В Деяния 2:42 четем, че в ранната църква християните са постоянствали „в преломяването на хляба“. Някои вярват, че този стих говори просто за съвместно хранене, което е един от начините да изградим близки взаимоотношения с други вярващи. Както се разбира в раздел „Общение“, взаимоотношенията в братска любов са една от основите на нашата вяра, но ако фразата „преломяване на хляба“ означава „общение“, тогава защо се казва, че са постоянствали в „общението на светиите“ и в „преломяването на хляба“? Лука ни показва с този стих, че общението е едно, а преломяването на хляба – друго, и че и двете са практики, в които трябва да постоянстваме. В Деяния 20:7 Лука пише: „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба…“, което показва, че разчупването на хляба е събитие, за което ранната църква се е събирала. Преломяването на хляба не е било самото събрание, но събранието е било с цел да се разчупи хлябът!

Какво е преломяването на хляба

Първото „преломяване на хляб“, записано в Новия Завет, е извършено от Исус по време на последната вечеря с Неговите ученици в деня на Пасхата. Събитието е описано в Матей, Марк и Лука:

„И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете.“
(Матей 26:26-28)

„И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.“
(Марк 14:22-24)

„И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“
(Лука 22:19,20)

Апостол Павел описва същата практика в посланието си към църквата в Коринт:

„Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.^“
(1 Коринтяни 11:23-25

От тези пасажи виждаме, че разчупването на хляб се прави заедно с даването на вино:

• Исус благославя и разчупва хляба, нарича го „Моето тяло“, казва, че то се дава/разчупва за нас, и ни заръчва да правим това за Негово възпоменание.
• Благославя/благодари за виното, нарича го „Моята кръв на новия завет“, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

В изпълнение на заръката на Исус да приемаме хляб и вино за Негово възпоменание християнски църкви от трите конфесии – православни, католици и протестанти – основават тази практика в своите богослужения. Преломяването на хляба има различни имена: евхаристия, причастие, причащение, Господна Трапеза.

Причастието днес

Традиционно Църквата е вярвала, че след молитва и благословение хлябът и виното минават през транссубстанциация (лат. transsubstantiatio, гр. Μετουσίωσις „метоусиосис“) – „промяна на субстанция“ – и се превръщат в тялото и кръвта на Исус Христос. Това е едно от тайнствата на християнската Църква. Важно е да се спомене, че никога не се е твърдяло, че транссубстанциацията е нещо осезаемо за физическите сетива – считало се е обаче за реалност, която се случва в духовното. За съжаление през годините това тайнство се превръща в едно от многото дела, нужни за спасение – един от многото ритуали, които отместват вниманието от Личността на Христос и Неговото дело на кръста. Когато Мартин Лутер получава откровение, че се спасяваме по благодат чрез вяра, и слага началото на протестантското движение, голяма част от тайнствата се загубват като такива в живота на много вярващи. Въпреки че наричаме Причастието тайнство, мнозина от нас приемат хляба и виното символично, а не като тайнство, и то няма сила в живота ни.

За да можем да приемаме Причастието като тайнство, трябва първо да знаем какво е „тайнство“. Тайнството е видимо дело или знак, чрез който придобиваме невидима, но реална и осезаема благодат. За да приемем тази благодат в пълнота, ние трябва да знаем какво Бог иска да ни даде чрез дадено тайнство и да подходим с вяра към приемането му.

Какво приемаме чрез тайнството Причастие

Апостол Павел ни казва:

„Всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.“
(1 Коринтяни 11:26)

За да приемем благодатта от възвестяването на смъртта на Исус чрез Причастието, трябва да знаем четирите основни блага, които Неговата смърт постига за нас:

1. Прошка за греховете ни, която ни дава достъп до Бог

Исус приема нашата вина и понася нашето наказание, а ние приемаме Неговата праведност и приемане от Небесния Баща (Исая 53:5; 1 Петрово 3:18; 1 Йоаново 2:2; Ефесяни 2:7; 2 Коринтяни 5:21).

2. Физическа, душевна и духовна цялост

Всички болести, познати на човечеството, влизат в 39 основни категории, а 39 е броят камшични удари, които Исус получава, преди да бъде екзекутиран. Исус приема нашите болести и слабости, а ние приемаме Неговата цялост и сила (Исая 53:4,5,8).

3. Изобилен живот

Исус поема нашата смърт на кръста, а в замяна ни дава Неговия живот – изобилния живот (Йоан 10:10). В този живот не само че няма никакви липси, но има повече от достатъчно за всяка област от живота ни.

