Постът е изключително силно духовно оръжие и точно поради тази причина, както и при молитвата, врагът ни цели да възпре Църквата да пости ефективно. Затова, преди да започнем с пояснение какво е постът и как да постим ефективно, е нужно да обърнем внимание на някои заблуди, които нашият враг е успял да внесе относно постенето.
Заблуда #1: „Постенето не е за Църквата днес“
Основното лъжеучение, което е довело до тази заблуда, е „основано“ на следния пасаж:
„Тогава при Него дойдоха Йоановите ученици и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят? Исус им каза: Могат ли сватбарите да тъгуват, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им бъде отнет; и тогава ще постят.“ (Матей 9:14,15)
Според това лъжеучение, след като сме приели Исус, ние отново сме събрани с младоженеца, както учениците са били с Него, и затова няма нужда да постим. Тук дяволът отново прилага познатия ни още от Адам и Ева похват да вземе истината от Божието слово и да я изопачи така, че тя да се превърне в заблуда, целяща да ни отклони от съвършената Божия воля за нас.
Да, след като приехме Исус и Святият Дух заживя в нас, ние бяхме съвършено съединени с Троицата. Но, както разбрахме от раздела Молитва, ние сме духовни същества – аз духът се съединих с Бог и аз духът и Святият Дух станахме едно в момента, в който аз приех Исус за мой Господ и Спасител. Но аз духът имам душа и живея в тяло и те НЕ са съединени с Троицата. Докато сме на тази земя, ние ще имаме душа и ще живеем в тяло и затова, докато сме тук, ще имаме нужда от постене, защото постенето е инструмент за овладяване на плътта, не на духа.
Заблуда #2: „Постенето е само за кризисни ситуации“
Често можем да чуем изказването: „Започвам пост за еди-какво си – вече не се издържа!“ Постенето за конкретни нужди е Библейски основана практика – правилно е да постим за специфични неща. Но мисленето, че постът е само за кризисни ситуации, създава впечатлението, че през останалото време ние сме „свободни“ от тази практика. Този начин на мислене е основан на погрешно разбиране на нашето взаимоотношение с Бог. Да, ние СМЕ свободни, защото никой не ни задължава да постим – постенето не е наше задължение, то е подарък за нас! Постенето няма общо с нашето взаимоотношение с Бог, защото Исус на кръста направи така, че всеки, който вярва в Него, да има пълен достъп до Божието присъствие и до Неговите благословения. Постенето е потребно за нас поради факта, че живеем в плът и имаме душа и че можем да ги приведем в послушание чрез това силно оръжие.
Колкото до кризисните ситуации, кое може да е по-кризисно от това да не живеем в пълнотата на благодатта, помазанието и Бого-познанието, които Исус направи достъпни за нас на кръста! Няма нищо по-кризисно от един посредствен християнски живот, изживян под ударите на враг, над когото сме призвани да триумфираме!
Заблуда #3: „Чрез постене ще накарам Бог да ми даде нещо, което иначе няма да иска да ми даде“
Този начин на мислене е основан на погрешно разбиране за характера на Бог и за нашата позиция спрямо Него. Чрез Исус Христос ние имаме пълен достъп до Бог и до Неговите блага за нас – не е възможно да накараме Бог да ни обикне повече, отколкото вече ни е обикнал, нито да ни благослови повече, отколкото вече ни е благословил! Не можем да направим нищо, с което да впечатлим Бог. С какво освен с вяра можем да угодим на Всевишния? Но постенето е инструмент, който ни помага да станем способни да усвоим благословенията, които Бог вече ни е дал в духовни места.
Какво е постенето?
Най-общо казано, постенето е да кажем „не“ на плътта ни – на нашата душа и тяло – в полза на нашия дух. Както научихме в раздел Молитва, ние сме дух, който има душа и живее в тяло. В духа си ние сме съединени с Бог (Святия Дух) и имаме всичко, което принадлежи на един сънаследник с Христос: Бого-познание, благословения, сила, добродетели… списъкът е неизчерпаем. В духа си вече притежаваме всичко, но сме призовани да усвоим тези благословения в нашата душа и в нашето тяло и да бъдем техни проводници за света около нас, като по този начин ставаме участници в Божественото естество (2 Петрово 1:4). Чрез постене ние правим така, че нашата душа и нашето тяло да се покорят на духа ни, който е съединен със Святия Дух. По този начин нашият дух партнира със Святия Дух в покоряването на плътта ни под Божията власт, за да може Божиите благословения да протичат към и чрез нас.
