Янко
Първата ми среща с Бог:
«Не можеш да служиш и на Държавна сигурност, и на Бога!» Тези думи на Исус Христос дойдоха към мен в откровение насън. Бяха написани на нещо като голяма стъклена монета, която светеше. Той я хвърли към мен, аз я хванах и прочетох предизвикателството. Това се случи през 1985 година по време на комунизма. Бях на 24 години. Тази моя първа среща с Исус Христос тотално промени живота ми и всичко около мен. Но нека ви разкажа цялата история, как повярвах и за срещите ми с Царя на вселената. (Някои от дейностите на ДС тогава бяха – разузнаване, контраразузнаване, контратероризъм и брутално налагане на атеизъм)
Детство
Роден съм на 11.07.1961 г. в село Искра, Силистренски окръг.
Когато бях на 7 години родителите ми се преместиха в село Добротица, където премина детството ми. До четвърти клас бях отличник в училището и примерен ученик. Тогава моите родители се разведоха. Аз и сестра ми Теменужка, която е с пет години по-малка от мен, останахме да живеем при майка ни Иванка. До тогава бях под строгия контрол на баща ми. Когато направех беля, той ме шамареше и аз се опитвах да бъда примерен, но от този момент останах без неговия контрол и се чувствах свободен да върша каквото си искам. В селото бях единственото момче на разведени родители и хората се държаха странно с мен.
По това време в Добротица дойде да живее една разведена жена с три деца. С нейния син Минко станахме големи приятели. Заедно правехме безброй поразии - трошахме прозорци на къщите, убивахме гарги, врабчета и гълъбки, крадяхме кокошки, яйца, домати, краставици, картофи. Хората от селото ни мразеха и понякога ни гонеха, за да ни бият. Много обичахме да гледаме филми с индианци и каубои. Започнахме да се правим на индианци – майсторяхме си лъкове и стрели. Вечер крадяхме коне от държавната конюшня /ТКЗС/ и ги яздехме без седла. Не ми оставаше време за учене и успехът ми падна много. Тогава майка ми взе сериозни мерки – набиваше ме с железния дилаф /желязна щипка, дълга около 60 см, с която се разравят въглените в печката/ и ме караше да си уча уроците и да си пиша домашните. Затова сега казвам, че имам «желязно» възпитание. Оправих си успеха и започнах да ставам примерен. През лятната ваканция, когато всички ученици ходеха на лагери, почивки и играеха безгрижно, аз и моят приятел работехме на балировачка – машина, която събира сламата след жътвата и я прави на бали. Ние подреждахме балите в ремарке. Това беше тежък физически труд, но тъй като от пети клас започнах да тренирам борба, работата беше като тренировка за мен.
През 1976 г. завърших осми клас. Отидох в град Силистра, за да продължа образованието си. Учех в ТМТ – Техникум по механотехника, специалност «Електромонтьор на промишлен и енергиен монтаж». Продължих да тренирам борба. На един турнир през 1979 г. спечелих златен медал. Имах бъдеще в този спорт. Получих писмо от ЦСКА, София да тренирам там, но отказах, защото бях започнал шестмесечен предказармен курс за професионални шофьори.
В армията
През март 1981 г. влязох в армията, където служих две години. Бях шофьор в щаба. Група водачи минахме през специално обучение. Задачата ни по време на война беше да вземем офицерите, да ги превозим до определено място, от което те трябваше да ръководят и координират действията на армията. Опъвахме маскировъчни мрежи, копаехме окопи и охранявахме командния пункт. По време на война първата задача на другата армия е да открие и да унищожи този пункт. Ако успее, това означава, че няма кой да координира и направлява действията на войската, няма кой да координира снабдяването й с храна и боеприпаси. Една гладна и без боеприпаси армия е обречена да загуби войната. Нашата задача беше изключително отговорна, затова и обучението беше много сериозно. Българската армия е била винаги дисциплинирана и добре обучена. Бих желал и Божията армия да бъде такава.