• Той става проклет, ние получаваме благословение (Галатяни 3:13,14)
• Той става беден, ние получаваме богатство (2 Коринтяни 8:9)
• Той става наскърбен, ние получаваме радост (Исая 53:4,10)
• Той е отхвърлен и презрян от хората, ние получаваме здрави взаимоотношения (Исая 53:3)
• Той е отхвърлен и изоставен от Бог, ние получаваме Божията близост и водителство (Матей 27:46).

4. Създаването на Църквата

Исус ни казва:

„Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.“
(Йоан 12:24)

Исус е зърното, което умря и даде много плод – ние, Църквата, сме Неговият плод. След смъртта Си на кръста Исус, който беше Апостол, Пророк, Учител, Пастир и Евангелизатор, даде тези Свои дарове на човеците (Ефесяни 4:8) и те съграждат Неговото Тяло на земята (Ефесяни 4:12). Когато приехме Исус, ние станахме част от Църквата – разчупените части на хляба сме ние, индивидуалните части на Христовото тяло (1 Коринтяни 10:17; 11:31).

И така, когато възвестяваме смъртта на Исус чрез приемане на Причастието, ние възвестяваме, че вече имаме прошка, цялост, изобилен живот и принадлежност към Църквата – Божието семейство. Тези блага са отвъд всичко, което някога можем да заслужим или да изработим сами, но въпреки това те не са най-основното и важно нещо, което получаваме, когато приемаме Причастие.

 Най-важната придобивка на Причастието

Най-голямата придобивка от вземането на Причастие е разкрита в Йоан 6:56, където Исус казва:

„Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него.“

Това, което е на наше разположение в тайнството Причастие, е единение със самата Личност на Господ Исус Христос. След като служителят се помоли за хляба и виното, тези елементи стават носители на реалното духовно присъствие на Господ Исус Христос. (Тайнството е тайнство, защото чрез нещо физическо, което не изменя своята форма или субстанция, ние получаваме трансфер на нещо духовно.) Приемайки елементите, ние приемаме реалното духовно присъствие на Христос в нас – Той се вселява в нас и ние „влизаме“ в Него. Това е реално преживяване, не абстрактна концепция – всеки, който е преживял единение, никога не е същият. Докосването до Христос го „белязва“ завинаги.

По време на единение се случва трансфер между Личността на Христос и нашата личност, в който не само можем да придобием всяко от благата, описани по-горе, но можем да получим и други дарове, които Той иска да ни даде. Тук възможностите са безкрайни, защото Бог е добър и Неговото богатство и щедрост са безгранични.

 Как да се подготвим за приемане на Причастие

Ефективното приемане на Причастие е този вид приемане, чрез което ние реално придобиваме/преживяваме благата на прошка, цялост, изобилен живот и свързване с Църквата или чрез което реално преживяваме най-висшето блаженство – единение с Исус. За да се случи това, са ни нужни две неща: разбиране и вяра.

 Разбиране

За да получим това, което е на наше разположение в Причастието, трябва:

• Да знаем какво имаме на наше разположение
• Да разбираме нуждата ни от него.

Както разбираме в раздел „Библия“, придобиването на информация е само първата стъпка за нас – тя не е достатъчна за християнския ни живот. Но без информация не може да дойде разбиране, затова е нужно да знаем какво е на наше разположение в тайнството Причастие. Това е причината, поради която преди да се отслужи Причастие в църква, служителят проповядва за Причастието или чете пасажи от Библията, които говорят за това. Служителят има отговорност да предаде информацията относно Причастието, но и тези, които приемат Причастие, имат своята отговорност да са запознати с това тайнство.

Липсата на знание и разбиране относно Причастието може да има и неблагоприятен ефект върху нас. Апостол Павел пише:

„… който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си. Поради тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.“
(1 Коринтяни 11:27-31).

Как да изпитваме себе си? Като разпознаваме, че приемаме не просто хляб и вино, а тялото и кръвта на Господ Исус Христос! Тези стихове са написани в контекста на порицание от апостол Павел към църквата в Коринт, където хора са вземали Причастие, за да се нахранят и да се напият – т.е. те не са разбирали духовния елемент на тайнството. Ако са разбирали, че приемат разчупеното тяло и пролятата кръв, те биха се избавили от слабост, болест и смърт чрез приемането на Причастието. Това е причината, поради която невярващи не вземат Причастие – те не са приели Исус и съответно не могат да разпознаят хляба и виното като тялото и кръвта. Затова има църкви, които дават Причастие само на своите членове, защото така предпазват хората от това да вземат Причастие недостойно – т.е. да вземат, без да са вярващи или без да разпознават себе си като части на Църквата.