Божиите благословения винаги са условни. В Стария Завет Бог ясно казва, че благословенията се придобиват чрез следване на Божиите заповеди и слушане на гласа Му (Второзаконие 28:1,2). Това, което се промени с новорождението ни, е, че на нас бе дадена способност да следваме Божиите заповеди и да слушаме гласа Му, защото Този, Който Единствен бе покорен докрай – Исус Христос, заживя в нас чрез Духа Си.
Какво се случва с нашата плът по време на пост?
В плътта си ние сме свикнали да „живеем“ без Бог – да си набавяме сами всичко, от което се нуждаем: радост, утеха, снабдяване… Когато живеем водени от плътта, ние не се различаваме от невярващите хора – единствената разлика е, че ние имаме избор да не живеем в плътта, а те нямат. Разбира се, нашата плът намира само временно задоволство от материалните и душевните неща, затова тя неспирно търси повече и повече от тях в стремежа си към мир и удовлетворение.
Когато постим, ние блокираме всички източници на удовлетворение за плътта и се отваряме за единствения вечен и неизчерпаем извор на живот – Бог. Плътта ни силно се противи на това и всячески иска да възпре този процес. Нашият враг също не стои безучастен, защото когато не сме водени от плътта, чрез Духа започваме да умъртвяваме делата на плътта ни и той вече не може да действа във и чрез живота ни.
От какво да постим?
Постенето е ефективно, когато сърцето ни е в отношение на пост. Когато твърдо сме решили да смирим себе си, да се отречем от всеки друг източник на утеха и да се обърнем към Бог, тогава нашият пост ще има сила.
Най-силният източник на утеха и удоволствие за нас е храната, защото тя действа в нашето тяло и в нашата душа. Тялото ни получава енергия, когато се храним, а душата ни се удоволства от вкуса на храната. Постенето от храна е „широкоспектърен пост“ и това е причината, поради която повечето християни постят от храна.
Постенето от други видове източници на утеха и удоволствие е строго индивидуално, тъй като нещата, които носят удовлетворение за един човек, може да нямат същия ефект при друг. Някои намират душевно удовлетворение в ползването на социалните мрежи, други имат силна потребност да четат новини, намирайки сигурност и утеха в това да бъдат „информирани“. Някои имат потребност да са обградени с хора, други търсят утеха в сексуалните взаимоотношения с брачния си партньор, трети намират утеха в това да се уединят и да бъдат сами със себе си. Затова например постенето от секс за някои е истинско отричане от плътта, а за други това не би било постене.
Тук е нужно да уточним, че нито храната, нито сексуалните взаимоотношения в контекста на брачния завет, нито ползването на социалните мрежи са лоши или вредни сами по себе си. Храната е създадена от Бог и е нещо добро, Словото ни предупреждава да не се отделяме от брачния си партньор за дълги периоди от време, а социалните мрежи могат да бъдат ползвани по полезен начин! Ние като християни сме призовани да се въздържаме от всякакъв вид зло, затова въздържането от неправилните неща не е постене, а начин на живот. Когато постим, ние се въздържаме от временните добри неща, които Бог ни е дал, за да преследваме вечните блага, които Исус ни подари на кръста.
Как да постим?
Има два начина да постим:
- По наше решение, базирано на познанието, което имаме;
- Под водителството на Святия Дух.
Пост по наше решение
Мнозина вярват, че постенето трябва да бъде изцяло под личното водителство на Святия Дух – ако не са водени, те не постят. Истината е, че има постене, което е водено лично от Святия Дух, за което ще говорим след малко, но ние нямаме нужда да бъдем водени да постим, както няма нужда да бъдем водени, за да вършим добри дела и да страним от греха. Исус казва „когато постите“, а не „ако постите“. Постенето е практика, която е неизменна част от начина на живот на всеки вярващ, който иска да израства духовно.