Начало на вярата ми
На 1 април 1983 г. моята двегодишна задължителна военна служба приключи и аз се върнах в Силистра. Не разбрах как попаднах в системата на Държавна сигурност. Бях само една малка частица от тази огромна машина, смазваща всеки, който имаше различно мнение от това на БКП (Българската комунистическа партия) или застрашаваше сигурността на страната. Един от плановете на комунизма беше до 2000 г. в България да няма нито една Библия и нито един човек, който да вярва в Бога.
По това време един мой приятел ми беше подарил Новия завет. Той посещаваше адвентната църква. Веднъж ме покани и аз започнах редовно да ходя на службите. Там ми обясниха, че не трябва да чета Библията, за да не се объркам. Препоръчаха ми да чета книгите на Елена Вайт, която обяснявала Библията. Считаха я за пророчица. Започнах да изучавам нейните книги и доктрини и да си водя записки, но в квартирата ми постоянно идваха мои приятели с различни момичета, пушеха цигари и пиеха алкохол и ми пречеха, когато четях. Затова реших да се преместя при мой приятел от адвентната църква, който имаше къща в края на Калипетрово – село на 3-4 километра от Силистра. Там на спокойствие четях и си водех записки. Бях решил да следвам Исус, като изпълнявам адвентните доктрини. Започнах да спазвам 10-те Божии заповеди. В събота не работех нищо. Следвах указанията на Елена Вайт. Не ядях никакво месо, отказах цигарите и алкохола, не ядях храна, която според нея съдържа вредна комбинация като мляко със захар, домати и сирене, мляко и яйца и още стотици забранени храни, за да не оскверня и омърся тялото си. Най-често ядях хляб, орехи и маслини, за които не бях чел, че са вредна комбинация. Отслабнах много, но изпълнявах всичко, за да бъда одобрен от Бога.
По това време една доктрина ме впечатли много. Тя е следната: след като разпънали Исус на кръста, евреите влезли под проклятие и Бог напълно ги е отхвърлил. На мястото на Израел Бог е поставил Адвентната църква, която е “духовният Израел”. И всички обещания, които Бог е дал на евреите, вече не се отнасят за тях, а за адвентистите.
През 1984 г. отидох в Стара Загора за няколко дни. Бях взел със себе си Новия завет. Една вечер бях сам в стаята. Исках да прочета нещо от книгата и без да искам я отворих на 11 глава от посланието на апостол Павел към римляните и прочетох само 25 стих:
„Защото братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците.“
Изведнъж една сила ме изпълни от главата до краката и имах чувството, че съм във въздуха. Прочетох отново този стих. Чувствах, че духовните ми очи току-що се бяха отворили. Нещо ставаше с моя ум. Разбирах съвсем ясно стиха. Аз си мислех: “Ако този стих е верен, то доктрината на адвентната църква за евреите не е вярна.” Препрочитах стиха отново и отново. Цяла нощ не спах. Когато на сутринта прочетох първия стих на същата глава, вече бях напълно сигурен, че Бог никога не е отхвърлял израилтяните. Бях много объркан. Възможно ли е Елена Вайт да е лъжепророк? Възможно ли е всичко, което съм вярвал и вършил, да е неправилно? Възможно ли е да съм живял толкова време в заблуда? Това бяха въпросите, които ме вълнуваха няколко дни и нощи. Реших да прочета Новия завет от началото до края и да сравня доктрините на Елена Вайт с него. Оказа се, че повечето нейни доктрини и видения противоречат на Новия завет.
Разбира се, адвентистите са добри и ревностни християни, които обичат Бога, но трябва да разберат и истината за Святия Дух.
