Кои сме ние?

Има една мисъл, която кара дявола и всеки негов съюзник да потръпва от ужас. Това е мисълта, че всеки християнин може да разбере своята идентичност в Христос.

За дявола няма по-важна мисия и цел от тази да попречи на вярващите да разберат своята идентичност. Той знае, че когато това стане, те ще започнат да живеят чрез идентичността си и ще вземат това, което им принадлежи по право.

В раздел Молитва научаваме, че Бог има една цел за всеки вярващ и тя е да станем съобразни с образа на Неговия Син (Римляни 8:29). Повечето интерпретации на този стих говорят за христоподобните качества, които вярващите придобиват в своя живот с Бог след спасението. Някои наблягат на морални качества, други на свръхестествени способности, трети намират баланс между двете.

Да, този стих говори за нашето уподобяване с Христос в Неговите качества като Личност. Но контекстът на стиха говори за нещо несравнимо по-велико от това да придобием качествата на Христос! Римляни 8 глава най-ясно описва нашата идентичност, как да живеем в тази идентичност и как да бъдем утвърдени в този живот. И тъй като има огромна духовна съпротива срещу това вярващите да разберат кои са в Христос, Римляни 8 глава е може би най-лошо цитираната и най-малко разбираната глава в цялата Библия!

Тук ще внесем яснота относно посланието на Римляни 8 глава и нека Божият Дух отвори очите на сърцето ви, за да разберете и приемете истината, която ще ви направи свободни да живеете живота, който Исус спечели за нас на кръста! Амин!

Ще четем главата раздел по раздел, като следваме внимателно мисълта на апостол Павел и стоим твърдо в контекста.

Раздел 1: Римляни 8:1-13

¹ И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, [които ходят не по плът, но по Дух.]

² Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.

³ Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях и осъди греха в плътта,

⁴ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

⁵ Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.

⁶ Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.

⁷ Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

⁸ и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

⁹ Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

¹⁰ Обаче, ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

¹¹ И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.

¹² И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.

¹³ Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.

Обяснение на Римляни 8:1-13

Няма никакво осъждане за нас, които сме в Христос Исус (фразата „които ходят не по плът, но по Дух“ е поставена в скоби, защото липсва в оригиналните ръкописи) (8:1), защото Божието осъждане на греха в плътта е вече извършено върху Исусовата плът (8:3).

Има закон, наречен „закона на животворящия Дух“, който ни е освободил от друг закон, наречен „закона на греха и на смъртта“ (8:2), т.е. сега ние сме под закона на животворящия Дух. Копнежът на този Дух е живот и мир (8:6) и затова, следвайки този Негов копнеж, ние получаваме живот в мир („духовно благоденствие“ – разширен превод) в смъртните ни тела (8:11).

„Духовни“ са хората, които са Христови, защото те имат Божия Дух (8:9). Но те също така имат „плът“, която не може да се покори на Божия закон (закона на животворящия Дух) (8:7). Тези, които живеят водени от тази плът, не могат да угодят на Бог (да извършат волята Му, като живеят под закона на животворящия Дух и следват Неговия копнеж) (8:8). Единственият начин да угодят на Бог е да умъртвяват порочните навици на тялото, като се покоряват на Духа. Така те придобиват живот в мир („духовно благоденствие“ – разширен превод) (8:13).

Животът, за който се говори в този пасаж, не е животът, който придобиваме при спасението ни, защото знаем, че ние получаваме спасението по благодат чрез вяра в Исус Христос. В момента, в който приемем Исус Христос за наш Господ и Спасител, ние се новораждаме и ставаме Божии деца. Затова Исус обеща на разбойника на кръста, който Го разпозна като Небесен Цар, че още същия ден ще бъде с Него в рая (Лука 23:42,43). Но водени от Божия Дух, както е описано в тези стихове, ние израстваме в спасението, което вече ни е подарено в духа ни по благодат чрез вяра, така че то да обхване нашата душа и нашето тяло, като постоянстваме в умъртвяването на плътските страсти. Така пасажът във Филипяни, чието разнородно тълкувание е причинило множество спорове сред християните, става ясен за нас:

„Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.“
(Филипяни 2:12,13)

Посланието на Римляни 8:11 и Филипяни 2:13 е едно и също – чрез действието на Святия Дух в нас ние получаваме способност да надделеем над плътта и да заживеем живота, който Исус ни подари, свободни от господството на греха, докато все още сме във физическите ни тела.

