Валя

Първата ми среща с Бог:

Казвам се Валентина Петрова. Омъжена съм от 10 години за един прекрасен Божи син - Асен Петров. Благодаря на Бог за сина, който ни даде - Йоан, той е благословение за всички.

Когато се върна назад в годините, мога да видя как Бог ме е търсил още от ранна детска възраст. Родена съм в семейство на трудолюбиви и щедри хора. Имам две сестри. Лятната ваканция прекарвах винаги при моята баба Вера. Тя беше православно вярваща, но от онези стари вярващи, които вярваха в кръста и Спасителя Исус Христос. Всяка неделя или църковен празник тя ме водеше на църква. Така аз изобщо не поставях съществуването на Бог под въпрос. Знаех, че Бог съществува, беше за мен даденост.

По-късно, когато бях в основното училище, точно когато комунизмът падна, моя приятелка съученичка беше повярвала и ме покани на едно събрание. Отидох от интерес, хората пееха песни, радваха се. Една жена се изправи и започна да говори на езици много силно. Честно да си призная нищо не разбирах какво се случва. Поканиха ме отново. Но моята приятелка ме предупреди, че не мога да отида с обеци, грим или панталон на събранието. Бях в шок! Та аз бях една дива и своеволна тинейжърка, която се обличаше екстравагантно, обичаше шумните компании и дискотеки. Отново се разминах с Бог.

За съжаление заедно с изливането на Святия Дух и жътвата на души след падането на комунизма се развихриха и злите сили. Моят баща, който винаги е търсил духовната част от живота, залитна в екстрасенство. В дома ни влезе тъмнина и разруха.

Следващата ми среща с Бог беше, когато ме приеха студентка в Плевен. Записах рехабилитация. В началото нещата тръгнаха добре за мен там, но втората година се наложи да сменям квартира. И попаднах на съквартирантка, която с две думи беше лошо момиче – мъже, алкохол, крайна разпуснатост. Това ми пречеше, успехът ми падна, чувствах се на края на силите си. Тогава извиках към Бог несъзнателно за помощ. И отговорът не закъсня.

Един ден пътувах във влака Плевен-Попово и в купето срещу мен момиче. Заприказвахме се. Оказа се, че и тя учи рехабилитация първа година и си търси съквартирантка. Веднага се преместих при нея. И такъв мир слезе върху мен. Теодора беше толкова добра и щедра към мен, все една ми беше сестра. Оказа се, че Теодора е вярващ човек. Четеше ми от евангелието, молеше се за мен. Заведе ме на група. Там ни пускаха на видео филмирани истории от Библията. Всичко толкова ми харесваше, чувствах се в друг свят. Но все още не бях новородена. Завърших почти с отличен МИ-Плевен. Прибрах се в Попово. Усещах как огромната празнина в мен расте.

Тогава срещнах Ани. Тя работеше в една закусвалня на центъра. Всеки ден пиехме кафе заедно. За моя изненада видях, че чете книги за Бога. Поисках да ми даде и на мен. Гладът ми растеше. Ани ме покани у тях. Реших да се възползвам. Беше една октомврийска вечер на 1998 г. Тя предложи да се помолим. Аз не знаех какво точно е молитва, но се съгласих. Тя ме хвана за ръка и започна. Представи ме пред Бог и продължи на небесен език. Аз я слушах, като разпознавах от време на време само името си. Тогава нещо като гореща вълна ме заля. Сякаш някой прободе сърцето ми и камък падна от там. Чух думите: „Дъще, откога те чакам!”. Сълзи се стичаха от очите ми. Този глас ми беше толкова познат и близък. Сякаш винаги съм го познавала. Знаех, че е Бог. От този момент нататък животът ми се обърна на 180 градуса.

Исус стана по-реален за мен, повече от това, което ме заобикаля. Бях толкова щастлива. Разказвах на всички за Исус. И разбира се гонението не закъсня. Освен че близките ми се подиграваха, целият ми дом се изправи срещу мен. Майка ми искаше да ме води на психиатър. Разбраха обаче, че съм абсолютно сериозна и ме заставиха да избера или тях, или Бог. Имаше голям сблъсък на тъмнината със светлината, тъй като татко беше преминал на страната на врага, това влияеше върху всички у дома. Беше много трудно. Обичах ги толкова много...Но избрах Бог. Трябваше да напусна дома си въпреки всички заплахи и неизвестност пред мен. И слава на Бога за това гонение. Започна моето приключение с Исус…..

Дарбата да виждам в невидимото се изяви още в началото. Бог просто слизаше върху мен. Не можех да стоя на крака си от тежестта на присъствието Му. Просто лягах и се отпусках и Той ме развеждаше в духовния свят. Благодаря Му за всеки миг с Него. Небето е мой дом и с нетърпение чакам деня, когато ще бъда там завинаги. Но тук - на земята, битката продължава и най-страшната, и славната все още предстои.