Знаем ли какво е на разположение в Причастието? Знаем ли, че можем да приемем прошка, цялост, изобилен живот? Знаем ли, че сме част от Църквата? Знаем ли, че можем да преживеем единение? Ако знаем това, можем да получим разбиране. Само Святият Дух може да ни даде разбиране относно придобивките на Причастието. Само Той може да направи така, че да разбираме какво се случва при приемането на хляба и виното.

Ако нямаш разбиране, чети Библията и моли Святия Дух да ти разкрие какво ти принадлежи поради Христовата смърт. Прегледай пасажите и стиховете в тази статия, изучавай техните препратки в своята Библия. Слушай проповеди и чети книги, които говорят за размяната, която се е случила на Христовия кръст, и за нещата, които ти принадлежат по право заради смъртта на Исус.

Разбиращият християнин е човек, който иска да вземе Причастието така, че да извлече полза от него – за него това не е просто ритуал, а чест и привилегия. Когато имаме разбиране, можем да преминем към другата ключова съставка, от която се нуждаем, преди да приемем Причастие – вяра.

Вяра

„Вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“
(Евреи 11:1)

Относно Причастието вярата се изразява в това дали вярваме, че това не са просто хляб и вино. Вярваме ли, че когато вземем Причастието, нещо ще се случи в нас? Зрънце вяра е достатъчно, но не може без него!

Нека да използваме илюстрация. Ако ни боли глава и вземем хапче против главобол, в момента, в който го преглътнем, ставаме спокойни, защото знаем, че скоро болката ще премине. Ние сме в очакване главоболието да премине! Учудени сме, ако след 30 минути все още ни боли главата. Откъде идва спокойствието, след като приемем хапчето? Откъде идва очакването? Откъде идва учудването? От нашата вяра в силата и способността на хапчето да премахне болката!

По същия начин очакваме ли, че когато вземем Причастие, ще можем да придобием нещата, които Бог казва, че ще можем да придобием? Очакваме ли, че когато сложим хляба в устата си и когато отпием от виното, ще поемем благословенията, които Исусовата смърт ни подари? Очакваме ли, че Самият Той ще се всели в нас? Ако очакваме това, знаем, че ще бъдем променени от Причастието – няма да бъдем това, което сме сега, след като приемем хляба и виното. Нещо ще падне от нас, нещо ще се пречупи, нещо ще се изцели, нещо ще се подобри, нещо ще се заздрави. Някой ще ни изпълни – Някой Любящ, Добър, Щедър, Свят, Праведен, Милостив, Мощен, Мъдър… Този, за Когото сме създадени… Този, с Когото ще прекараме вечността. Исус Христос, Синът на Бог, нашият Брат, нашият Любим, нашият Съпруг… Пастир, Врата, Лоза, Светлина, Път, Истина, Живот…

Как да вземаме Причастие

След като имаме разбиране и вяра за Причастието, можем да преминем към начина, по който да приемем това тайнство. Голяма част от хората се фокусират върху това, кой трябва да отслужва Причастие и къде можем да приемаме Причастие. Разбрахме, че важна съставка на Причастието е разбирането – съответно човекът, който отслужва Причастието, трябва да знае какво върши! В Новия Завет преломяването на хляба се извършва в контекста на църковно събрание (Деяния 2:42,46; 1 Коринтяни 10, 11), съответно Причастие най-често се взема съборно. Но няма закон, нито конкретно Библейско постановление относно правилните служители, нито относно правилния контекст за Причастие. Смит Уигълзуърт, познат като Апостол на вярата, споделя, че е вземал Причастие сам всяка сутрин! Бъдете свободни относно търсенето на правилната форма и се фокусирайте върху това, върху което Библията поставя акцент – сърцето на човека, който приема!

 Прошка

В Проповедта на планината Исус ни учи:

„… като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си и тогава ела и принеси дара си.“
(Матей 5:23,24)

Исус е жертвата, която Бог пожертва на Собствения Си олтар, за да може ние да имаме прошка за греховете ни. Причастието е олтарът, на който искаме да принесем нашия дар на Бог – нашето сърце. Според тези стихове обаче ние трябва първо да възстановим взаимоотношенията си с нашите братя и сестри. Забележете, че в този стих не се казва: „Ако ти имаш нещо против брат си…“ Казва се: „Ако брат ти има…“ Ако знаеш, че някой е бил наранен от теб или в дадено пререкание ти си простил, но отсрещният още не е, ти трябва да потърсиш това помирение!