Дали апостол Павел ще ни остави неинформирани относно този живот в духовно благоденствие тук на земята? Разбира се, че не! Римляни 8:14-17а ни казва какъв е този живот.

Раздел 2: Римляни 8:14-17а

¹⁴ Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

¹⁵ Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

¹⁶ Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

¹⁷ И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос…

 

Обяснение на Римляни 8:14-17а

Римляни 8:1-13 завърши с това, че трябва да бъдем водени от Духа, а Римляни 8:14 ни казва, че когато сме водени от Него, ние сме Божии синове. Преди да разберем какво означава това, трябва да научим нещо за контекста, в който апостол Павел пише посланието.

В Римляни 8:15 се използва гръцката дума υἱοθεσία („хуиотесиа“), която се среща на още 4 места в Новия Завет (Римляни 8:23 и 9:4; Галатяни 4:5; Ефесяни 1:5). Тази дума е преведена като „осиновение“ в повечето български преводи на Библията и това създава погрешното впечатление, че ние ставаме Божии синове по законова процедура като тази, по която някой може да осинови дете. Но ние не сме осиновени от Бог, ние сме родени от Него.

υἱοθεσία е дума, съставена от две части υἱος („хуиос“) – „син”, и θεσία, производна на глагола τίθημι („титеймий“) – „слагам, поставям“. Буквално Римляни 8:15 казва, че ние сме приели Дух, който ни „поставя като Божии синове“ и чрез Когото „придобиваме синовничество“. Образът, който апостол Павел ни представя тук, е паралел на взаимоотношенията между бащи и синове по времето на Римската империя, когато Павел пише посланието. По онова време децата са били изцяло погълнати от патриархалното семейство, в което властта на бащата е била почти абсолютна. Единствено бащата от цялото семейство е имал права пред закона и е имал абсолютни права над децата си – дали да живеят, дали да умрат, дали да бъдат продадени като роби… Когато момчетата навлизали в юношеските години, бащата е решавал кога е времето да преминат от детство към зрялост – най-често това се случвало около четиринадесетия рожден ден на детето. Във формална публична церемония децата сваляли тогата на детството и бивали представяни в toga virilis (тогата на мъжеството), знак на гражданство и на правото да гласува в събранието. Статутът на сина е издигнат тогава и той придобива законови права, власт и привилегии на син, наследник на баща си, и на гражданин. Ако четем Римляни 8:14-17а със съзнание за този вид придобиване на синовничество, можем да разберем последния стих от този пасаж, който ни напомня, че когато придобием статут на пълноправни синове на Бога, ние ще придобием и нашето наследство.

Може да е шокиращо за мнозина, но самият Исус Христос минава през процеса на υἱοθεσία („хуиотесиа“), когато Небесният Баща публично Го представя с глас от небесата „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:13-17). До този момент знаем, че Исус е напредвал „в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52). Мнозина казват, че служението на Исус започва след Неговото водно кръщение, но всъщност не кръщението стартира служението Му, а придобиването на пълни права над наследството Му, след като Небесният Баща го провъзгласява за „Негов Син“. Важно е да уточним, че Исус не е роден от Бог след кръщението Си – Той е заченат от Святия Дух в утробата на Мария, но придобива синовничество като власт да разполага с наследството Си от този момент насетне. Знаем, че като момче Исус е имал съзнание за това, че Бог е Негов Баща (Лука 2:49), но преди момента, в който Небесният Баща Го провъзгласява публично за „Син“ (власт, права), Той не ходи във властта, която принадлежи на Божи Син. Чудесата, знаменията и служението на Исус започват след като процесът на υἱοθεσία („хуиотесиа“) е завършен.

Когато ние се новораждаме, Бог става наш Баща, а ние – Негови деца. Но едва след процеса на υἱοθεσία („хуиотесиа“) ние придобиваме властта, която ни принадлежи по право – тя е част от нашето наследство. „Хуиотесия“ се случва, когато сме водени от Святия Дух. Святият Дух ни води към зрялост, която ще доведе до това да придобием наследството си в Христос – Святият Дух е „залог за нашето наследство“ (Ефесяни 1:14).