Търсене на истината
Реших отново да прочета Новия завет, но вече за да разбера какво трябва да направя, за да имам вечен живот. Бях много развълнуван от живота, учението и чудесата на Исус Христос. В Евангелието на Йоан 6 глава 38 стих Той казва: «Защото слязох от небето не Моята воля да върша...» Бях много шокиран – Исус е слязъл от небето на земята? Но защо трябваше да умре по този жесток и брутален начин? Отговорите на тези и други въпроси се намират само в една книга – Библията. Не стой пред нея плахо, но нека заедно я отворим. Пред нас Бог ще открие една тайна – велика и свята като Него. Нека заедно да потънем в дълбините на земната история, в началото, когато Бог сътвори небето и земята, животните и птиците, растенията и дърветата. И като венец на Своите творения създаде Адам и Ева. Създаде ги, за да живеят вечно. Имаха най-прекрасните условия в Едемската градина. Наслаждаваха се на чудните Божии творения и хармонията между тях. Имаха една-единствена забрана: «От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него. Защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш!» (Битие 2:16-17). Бог беше създал Адам и Ева със свободна воля. Те можеха да послушат Бога, можеха и да не Го послушат. Избраха второто – непокорството. Последваха сатана и ядоха от забранения плод.
Годините минаваха една след друга. Хората по лицето на земята се увеличаваха. Но думите на Бога: «понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш» се изпълняваха буквално – всеки роден на земята умираше. И въпреки всичко, поради голямата Си любов и милост към хората Бог направи един спасителен план – Неговият Единороден син Исус Христос да дойде от небето на земята и чрез смърт на кръст да плати цената за греховете ни. Това е златният стих на Библията: «Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот!» (Йоан 3:16).
Това се случи преди две хиляди години. Исус се роди в човешко тяло. Доказа на практика, че е Божий Син. Всеки ден вършеше чудеса – отваряше очите на слепите, изцеляваше сакатите, възкресяваше мъртвите, хранеше гладните. С тези неща Той си спечели много приятели, но и много врагове. Религиозните водачи организираха най-бруталната разправа с Исус – бичуване, изтезаване и разпъване на кръст. На Голгота се разигра най-кървавата драма в историята. Бях шокиран, когато четях това. Аз, който съм с железни нерви, преминал през много екшъни, с каменно сърце, което не се трогва от нищо, бях покрусен. Сълзи се стичаха по лицето ми. Не разбирах защо постъпваха така с абсолютно невинен Човек. Дълго време не можех да продължа да чета, защото сълзите ми пречеха. Но когато продължих, когато прочетох какво се случи на третия ден, сълзи на радост се стичаха по лицето ми.
«А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна!» (Матей 28:1-6). След това Исус се яви на учениците Си, а после на петстотин и на още много хора по онова време, и на хиляди – сега. Също и на мен се яви пет пъти. И каквото ми е казал Исус, се е сбъднало. Но нека се върнем в 1985 г.
Тогава много ме развълнува 2 глава от Деяния на апостолите, която се отнася до кръщението в Святия Дух. «И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят» (Деяния 2:1-4).
Мислех си: «Щом Исус е възкръснал и е жив и днес, това означава, че и аз лично мога да Го видя, че и аз мога да получа кръщение в Святия Дух и да говоря чужди езици.» Думите на Исус: «Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство», не ми даваха мир ден и нощ. Аз се молех: «Господи, искам да вляза в Твоето царство, но не зная как, моля Те, научи ме.» Много скоро Бог отговори на молитвата ми.
Един приятел от Държавна сигурност ми разказа, че преди две години разкрили група от пет-шест жени, които четели Библията и говорели на чужди езици. Те били от някаква забранена секта. Един престъпник на име Павел Игнатов от София бил главният организатор. Веднъж той идвал в Силистра да посети групата, милицията искала да го залови, но той се изплъзнал. Тогава от ДС забранили на тези жени да се събират заедно и да четат Библията, заплашили ги със затвор. Едната жена, която била като отговорник, я интернирали в село до София. Всеки ден тя е трябвало да се подписва в кметството и през целия си живот не може да напуска селото. Ако само един ден не се подпише или напусне селото, очаквало я затвор. Каза ми, че едната от тези жени работи в хранителен магазин и се казва Руска.
Аз отидох в този магазин и я намерих. Обясних й, че изучавам Библията и искам да отида на една тяхна сбирка. Тя ми каза, че в Силистра не се събират, но може да ме заведе в неделя в Русе (на 120 км от Силистра), където имат богослужения нелегално. Църквата се казвала “Божия църква”. Нямах търпение да дойде този ден.