Защо е нужно помирение, преди да вземем Причастие? Защото чрез вземането на Причастие ние искаме да получим придобивките от смъртта на Исус – прошка, цялост, изобилен живот и принадлежност към Църквата – Божието семейство. Всяко от тези благословения е заключено за нас, ако имаме непростителност в сърцето си или ако съзнателно отказваме да потърсим прошка от наш брат или сестра. Не можем да получим прошка, защото Небесният Баща не може да прости на някой, който не прощава на другите (Матей 6:15; Марк 11:26). Не можем да получим цялост, защото чрез непростителност отваряме врата за „мъчителите“, които причиняват болести (Матей 18:34). Не можем да получим изобилен живот, защото „който не обича брат си, остава в смърт“ (1 Йоан 3:14). Не можем да декларираме принадлежност към Църквата, ако сме в конфликт с някоя от нейните части. Със сигурност не можем да преживеем единение с Исус, защото непростителността е абсолютно противна на Неговата Личност – „Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив“ (Псалми 103:8).

Молитва

След като сме се помирили с брат ни/сестра ни, можем свободно да вземем Причастие. Знаейки какви са придобивките от това тайнство, ние трябва да подходим към него с отношение на молитва – искане от Бог и приемане от Него чрез вяра. Но първо идва позиционирането на сърцето към Причастието – тялото и кръвта на Господ Исус Христос.

Ако ти мислиш за разчупеното тяло и за пролятата кръв на Христос и не си съкрушен, помоли Бог да ти прости и да смекчи сърцето ти, за да гледаш на жертвата на Исус по правилен начин. Той не беше длъжен да умре за теб! Той го направи доброволно! Той, Вечният Син, Който никога не е бил отделян от прегръдката на Бащата, бе отхвърлен от Него заради твоите грехове! Заради твоите грехове Той, Изворът на живот, беше откъснат от земята на живите. Исус пое всяко твое проклятие на кръста. Защо Той направи всичко това? Защото Неговата любов към теб е безкрайна и безусловна. Той направи всичко това, за да спечели ТЕБ – за да те има завинаги и ти да имаш Него. Единение.

Ако сърцето ти е съкрушено от огромната милост и любов на Бог към теб, ти можеш да поискаш придобивките на Причастието за себе си. Сега, знаейки огромната цена, която Бог плаща, за да те спечели за Себе Си, ти ще имаш вяра да приемеш от Него и всичко останало (Римляни 8:32). Няма нищо по-радостно за Небесния Баща от това Неговите деца да познават Него, да вярват в Неговата любов към тях и да получават подаръците, които Той иска да им даде – защото така Единородният Му Син получава наградата за Своето страдание! Поискай и вземи с вяра това, което ти принадлежи по право, защото цената е вече платена! Помоли Святия Дух да те води в молитвата, която е подходяща за теб в този момент. Приеми прошката, от която се нуждаеш. Приеми целостта, която Исус купи за теб с безценната Си кръв. Приеми благословението, което Той ти подарява, заради проклятието, което понесе. Приеми радостта, приеми възстановените взаимоотношения… приеми всичко, което Святият Дух ти разкрие, че е твое по право!

Заключителни слова

Приемане на Христовата жертва на кръста е началото на християнската вяра – ние се спасяваме, когато приемем Исус за наш личен Господ и Спасител. Кръстът е вратата, през която влизаме в Божието Царство. Влизаме през тази врата чрез вяра в думите на Този, който ни обещава вечен живот.

Усвояване на придобивките на Христовата жертва за нашия личен живот е пътят, по който вървим през нашия живот на Земята. Вървим по този път чрез вяра, но вяра не само в думите на Този, Който обещава, но и доверие в Него Самия – че Той ще извърши Своето дело в нас докрай.

Прилагане на придобивките на Христовата жертва в света около нас е Царството, което градим през нашия живот на земята и във вечността – разширяването на Неговото Царство няма да има край (Исая 9:7).

В Причастието ние се докосваме до есенцията и основата на новия свят, който Бог започна да гради преди 2000 години. Тогава Бог стана човек, за да изкупи човека и да го доведе при Себе Си веднъж завинаги, но вече не просто като човек, а като син.