Как се случва това?

Първото нещо, което Святият Дух прави в нас, е, че ни показва нашата идентичност като Божии деца – деца, които наричат Създателя на всичко видимо и невидимо „Татко“! Павел пише този стих така, че да няма ни най-малко съмнение какво е посланието, но ние все пак успяваме да го изкривим – разбира се, под влиянието на дух, различен от този, за Когото стихът говори! Ние не сме деца образно казано – ние буквално сме деца на Бог!

Святият Дух е Дух на синовничество, а противоположният дух е духът на робство, който ни води към страх (8:15). Каква е разликата между робите и синовете? Робите чакат господарят им да се смили и да им даде храна; децата влизат в кухнята и вземат от храната на своя Татко. Робите се страхуват да превишат своите правомощия, децата искат да пораснат, за да имат повече права. Робите работят, за да получат одобрение; децата знаят, че са одобрени, и живеят така, че да радват своя Баща. Робите нямат притежания; децата притежават целия имот. Робите се срамуват от благата и дарбите си, защото се считат за недостойни; децата се радват на подаръците, които получават, и не се срамуват да ги споделят с други!

В посланието на апостол Павел към Тимотей четем:

„Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“
(2 Тимотей 1:7)

Думата за „страх“ в този стих е δειλίας („дейлиас“) – „плахост, стеснителност“. В целия пасаж Павел насърчава Тимотей да не се поддава на плахост или стеснителност относно употребата на духовната си дарба и свидетелството си за Исус Христос. Първото нещо, от което се освобождаваме, когато тръгнем по пътя към „хуиотесия“, е духът на страх – плахост, стеснителност.

В Римляни 8:17б-30 апостол Павел ни казва какво ще се случва по време на „хуиотесия“ и какъв ще бъде крайният резултат.

Раздел 3: Римляни 8:17б-25

и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.

¹⁸ Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.

¹⁹ Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.

²⁰ Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,

²¹ с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите синове.

²² Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.

²³ И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.

²⁴ Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁵ Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

Обяснение на Римляни 8:17б-25

Ако искаме да преминем през „хуиотесия“ успешно, ние трябва да участваме в страдането на Исус – няма друг път (8:17б). Но страдането с Него ще ни прослави – ще се открие слава във и за нас (8:18).

Какво означава да страдаме с Исус?

За да си отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем как Исус е живял на Земята.

Мнозина си мислят, че на земята Исус е правил всичко като Бог. Това не е истина! Той е Вечният Бог, но на земята Той е функционирал като човек (Филипяни 2:7-9). Името, което Исус най-често използва за Себе Си в Новия Завет, е „Човешкият Син“ (общо 81 пъти – 30 в Матей, 14 в Марк, 25 в Лука, 12 в Йоан), защото е искал да разкрие, че всичко, което върши, го върши като човек, а не като Бог. Ако е вършил нещо като Бог, тогава можем да Му се възхищаваме. Но ако е действал като човек, ние сме предизвикани да живеем по същия начин и да действаме като Него! Откровението, че Исус е Божи Син, отваря вратата за нашето спасение, а откровението, че Исус е Човешки Син, отваря вратата за нашето наследство („хуиотесия“). Духът на антихрист се противи на откровението, че Исус Христос е дошъл в плът (1 Йоаново 4:2,3), защото това откровение тласка вярващите към живот в сила.

Исус е действал на земята като човек и точно поради това Той е страдал. За какво страдание говорим? Исус казва на учениците Си:

„В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“
(Йоан 16:33б)

Какво е победил Исус? Света. В 1 Йоаново 2:16 четем, че нещата на света са: „желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота“. Знаем, че Исус е имал като нашата плът и кръв (Евреи 2:14) и е бил „изкушен във всичко като нас“ (Евреи 4:15). Именно изкушението на Исус е било Неговото страдание:

„Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.“
(Евреи 2:18)

Исус е победил желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота и побеждавайки, Той се е усъвършенствал, т.е. изкупил е тялото, в което е бил (вж. Римляни 8:23):

„Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.“
(Евреи 2:10)

„… макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни…“
(Евреи 5:8,9)

Като понасяме скръбта от надделяването над изкушенията, над които Исус е надделял, ние влизаме в повече и повече от нашето славно наследство като Божии синове – ние се откриваме като такива (Римляни 8:19).

„… нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас…“
(2 Коринтяни 4:17)

„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христос Исус, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко.“
(1 Петрово 5:10)

Като ни води в победа над изкушенията чрез Духа Си в нас, Бог ни превръща от деца в „синове в слава“ (Евреи 2:10) – синове, които имат власт над целия имот на Баща им!

Какво се случва, ако не сме водени от Духа, ако не ходим в пътя на надделяването над плътта?

Ако не сме водени от Духа, ние ходим в плътта и не наследяваме Божието царство:

„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.“
(Галатяни 5:19-21)

Затова някои ще се избавят „като през огън“ (1 Коринтяни 3:15).

Творението – всичко създадено от Бог – чака да бъде избавено от тлението и да влезе в свободата на Божиите синове (Римляни 8:20,21). Това ще се случи, когато децата станат пълноправни синове и започнат да упражняват властта си над творението. Какво включва „творението“?

1. Физическото творение – всичко видимо;
2. Духовното творение – всичко невидимо.

В раздел „Молитва“ научаваме, че християнинът е дух, който има душа и живее в тяло. Ние, духът, не сме част от „творението“ – ние сме родени от Бог и сме „ново творение“ (2 Коринтяни 5:17), което е изцяло свободно от греха и няма способност да съгрешава (1 Йоан 3:9). Поради този факт ти, духът, въздишаш в себе си и очакваш „изкупването на твоето тяло“ (Римляни 8:23), защото ти, духът, си вече изкупен – ти вече си прославен и вече седиш в небесни места с Христос Исус (Ефесяни 2:6). Изкупването на тялото ти, което е част от творението, което чака да бъдеш открит като пълноправен син, е нещо, което си призван търпеливо да очакваш (Римляни 8:24).

Какво означава това? Какво да правим сега? Разбира се, отговорът е в следващия раздел!

 

Раздел 4: Римляни 8:26-30

²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;

²⁷ а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.

²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.

²⁹ Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

Обяснение на Римляни 8:26-30

Предходният пасаж завърши с това, че чакаме изкупването на тялото ни, което ще се случи, когато се превърнем от деца в синове. Сега четем, че имаме немощ, която е породена от това, че не знаем как да се молим. За какво да се молим? За нашето преобразяване от деца в синове, разбира се! (Мисълта на писателя е последователна и ако четяхме някоя друга книга, не бихме имали проблем с разбирането, какъвто имаме сега, защото няма духовна съпротива срещу четенето и разбирането на друга литература!) Когато се молим на непознат език, ние се молим така, че ефективно да изискваме Божията воля за нас (Римляни 8:27), а именно превръщането ни от деца в синове! Божията воля за всеки вярващ е да стане съобразен с образа на Сина Му (Римляни 8:29) – да бъдем като Него във всичко и да оперираме в същата власт – властта на пълноправен син.

Римляни 8:28 е един от най-неправилно разбираните стихове в цялата Библия:

²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.

Този стих се изважда извън контекста и се цитира с повод и без повод от много християни, най-често повлияни от религиозен или друг измамлив дух. Някои оправдават болестите си с този стих, други оправдават различните проклятия, които действат в живота им с него… „Щом съм болен, за мое добро е.“ „Щом едва свързвам двата края, за мое добро е.“ „Щом взаимоотношенията ми се разпадат и съм депресиран, за мое добро е.“ Все едно Бог страда от шизофрения – в един момент понася всяка болест, скръб и проклятие на кръста, а в друг момент ни ги праща за наше добро. Защо не толерираме греха, но толерираме болестите и проклятията, при положение че Исус умря на кръста, за да понесе и греха, и болестите, и проклятията? Бог би ли ни изпратил похот? Бог би ли ни изпратил богохулство? Бог би ли ни изпратил кражба? Убийство? Гняв? Не! Той мрази греха! И Той го закова на кръста! Защо тогава да ни прати депресия, рак или мизерия? За да ни направи по-святи? Как може нещо, което е плод на греха и на падението, да произведе святост?! Веелзевул не може да изгони Веелзевул! Освещението е плод на делото на Святия Дух във вярващия – Йехова М‘Кадеш. Ако идваше чрез болест или мизерия, всички просяци, болни от СПИН в Африка, щяха да са святи! Но те имат точно толкова нужда от спасение и освещение, колкото и най-здравият мултимилиардер!

