Спасен от сексуално насилие

Църквата, която посещавах в началото на 90-те години, имаше офис в софийски район, който по онова време изглеждаше пълен със стари или недостроени къщи. На приземния етаж на една такава къща оперираше бизнес, който през деня наподобяващо селска бакалия, а през нощта се превръщаше в кръчма/бар. Тъй като  офисът ни беше сравнително близо (той беше отворен денонощно за молитва и разлчини църковни активности) и нямаше друг магазин наблизо, понякога през нощта се случваше да отидем до това заведение за сандвич или закуска.

Случи се така, че една зимна нощ към 2-3 часа, когато бях в офиса, изгладнях и реших да отида и да взема нещо за хапване. Докато бях на „касата” (не си спомням точно, но едва ли там имаше касов апарат), към мен се доближи мъж на средна възраст, който очевидно беше под влияние на алкохол или наркотици. Той имаше напречен лицев белег, който изглеждаше като заздравяла рана от удар с нож. Лицето му наподобяваш до голяма степен това на Джокер от филмите за Батман. Аз знаех в сърцето си, че той е престъпник, най-вероятно бивш затворник. Първоначално помислих, че ще ми иска пари, но бързо стана ясно, че намеренията му бяха сексуални.

Аз започнах да се моля в сърцето си и да анализирам ситуацията в ума си. Натрапникът не беше основният проблем – тъй като той беше под влияние на алкохол (или друг наркотик) и беше в непосредствена близост, нямаше да ми е трудно да се справя с него. Въпросът е, че в стаята имаше още 4-5 мъже – явно част от същата компания, които седяха близо до единствения изход. Не можех да поема риска да обезвредя натрапника, само за да се озова в ръцете на разярените му авери.

Още повече, че около заведението нямаше жива душа по това време на нощта!

В онзи момент обаче „ухажорът” ми предложи да излезем заедно навън и аз бях решен да се възползвам от възможността! Веднага щом излязохме на снежния тротоар пред къщата, той тръгна да ме прегръща и поиска да ме целуне. Аз обаче моментално се освободих от захвата му и бързо се отдалечих в мрака. Ако исках, можех да го нараня, но оставих нещата в ръцете на Бог (скоро след това затвориха заведението). Аз Му бях благодарен, че въпреки глупостта ми да бъда на това място по това време, Той ме избави за пореден път!


Откъс от предстоящата за печат книга на Валери Канчелов „До Атланта и назад – избрани статии и свидетелства за верността на Бог“.