Една неделя сутрин ние бяхме в Русе. Отидохме в апартамента на пастор Иван Стефанов, където бяха събрани около 50 мъже и жени. Точно в 10.00 часа службата започна с песни, които възхваляваха Бога. След това имаше молитва, по време на която някои от вярващите получиха видения и ги разказаха. Пасторът проповядва, моли се за болните хора, някои от тях казаха, че Бог ги е изцелил. По време на молитвата чух хората около мен да говорят на чужди езици. Бях много развълнуван. За първи път присъствах на толкова интересно богослужение.
След службата говорих с пастора и неговия син Петър Георгиев, който е сегашният пастор на църквата. Обясниха ми подробно за кръщението със Святия Дух. Бяха много сърдечни и гостолюбиви. Тогава взех в сърцето си решение, че ще посещавам само тази църква, ще чета и ще вярвам само на тази книга - Библията. Тогава моята молитва беше: «Господи, моля Те да ме кръстиш в Святия Дух! Господи, искам и в Силистра да има такава църква! Амин!»
Кръщение в Святия Дух
Когато се върнах в квартирата си, започнах да се моля на Господ Исус Христос да ме кръсти в Святия Дух. И така всеки ден. Понякога през нощта излизах извън селото, коленичех, издигах ръцете си към небето и се молех. За мен кръщението в Святия Дух беше въпрос на живот или смърт. Вярвах, че ако не го получа, нямам вечен живот.
Един ден отидох да посетя църквата в град Шумен. Там богослуженията също се провеждаха в дома на пастора. Когато влязох вътре, съпругата му ми каза: “Момче, една минута преди да влезеш, аз те видях във видение. Бог ми каза: “Този младеж ще бъде работник на моето дело в Силистра!” И когато видението свърши, ти влезе.” Аз бях удивен. За първи път се виждаме с тази жена. Тя беше на около 50 години. Тогава не осъзнавах, че това беше едно важно пророчество за мен.
Месец след това отидох в Русе, където бе дошъл гост-проповедник. В края на богослужението той започна да се моли поотделно за някои от хората. Дойде и моят ред. След молитвата ми каза: “Младеж, не те познавам, но когато се молех за теб, Бог ми даде откровение. Видях във видение един камък. Запитах: “Господи, какво означава този камък?” И Господ ми каза: “Този младеж, за когото се молиш, ще бъде като крайъгълен камък за основаването на Моята църква в Силистра!”
Това беше второ пророчество за мен и моето служение, но аз отново не разбрах какво Бог искаше да ми каже с това. Единственото нещо, което ме вълнуваше и за което се молех ден и нощ, беше кръщението в Святия Дух. Може би седем или осем месеца станаха откакто виках към Бога, но не го получавах.
Един ден бях отново на богослужение в Русе. Там се запознах с “престъпника, главния организатор” - Павел Игнатов. Той беше главен старейшина на Божия църква в България. Проповядваше огнено слово, което ме докосна дълбоко в сърцето. След проповедта покани всички, които искаха да получат кръщение в Святия Дух, да излязат напред. Пристъпиха около петнадесет-двадесет младежи. Аз също. Започнахме да се молим. С ушите си чувах как всички около мен получаваха Святия Дух и говореха на чужди езици. Но аз не го получих. Когато се върнах в квартирата си, коленичих, но молитвата ми вече беше: “Господи Исусе, каква е причината да не ме кръстиш в Святия Дух?” И така дни наред молитвата ми към Господа беше под формата на този въпрос. И Той ми отговори с едно откровение на сън.