Римляни 8:28 не може да бъде разбран извън контекста на цялата глава, която говори за нашето преобразяване от деца в синове, които имат власт да донесат изкупление на творението. Преводът на този стих също не е брилянтен, което също не помага на разбирането. Нека да го прочетем от разширения превод:

„Ние сме уверени и знаем, че [Бог, бидейки партньор в техния труд] всичко работи заедно и се подрежда в план за добро на и за тези, които обичат Бог и които са призвани според [Неговия] дизайн и цел.“
(Римляни 8:28)

Перифразиран, този стих от разширения превод казва:

Ние партнираме с Бог за извършването на добро в нас и в света около нас. Това е според Неговия план за нас и призива Му за живота ни.

Какъв е Божият дизайн за нас? Какъв е Божият призив за нас? Каква е Божията цел за нас? Разбира се, следващите стихове го казват:

„Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.“
(Римляни 8:29,30)

Знаем за безкрайните дебати относно предопределението – стотици книги са написани по въпроса и за съжаление голяма част от тях са просто философстване, което не е базирано на Библията. А тези стихове са много прости за разбиране, ако само приложим най-елементарното правило за четене на Библията – разбиране на стиха в контекста му! Римляни 8 глава говори за една тема: как да се превърнем от деца в пълноправни синове. Не се говори за това кого Бог е избрал за спасение и кого не е! (Бог избира всички хора за спасение, но колко приемат Неговата покана? Бог кани всички християни към пълноправно синовничество, но колко решават да тръгнат по този път?)

Какво казват тези стихове? Много е просто:

1. Бог ни познава, преди да се обърнем към Него, защото Той е знаел кой ще се обърне към Него. Ние имаме свободна воля да Го приемем или отхвърлим и Той знае какво решение ще вземем с нашата свободна воля. Неговото знание за нашето решение не ни отнема свободата на избор!
2. Ние, които сме се обърнали към Него, сме предопределени да станем като Исус. Това е нашата цел и дестинация.
3. Бог е Този, Който ни призовава към придобиване на синовничество. Той е Този, Който решава кога да започне този процес.
4. Бог е Този, Който ни оправда, като осъди Исус вместо нас. Ние, партнирайки с Духа в нас, ще направим така, че праведността, която притежаваме в духа си, да прелее и да завземе душата и тялото ни.
5. Бог вече ни е прославил с Исус, поставяйки ни (Ти си дух, имаш душа и живееш в тяло!) в небесни места. Сега тази слава, която притежаваме в духовното, ще започне да се проявява в душата и в тялото ни, когато следваме водителството на Святия Дух. Той е Този, чрез Когото ще се превърнем от деца в синове в слава!

Дали врагът ни ще ни остави да се превърнем от деца в синове в слава без съпротива? Както казахме, няма нещо, от което той да се страхува повече, отколкото от вярващ, който е научил за идентичността си и който иска да заживее в нея. При спасението ти дяволът загуби законовата си власт над теб, а сега ти искаш не само да приложиш свободата си на практика, но и да започнеш да упражняваш власт над него, без той да ти се противи! Няма как врагът ни просто да каже: „Да, заповядай. Вземи всичко, което имам – твое е. Надделей над мен и стани мой господар.“ Той ще се бори със зъби и нокти, докрай! В следващите стихове четем за тази негова борба срещу нас.

Раздел 5: Римляни 8:31-34

³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³² Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

³⁴ Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?

 

Обяснение на Римляни 8:31-34

Има силна съпротива срещу тези, които се протягат към зрялост и чиято цел е придобиване на наследството, което им принадлежи в Христос. Но тази съпротива не може да се сравни със силата на Бог, който е на наша страна (8:31). Той не пожали Своя Син, затова ще ни даде и всичко друго, което ни принадлежи по право заради кръста на Христос – нашето наследство! Защо Бог иска ние да придобием нашето наследство?

