярвай Ми, вярвай Ми!“ Разбрах, че моята увереност идваше само от Него и аз я имах. След като стигнах до Исус, Той хвана ръката ми и двамата започнахме да танцуваме по водата. И ето – въпреки трудностите в живота ми, аз продължавах да усещам, че всичко около мен е спокойно, мирно и сигурно. Проблемите, пред които се изправях, стояха под водата, а аз бях отгоре, над тях, и дори не поглеждах надолу.

Докато вървяхме с Исус, можех да видя изгрева и тръгнах към него, но сама. Там, където минавах, беше като долина с хълмове и се виждаше как слънцето плавно се издигаше. Малко странно, но вместо да ходя по земята, аз продължавах да вървя по водата.

Вървях сама – Исус ме пусна да отида при Татко. Докато вървях, слънцето се издигна високо и печеше силно, но аз не изгарях, дори не ми беше топло. Не изгарях, защото бях помазана с Неговото миро. То ме предпазваше от жегата, вятъра, влагата. Сякаш се намирах в балон от миро…

И през цялото време чувах гласа Му: „Вярвай Ми, вярвай Ми, вярвай Ми!“