Богиня
Първата ми среща с Бог:
Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. Амин. (2 Коринтяни 13:14)
Казвам се Богиня Стефанова, Живея в София.
Моето свидетелство започва от ранното ми детство. Бях много различно дете. Не се забавлявах по начина, по който се забавляваха моите връстници, не се държах и не реагирах като тях. Играех игра, в която имах шеф и изпълнявах мисии. Свързвах се с него с помощта на най-модерни технологии, допитвах се до него, водех битки с врага...
Баща ми винаги се оплакваше, че съм толкова различна – не се бия като другите, не съм нахална като тях, не съм „отворена“... Това ме потискаше много, защото исках да съм приета, най-вече от него, и да не ме смятат за глупаво дете.
Бях 4–5-годишна, когато отправих първата си съзнателна молитва към Бога. Един ден родителите ми бяха излезли и на мен ми беше изключително тежко, че съм сама вкъщи. Застанах до прозореца и плачейки се обърнах към Бог с думите: „Боже, искам да мина в пътя на дявола, искам да бъда това, което не съм – като порасна, да стана много отворена и да съм ПРОТИВОПОЛОЖНОТО на това, което съм сега... Искам да съм приета и да не ме считат за идиот. Но един ден ще се върна при Теб и заедно с моя съпруг ще Те следваме и ще Ти служим.“
Оттогава животът ми започна да се променя. Започнах да излизам и да общувам с другите деца. Но това не ми стигаше – появи се желание да ги контролирам и да властвам над тях... И малко по малко аз го постигах.
Не след дълго започнах да проявявам изключителна агресия в училище. Във втори-трети клас биех всички момичета. Всички ме считаха за готина и се страхуваха от мен. Имах си моя банда от момичета, които ми се подчиняваха.
Дойде и любовта към парите. Започнах да крада – често от моите съученици. Крадях каквото ми падне – телефони, пари, вещи. Спомням си, че в този период мама ми се караше, а татко ме подкрепяше.
После започнах да проявявам силен интерес към визията си. Обличах се безобразно – със суперкъси поли и чорапогащи на дупки. Ходех по дискотеки. Излизах с момчета – исках да ги използвам, да ме харесват, да са в краката ми... На 12–13 години започнах да пуша и да се събирам с компании много по-големи от мен.
Започнах да крада пари от родителите си – за дрехи и други неща. Правех това всеки ден в продължение на едно цяло лято, а те дори не разбраха. Започнах да крада телефони и да ги залагам. Вече си бях създала собствена схема – изгради доверие и тогава прецакай. Имах си и мото: „От нахалство към прогрес за твой личен интерес.“
Вървях устремено надолу. Баща ми вече не беше доволен от това, което виждаше, и ми определи вечерен час. Аз се бунтувах, мислех, че вече съм голяма, и не го спазвах. Той ме държеше в страх. Не си говорехме – единственото, което чувах от него, бяха забележки и заплахи. Няколко пъти ме преби от бой – когато едно момче ме напи и се прибрах много късно у дома и когато разбра, че пуша. Иначе си ме шамареше редовно... Докато един ден просто ме изгони от къщи.
Помня датата – 07.01.2006. Бях на 13 години. С баща ми се скарахме, той ме наби, после събра всичките ми дрехи и ме изгони при баба ми (неговата майка) с думите: „Отивай при баба си, ти си същата като нея!“ Аз ходех скришом при нея – той ми беше забранил, защото двамата не се разбираха. Тя беше единственият човек, който ми показваше любов. Знаеше всички мои желания, всичко, което правя, и въпреки това ме приемаше. Баба беше човекът, когото обичах най-много, защото не ме обвиняваше за нищо. Даваше ми съвети и искаше да знае всичко за мен. В нея имах закрилата, която търсех, и разбирането и милостта, които не получавах вкъщи. Всеки виждаше нея в мен и всички ми казваха, че съм същата като баба си. За мен тези думи бяха повод за гордост, защото баба ми беше амбициозна жена, постигаше всичко, което искаше, властваше, контролираше пари и хора, беше лидер. Затова думите на баща ми „Отивай при баба си!“ ми прозвучаха като: „Ето ти билет за Хаваите и не се връщай. Прави каквото искаш там!“
Така започна нов етап от живота ми. Живеех в кв. „Левски“ – съседния до родителите ми, но за мен беше като да живея в друга вселена. Полагах усилия да се разбираме с баба ми. Излизах, но си спазвах вечерния час, защото не исках да се караме. Ако се налагаше да закъснея, я питах и така избягвах всеки повод за разправии.
Малко след това се запознах с момче, което харесах и с което преспах, без да знам, че е женен и чака дете. Случайно видях снимка на бременната му жена и се разделих се с него веднага.
След това имах няколко неуспешни връзки, докато не се запознах с момчето, с което бяхме заедно 5 години. Бях вече на 17.
По това време се напивах редовно и често не ходех на училище. С една съученичка пушехме трева и смъркахме амфети за кратко, но това не беше моето нещо и просто го оставих.