„в Него също така ни се пада да бъдем наследници, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля, така че да бъдем за похвала на Неговата слава – ние, които отпреди се надявахме на Христос, в Когото и вие, като чухте словото на истината, т.е. благовестието на нашето спасение, в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, за да бъдете за похвала на Неговата слава.“
(Ефесяни 1:11-14)

Когато придобием нашето наследство, ние ставаме „за похвала на Неговата слава“!

Какво иска врагът? Иска Бог да не се прослави!

Как го постига? Като възпира вярващите да влязат в наследството си!

Ето някои от неговите заблуди, на които можем да се противопостави със Словото:

• „Нали вече имаш спасение? Какво още ти трябва?“

Писано е:

„… нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.“
(Евреи 6:1,2)

• „Силата, чудесата и знаменията са само за някои специални хора.“

Писано е:

„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.“
(Йоан 14:12)

• „Ако продължаваш така, ще паднеш в гордост, а Бог се противи на горделивите.“

Писано е, че:

• Бог благоволи да ми даде царството (Лука 12:32).
• Придобиването ми на наследството е за похвала на Неговата слава (Ефесяни 1:14).

Всеки дух, всяко учение, което омаловажава придобиването ни на наследството, което ни принадлежи в Христос, е от дявола! Исус ни предупреждава:

„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“
(Йоан 10:10)

Какво е нашето наследство? Изобилие във всяка сфера от живота ни!

Какво прави врагът, когато започнем да придобиваме наследството си? Осъжда ни! (Римляни 8:33). Той знае, че обичаме Бог, затова иска да ни осъди и да ни убеди, че наследството ни ще ни отдалечи от Бог, въпреки че Словото казва, че придобиването на наследството ни прославя Бога!

„Ако си помазан, ще забравиш за Бог.“

„Ако си здрав, ще забравиш за Бог.“

„Ако си богат, ще забравиш за Бог.“

„Ако имаш успешен брак, ще забравиш за Бог.“

Значи безсилието, бедността и нещастието произвеждат любов към Бог? Тогава нека да се молим за тези неща! Нека да се молим за слабост, за бедност и за разруха във взаимоотношенията ни, за да заобичаме Бог повече! Да не бъде! Дяволът е лъжец и крадец!

Как да се справим с осъждението на врага става ясно в последния раздел на Римляни 8 глава.

Раздел 6: Римляни 8:35-39

³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?

³⁶ Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“

³⁷ Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

³⁸ Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,

³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

 

Обяснение на Римляни 8:35-39

Главната цел на врага е да изкриви образа на Бог – Неговия характер и Неговите намерения спрямо нас. Врагът не иска да познаваме Божията любов към нас – той иска да ни отдели от нея. Но той е създание, а нито едно създание не може да ни отдели от Божията любов (Римляни 8:39). Божията любов е между Баща и деца, родени от Него, и нищо създадено не може да схване това взаимоотношение. Когато децата познават Баща си и Неговата любов, те знаят, че скърбите (Римляни 8:35) са с цел тяхното усъвършенстване, така че да станат повече от победители в тези сфери, защото любовта на Бог им дава тази способност (Римляни 8:37). Но когато децата не познават Баща си, когато са роби в собствения си дом, те считат скърбите за тяхно наследство и остават в тях, което още повече затвърждава изкривения образ, който имат за Бог.

Божията любов и наследството, което ни принадлежи в Христос, са центърът на молитвите на апостол Павел:

„… дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила…“
(Ефесяни 1:17-19)

„Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“
(Ефесяни 3:14-21)

От тези молитви разбираме, че ако познаем Бог такъв, какъвто е, ще разберем какво е богатството на Неговото наследство в нас и колко голяма е силата, която е на наше разположение. Ако сме вкоренени в откровението за Божията любов към нас, ще сме пълни с цялата Божия пълнота, а силата, която Бог е сложил в нас, ще извърши неща, които ще надхвърлят и най-големите ни очаквания!

Това Исус спечели на кръста! Това е нашето наследство! Това ни принадлежи по право! Нека да придобием наследството си и да прославим нашия Небесен Баща!

---

Автор: Лина Хотнишка