Ако някой твърди, че животът с Бог е тягостен или скучен, той със сигурност няма представа за какво говори! В ходенето ми с Него аз съм бил участник не само в драматични, но и в доста комични ситуации. В следващите редове ще се опитам да щрихирам някои от тях.

Първото ми „религиозно” преживяване е свързано със семейна екскурзия до Рилския манастир, когато бях 3- или 4-годишен. Израснал в атеистична среда, аз не знаех какво да правя с няколкото малки свещи, които ми бяха дадени при влизането в храма. Свещите ми заприличаха на едни популярни по онова време солети, и тъй като не страдах от липсата на апетит, набързо загризах снопчето с восъчни пръчки… Излишно е да казвам, че за години тази случка беше сред любимите теми на семейните и роднински събирания.

Петнадесетина години по-късно, вече новороден, бях въвлечен в друга комична ситуация, която също стана популярна тема на шеги сред познатите ми. Църквата, която посещавах, изпращаше евангелизационни тимове по софийските улици. В нашия тим имаше сестра, известна по онова време с бурния си нрав. Един зимен ден, докато се опитваше да сподели евангелието, тя влезе в остър спор със сравнително млад човек, който се оказа религиозен фанатик. Не след дълго той грабна сестрата за гърлото и започна да я души. Аз реагирах бързо като сграбчих ръцете му и я освободих от захвата му. В схватката обаче бях захапан от него, което стана повод за много последващи майтапи.

Ще завърша с две кратки истории, свързани с молитвата. Първата се случи също по време на следването ми в София. С мой състудент, който беше невярващ по онова време, деляхме квартира, намираща се в една пряка на булевард „Владимир Вазов”. Аз бях получил кръщение в Святия Дух няколко месеца по-рано и използвах всяка удобна възможност да се моля на непознати езици. Една студена зимна нощ, предполагайки че съквартирантът ми е заспал дълбоко, станах от леглото и отидох до солидната акумулираща печка, отопляваща стаята ни. Качих се на нея и започнах да се разхождам изправен (таванът беше висок) напред-назад, молейки се на непознати езици. Очевидно в един момент съм събудил съквартиранта си, защото на другия ден той сподели с мен, че ме е видял да се разхождам по печката и да говоря нещо неразбираемо – бил е уплашен, че нещо е станало с психическото ми здраве и затова не посмял да каже нищо. Беше време за разяснителна лекция и за нова доза смях!

Втората „молитвена” история е приблизително от същия период, само че действието се развива в родния ми Самоков. По онова време богословието ми беше сравнително бедно и не разбирах, че цялата сила за служение, от която някога ще се нуждая, вече ми е дадена чрез кръщението в Святия Дух. Така че, подбуден едновременно от ревност за Бог и от невежество, една вечер преди лягане реших да изискам силата Му. Непосредствено след като го направих цялата ми стая се разтресе! Искаше ми се да вярвам, че историята от 4-та глава на Деяния на апостолите се повтаря, но за мое съжаление се оказа, че точно по това време е имало земетресение в Гърция. Бог определено притежава чувство за хумор!