Моята цел беше да контролирам хора и пари и нямах лимити относно това, как ще го постигна – важното беше да стане. Често се сближавах с хора само за да получа информация за тях и после да я използвам срещу тях. Бях отлична в спора и жонглирането с фактите. Умеех да обвинявам хората с техните грешки, да контролирам и манипулирам.
Вече бях студентка. Появявах се от време на време на лекции, но за партита бях винаги на линия. Много силно ревнувах моя тогавашен приятел, защото подозирах, че ми изневерява. Влагах всичката си сила и енергия, за да го докажа. Започнах да излизам и с други мъже. На приятеля ми му дотегна да ме търпи и започна да ме избягва. Тогава осъзнах, че не искам да загубя този човек. Последваха няколко опита за самоубийство – рязане на вени, хапчета, неядене по цяла седмица и пр. Изпаднах в дълбока депресия. Изпитвах отчаяние и огромното чувство за вина и провал. Месеци наред живях така. Молех се да умра, не знаех защо живея, размишлявах за пропиления си живот, съжалявах и не намирах смисъл в нищо. Болеше много...
Тогава работех в „Глобул“. Изпратиха едно момче на обучение при мен. Започнах да го обучавам и се харесахме. Той беше странен, но ми хареса. Някак, когато го видех, го асоциирах с надежда. Живееше в квартал „Надежда“ и ми носеше надежда. Имахме прекрасни моменти заедно. Започнах нова връзка с надежда за по-добър живот.
Но старото си стоеше в мен, въпреки че бях с нови очаквания. Контрол, власт, пари, секс... Падах все по-надолу и по-надолу. Исках нови неща – афери, парични измами и какви ли не извращения, като си мислех, че всичко ще бъде наред. Всъщност слизах надолу в ада и го знаех – вътрешното ми естество го разбираше. Винаги се връщаше една и съща мисъл: „Помниш ли какво обеща на твоя Господ?“ А аз отвръщах: „Млада съм, имам да живея още, не е сега времето.“
Един ден приятелят ми от „Надежда“ ми разказа за негов познат, който ходел на църква и бил много различен. Те пътували заедно до работа и момчето му разказвало как Исус променил живота му. Няколко пъти ми говореше за това момче и аз поисках да ме запознае с него. В деня, в който се запознахме, отидохме на църква. Много ни хареса и на двамата и решихме, че ще ходим на църква. Започнахме да посещаваме всяко събрание, бяхме много редовни, чухме за молитвата за приемане на Исус, за водното кръщение, за Святия Дух – и го искахме.
Един ден бяхме с приятеля ми у тях и си говорехме за църквата, за хората и аз внезапно си спомних думите, с които се бях молила като малка: „Боже, искам да мина в пътя на дявола, искам да бъда това, което не съм – като порасна да стана много отворена и да съм ПРОТИВОПОЛОЖНОТО на това, което съм сега... Искам да съм приета и да не ме считат за идиот. Но един ден ще се върна при Теб и заедно с моя съпруг ще Те следваме и ще Ти служим.“
И докато седях и си мислех за това, се обърнах към моя приятел и му казах: „Този ден дойде.“ Той учудено попита: „Какво дойде?“ И аз му разказах всичко. Казах му: „Не мога да съм в такива отношения с теб, трябва да сме семейство пред Бога.“ А той отговори: „Ами добре, с теб съм!“ А аз си помислих: „Тоя не е добре. Как може от раз да се съгласява?“
След като взех решение за промяна, Бог започна да ме променя. Спрях цигарите, а пушех от 10 години. Характерът ми се промени до неузнаваемост буквално след като изповядах, че е дошло времето да се върна при Него. Дори не съм се молила – просто взех твърдо решение.
Бях на 23 години, когато се новородих.
Където се говореше за Исус, аз бях там – събирах се с хора, интересувах се. Всички се чудеха какво ми се е случило и не можеха да повярват. Започнах да посещавам църква в моя район. Беше организирано водно кръщение и аз се записах. Седмица след това бях кръстена в Святия Дух. Седях си в стаята и се молех Бог да ме кръсти в Святия Си Дух. Повтарях думата „кръвта“, но нищо не ставаше. Започнах да търся послание в интернет, което да слушам, и попаднах на новогодишно послание на пастор Максим Асенов. Докато го гледах, приемах всичко, което той казваше, и усетих как в мен влезе дъх. Изпълни ме необикновена радост и изведнъж езикът ми се развърза и аз казах няколко думи на небесен език. Знаех, че вече съм кръстена.
Започнах да посещавам църква, да се моля, да търся Господа. И Той започна да ми се открива. Спомням си една вечер четох от Словото и заспах, молейки се на език. Спях, но чувах думите, сякаш продължавах да се моля. Изведнъж видях себе си как лежа на дивана и до мен имаше Присъствие. Видях Един Човек, облечен в бяло. Не виждах лицето, но знаех, че е Исус Христос. Той стоеше в стаята ми и изричаше думи върху мен на небесен език. Присъствието Му е изключително силно и променящо атмосферата. Докато изричаше думи над мен, Исус ми показа нещо зад прозореца. Аз погледнах натам и чух рев като на лъв. Господ ми показа, че имам реален противник, който ме дебне, за да ме убие! Видях сянка на лъв, който ходеше нагоре-надолу разгневен, че Исус е при мен и ме пази. Тогава дойде следният стих до мен: „Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.“ Това беше едно от първите ми силни преживявания с Господа.
