От Слабост в Сила

Преди две години сънувах сън. Споделям го за всеки, който се чувства обезсърчен и се пита защо живее и за кого?

Имаше период в живота ми, когато сякаш бях изгубила всичко – баба ми почина, семейството ми ме отхвърляше, с приятеля ми бяхме пред раздяла, а се бях надявала да се оженим, в университета нещата не вървяха – бях записвала три различни специалности, но не бях завършила нито една от тях, живеех в постоянен недостиг на финанси, но въпреки това харчех безразсъдно. Накъдето и да се обърнех, виждах ЗАГУБА.

На фона на всичко това преди няколко месеца бях приела Господа и вече бях чула, че щом имаш Него, това е достатъчно и че Той ще ти даде смисъл в живота, мечти и бъдеще и ще ти възвърне всичко откраднато.

Една вечер особено силно страдах за баба ми и си говорех с Бог. Споделих с Него цялата си болка и Му казах, че не искам да живея повече. Попитах Го какъв е смисълът от моето съществуване, след като съм наранила толкова хора и точно сега животът ми може да бъде описан само с една дума – ЗАГУБА! Исках от Бог да ми даде отговор, да ми покаже какво има за мен, какво е моето призвание и какъв е смисълът на живота ми тук, на земята.

Обляна в сълзи заспах на дивана. И сънувах сън…

Бях в тъмен коридор и усещах напрежение около мен. Зададе се едно момиче с вампирски зъби, което не познавах, но знаех, че е невярващо. Озъби ми се и ме хвана за гърлото. Каза ми: „Идваш с мен!“ Много се изплаших, но казах, че няма да дойда. Започнах да изброявам какво ми се е случило с идеята да ме съжали. Тя продължаваше да ме души и ми каза, че това не я интересува и че трябва да отида с нея. Аз обаче се съпротивлявах.

Изведнъж вече не бях там. Озовах се в къща с вярващи хора от църквата и всички знаехме, че ще дойдат демони и ще се бием с тях. Хората се паникьосаха и бягаха насам-натам. Аз ги събрах и им казах, че трябва да бъдем готови за удара!

Преди да завърша, вече имахме противници срещу нас. Всяка имаше по един, с когото да се бори. Този срещу мен се правеше на страшен, но аз тръгнах срещу него с молитва. Така започнах битката си и само това правех – заповядвах му да си тръгне. Той беше упорит, но след време си отиде. После дойде още по-упорит противник. Аз пак започнах да се моля и да заповядвам, а той стоеше и се опитваше да ме сплаши. Молих се доста време.

Изведнъж се озовах извън сградата. Гледам я – отвън е без прозорци, без врати, а отвътре – мрак. Небето мрачно, наоколо пустош. Сградата беше на един етаж и аз почувствах, че трябва да падне. Казах: „В името на Исус Христос, падни!“ Тогава падна гръм от небето и я срина до основи.

След това, ето, същото място и къща на два етажа, която изглеждаше по същия начин – без прозорци и врати, черна отвътре. Усетих, че и тя трябва да падне, и казах отново: „В името на Исус Христос, падни!“ Обаче тя не падна. Стоях, гледах и се питах защо Господ не иска да събори тази къща.

В следващия миг си помислих, че не съм аз тази, която ще казва на Господ кога нещо да се случи! Когато Той поиска, ще я събори. Ставаше въпрос за времената. Когато свърши мисълта, падна гръм от небето и срути къщата до основи. Тогава разбрах, че нещата не стават когато аз искам, а на Неговото време!

И ето, вече се намирах на моята улица. Летях ниско над улицата. Искаше ми се по-високо, но не се получаваше. Приземих се и когато погледнах, срещу мен се задаваше армия от нечисти сили – духове.

Можех да ги видя как изглеждат. Бяха много, вървяха един до друг и идваха да ме разкъсат! Тогава се огледах наляво – нямаше никой, надясно – нямаше никой. Помислих си: „Сама съм.“ След това погледнах към небето и извиках силно: „Господи!“ И докато още не бях изговорила цялата дума, небето от моята страна започна да се отворя и да се осветява.

Тогава видях бели гълъби да слизат до мен под формата на спирала. Бяха много и чувах крилата им. Слизаха толкова нежно и красиво! Най-необичайното бе, че макар да бяха много красиви и нежни, силата им беше огромна – по-голяма от тази на нечистите духове. Всичко това – силата им, превъзходството им, беше невероятно! Пространството около мен се изпълни с гълъби и след това започнаха да се появяват големи, над 3-метрови мъже – бели, с руси коси, облечени в бели дрехи. Те падаха от небето и заставаха до мен –това бяха ангели и аз го разбрах в съня си.

След това точно до мен започнаха да падат огнени кълба от небето.

Тогава в мен се надигна смелост. Погледнах армията срещу мен, вдигнах ръка и извиках силно: „Напред!“ Всички заедно тръгнахме напред и когато стигнахме до армията на дявола, тя започна да отстъпва…

Бях си легнала със сълзи на очи, депресирана и без надежда. Събудих се с вяра и нови мечти, изпълнена с надежда, с усмивка на уста и със сълзи на радост в очите!