Сънувах, че в Държавна сигурност сме получили информация за международен терорист от Турция, който е дошъл в Силистра. Знаехме, че е отседнал в жилищен блок на третия етаж. Заедно с един колега отидохме в отсрещния блок. Качихме се на третия етаж и позвънихме. Една жена ни отвори и ни заведе в стаята, от която добре се виждаше терасата, на която очаквахме да се появи терористът. Разстоянието беше много малко. Жената отвори прозореца и моят колега застана до нея. Аз бях на една крачка зад тях. В този момент на отсрещната тераса се появи мъж, който беше облечен в царска мантия с широки ръкави. Косата му беше дълга, спусната върху раменете. Целият излъчваше светлина. Аз веднага разбрах, че това е самият Исус Христос. Той държеше в лявата Си ръка гърне, а с дясната вадеше от него монети и ги хвърляше на улицата. Чуваха се гласовете на деца, които ги събираха. Тогава Той погледна право в очите ми. След това бръкна в гърнето, извади една монета и я хвърли към нашия прозорец. Колегата и жената се опитаха да я хванат, но тя падна в моята ръка. Беше много голяма, като че ли от стъкло, и светеше ярко. На нея бе написано: “Не можеш да служиш и на Държавна сигурност, и на Бога!”
Изведнъж се събудих. Бях много развълнуван. Часът беше един след полунощ. До сутринта се разхождах из стаята и се молех: “Господи Исусе, какво трябва да направя?”
На другия ден срещнах този мой колега, който беше в съня ми. Разказах му за откровението и му заявих, че напускам тази работа. Направих същото и пред шефа на ДС в Силистра, като му казах, че напускам работата, защото съм решил да служа на Исус. Той отговори: “Това е невъзможно. Жив не можеш да напуснеш системата. Ще извикам един експерт по религия от София и той ще ти докаже, че няма Бог и Библията е пълна с лъжи!”
Това и направи. Един ден ме извика и ме вкара в една празна стая. По средата имаше два стола един срещу друг. Аз седнах на единия, а срещу мен седна един мъж. От двете ми страни, в непосредствена близост, стояха двама здрави мъже, с лице към мен, готови да ме бият. “Експертът” започна да ми показва противоречия в Библията и да ми доказва, че няма Бог и че Исус е мит. Беше дълъг разговор. Накрая ме запита: “Какво е твоето решение?” Отговорих: “Вярвам в Исус и ще работя за Него.” След няколко срещи шефът на ДС ми каза: “Най-доброто нещо, което можем да направим за теб, е да те вкараме в затвора. А оттам жив няма да излезеш. Кое избираш?” Аз отново казах: “Избирам Исус.”
След няколко дни ме извикаха и ми дадоха да подпиша някакви документи. Единият беше, че ме освобождават от тази работа и прекратяваме договора, а другият - че трябва да пазя държавна тайна и за всичко, свързано с Държавна сигурност. Аз ги подписах. След това веднага се качих в автобуса за Русе.
Там отидох в едно семейство, което живееше близо до автогарата. Мъжът се казваше Богомил, а жената - Янка. Синът им Румен Бончев сега е пастор на Българска Божия църква. Казах им: “Дойдох да се молим за кръщение в Святия Дух!” Коленичихме тримата и започнахме да се молим. Аз се молех с думите: “Господи Исусе, моля Те, прости ми греховете, приеми ме в Твоето царство и ме кръсти в Святия Дух.” За втори път почувствах същата сила, която ме изпълни от краката до главата. Имах усещането, че стоя на колене във въздуха. Тогава чух с ушите си, че говоря на чужд език, който не разбирах. Говорих дълго време. Не исках да спирам. Тогава Бог ми каза: “Сега те приемам за Мой син. Земна кариера няма да направиш, но си стъпил на твърда основа. Никога не се страхувай и не се притеснявай за нищо, защото от този момент Аз ще те пазя и Аз ще те ръководя!”
В този миг аз бях най-щастливият човек на земята. Когато вървях по улицата към автогарата, тихо се молех на непознатия език и благодарях на Бога. Не можех да повярвам, че всичко това се случи с мен. Най-после аз бях влязъл в Божието царство. Изведнъж Библията стана реална за мен. Сега разбрах, че историята с вавилонската кула е реална. (Битие 11:1-9). Разбрах също от личен опит, че това, което се е случило на празника Петдесятница, е истина и аз съм едно живо доказателство за това (Деянията на апостолите 2 глава).