Имам и друг спомен. Беше ме страх да спя сама в стаята, затова отидох да спя при брат ми и си четох от Библията, преди да заспя. После заспах и видях черен фон, на който лазер започна да рисува сърце. После чух глас, който каза: „Гравирам Моето Слово на сърцето ти!“ Започнаха сънища, видения и откровения от Словото и с всеки изминал ден разбирах,че Бог е с мен и е истински. Той започна да ме посещава, да ми говори и, както е писано, да ми известява идните неща.
Ще ви разкажа още едно свидетелство. Моят приятел, с когото повярвах, започна работа в известен магазин в София. Много се зарадвах, че е успял да си намери работа, но когато ми каза, че ще работи с 26 жени, аз се ядосах. Ревността още не беше изкоренена от живота ми и в мен дойде бунт директно срещу Бога. Не знаех какво да кажа на моя приятел, така че просто приключихме разговора. После се обърнах към Бог с думите: „Този път няма да успея. Знаеш, че това е твърде голяма планина за мен.“
Последва период, в който с приятеля ми всеки ден се карахме и се разделяхме. Една вечер отново се скарахме по телефона и аз му казах, че късам с него. Затворих и започнах да плача. Ревността ме изяждаше и просто казах на Бог: „Добре, допуснал си го, приемам го. Но искам да Ти кажа, че това няма да ме откаже да Те следвам и да Те търся. Ти си търпял болка – аз също, така че не се отказвам от Теб.“ Тогава в ума ми много силно дойде една мисъл: „До 3 дена това ще изчезне.“
Запомних тази мисъл, но не знаех дали е от Бог и просто чаках да минат 3 дена. Интересно ми беше какво ще стане. На третия ден приятелят ми дойде в работата ми и излязохме да хапнем. Докато се хранехме, той започна да разказва какво се случва в работата му, с колежките му. И, казвам ви, в мен нямаше никаква ревност, нито дори раздразнение. Нямаше нищо от това, което ме измъчваше толкова силно години наред. Казах на приятеля ми: „Днес Бог завинаги ме освободи от ревност.“ Той отговори: „Да, истина е, ти дори не се подразни от всичко това, което споделих.“
Това беше денят, в който Бог показа Своето превъзходство, сила и могъщество.
Така започна ходенето ми с Бог, което продължава и досега.
Споделям ви това, което знам от ЛИЧЕН ОПИТ – Исус Христос е жив!
Истина е това, което пише в Словото за Него – живя, умря и възкръсна на третия ден. Пострада за моите и твоите грехове, за да те изкупи от ада, смъртта и гроба! И не само да си спасен, но и за изобилен живот тук, на земята.
Повярвайте ми, всичко това е реално, защото съм го виждала – адът е реален, Господ е реален, Сатана – също.
Имала съм духовни преживявания, които са в унисон със Словото на Бог – Библията.
Бях човек, устремен надолу, към ада – човек, загубил своето достойнство, мечти и цели, който всеки ден продава душата си на дявола, и най-лошото – бях в съзнание за това. Съвсем съзнателно извършвах, каквото извършвах.
Докато не дойде Исус Христос в моя живот – липсващото парче, основното парче.
И ТОГАВА РАЗБРАХ – Господ е всичко, което съм търсила.
Той ми даде смисъл да съществувам, даде ми усмивка на лицето, даде ми надежда, мечти, бъдеще, нов живот, нова идентичност. Даде ми Себе Си – Господ Бог, Вечно Съществуващият! Без начало и край.
Ако това свидетелство те е докоснало дори малко, ако поне те е накарало да се замислиш...
Може би си познал себе си в нещо от това, което разказах. Може би нямаш път, нямаш цели. Смяташ, че животът ти не струва, че е безсмислен... Болка, разочарования, предателства... Аз ти казвам сега, че има Един, Който знае името ти... И не само това, но познава и болката ти... Знае какво мислиш, знае думите ти... Знае какво вярваш и какво отричаш... Знае от какво се нуждаеш, какво ти липсва... Неговото име е Исус Христос. Той иска да влезе в живота ти и да запълни липсващата част от теб.
Покани Го в живота си и не мисли, че е необходимо да си безгрешен за това, защото Той дойде точно за грешните, отчаяните, без пътища и без посока.
Повтаряй след мен тази кратка молитва: „Господи, аз идвам при Теб такъв, какъвто съм – грешник по природа! Аз приемам жертвата на Господ Исус Христос. Вярвам, че Той е Божият Син, пострадал за мен и моите грехове. Господи, аз приемам любовта Ти и прошката Ти в Исус Христос и Те моля да ме новородиш. Живей в мен чрез Святия Си Дух и промени живота ми. В името на Исус Христос се моля. Амин!
Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. Амин. (2 Коринтяни 13:14)
