През лятото на 1990-та година с група приятели отидохме на почивка в Ахтопол. И докато ние планувахме всевъзможни дивотии, Бог беше запланувал да ми се открие и да промени живота ми. Една вечер в центъра на градчето попаднахме на група млади хора, които пееха песни за Исус. Заговорихме се с тях, те се опитаха да споделят Евангелието с нас, но ние не им дадохме голям шанс. Доброто нещо беше, че те ни поканиха на събрание, което трябваше да се състои на следващия ден в открития театър, разположен до морето. Ние резервирано приехме поканата.

Тези младежи едва ли очакваха да се появим, но ние го направихме. Под лъчите на палещото слънце стоически изтърпяхме проповедта (някои от приятелите ми с цигара в уста) и бяхме готови да се измъкнем, когато нашите домакини започнаха да се молят за болните. Вниманието ми беше привлечено от едно нямо дете, което след молитвата за него започна да говори! Знаех, че това беше моят момент! От месеци Бог се опитваше да привлече вниманието ми и сега времето беше дошло. Отместих погледа си от сцената на театъра към необятната морска шир и призовах името на Исус за спасение. Светлината, която осветлява всеки човек, идващ на този свят, и която впоследствие ние потискаме чрез греха си, влезе отново в моето сърце! Аз бях новороден в семейството на Бог!