Една декемврийска вечер през 2016 година големият ми син Йоел (18-годишен по онова време) се прибра вкъщи след работа и седна на дивана да почине. Не след дълго обаче започна да се превива от остра болка (той не можеше със сигурност да определи дали тя идваше от стомаха му, или от някой вътрешен орган).

Попитах го какво иска да направя – да се моля за него или да се обадя на спешна помощ. Той поиска и двете. Тъй като стоянката на линейката се намира съвсем близо до нашия квартал, тя пристигна след около две минути. Парамедиците качиха Йоел в микробуса и се запътиха към болницата Кененстоун в Мариета, Джорджия. Аз ги последвах с колата си, молейки се усърдно в Святия Дух през целия път.

За нещастие спешното отделение на болницата беше препълнено и ни казаха, че трябва да чакаме около два часа за доктор! Поради болката Йоел не можеше да седи на стол и трябваше да легне на пода. Аз отново положих ръцете си на него и продължих да се моля интензивно на непознати езици, без да ме е грижа за тълпата около нас.

Не след дълго победата дойде! Когато докторът беше готов да ни види, болката си беше вече отишла! Прегледът откри следи от някакво вътрешно възпаление със сложно латинско име. От предпазливост през следващите дни Йоел вземаше предписаните му лекарства, но болката и другите симптоми никога не се върнаха!

Слава да бъде на Името на Исус!