Поради страха ни да не изпаднем в религия мнозина от нас са изпаднали в хаос и духовна свободия. Поради това мнозина от нас постят рядко и без особено осезаеми резултати – благословени сме по време на поста, но приключи ли, сме обратно в старото положение (а понякога дори сме по-зле). Защо се случва това? Отново поради липса на разбиране – малцина разбират всъщност колко силна е нашата плът.
Толкова много хора набеждават дявола за това или онова в живота им, и е факт, че ние имаме реален враг, който действа стратегически срещу нас. Но истината е, че дяволът не отделя много време и енергия да атакува повечето християни, защото тяхната необуздана плът върши достатъчно работа за неговото царство. За съжаление, за разлика от дявола и демоните, плътта не може да бъде изгонена – тя трябва да бъде разпъвана. Забележете разпъВАНА, не разпъНАТА. Това не е еднократно действие, а действие, което се извършва многократно, докато сме на тази земя. Докато сме в тези тела, ние ще имаме нужда да разпъваме нашата плът – не веднъж годишно, а ежедневно.
Всички сме имали моменти, когато сме преживявали прекрасна близост с Божия Дух – четем, молим се, изливаме сърцето си пред Бог, Той ни дава откровения… След това идва време за сън, лягаме си и на сутринта, когато станем, все едно се събужда друг човек. Преди лягане сме били апостол Павел, а когато станем, сме апостол Къде-ми-е-кафето.
Защо става така? Защото се събуждаме в плът, която и днес трябва да разпънем. И утре. И вдругиден. И в последния ден от земния ни живот ще трябва да разпънем нашата плът. Добрата новина е, че колкото по-често разпъваме плътта си, толкова по-лесно става за нас да го правим. Затова честото кратко постене е по-ефикасно за обуздаване на плътта от рядкото продължително постене. Разбира се, най-добре е да практикуваме и двата вида пост! Представете си плътта като едно свирепо куче, което вие трябва да държите под контрол. Кое ще бъде по-ефикасно – да е под постоянен режим, в който често го държите вързано, или да тича на воля без ограничения цяла година и да го вържете за 10 дена, без да го пускате? През тези 10 дена ще имате мир, но през останалите 355 дни в годината това куче ще има надмощие над вас. За съжаление този преобраз описва живота на много християни днес.
След като знаем, че всеки ден, до края на живота ни, ще се будим в плът, полезно е за всеки от нас да се придържа към някакъв режим за постене според силата и благодатта, която има. Някои имат благодат за няколко дена в седмицата, други – за един ден седмично, трети могат да постят само едно ядене седмично. Истината е, че хората, които постят често, без да се провалят, не са започнали така – те са започнали с едно ядене, след това с един ден и малко по малко са израснали в сила за повече пост. Погрешно е да се отказваме, защото знаем, че някой пости всеки вторник, а ние можем да постим само обяда днес. Ако сме верни в малкото, Бог ще ни даде повече.
Постенето под режим не е ли религия? Религия е, ако не знаеш защо го правиш. Религия е, ако го правиш само защото някой е казал да го правиш, без ти самият да виждаш ползата от постенето. Религия е, ако го правиш, защото считаш, че някой ден или час е по-свят от друг ден, или ако считаш, че по този начин ставаш по-угоден на Бог. Но постене под режим, породено от знанието, че всеки ден се събуждаш в плът, която никога няма да поиска да пости, е чиста проба разум! Същото е с молитвения час – религия е да се молиш в определено време, защото някой е казал, но е разум да имаш насрочена среща с Бог в определен час – молитвен час, който никой и нищо не може да отмени, като знаеш, че плътта никога няма да поиска да се моли, нито ще предпочете молитвата пред хилядите други занимания, които й се поднасят. Затова дойде ли денят, ти си в пост! Дойде ли часът, ти си в молитва!
Вземи решение. Основи поста в живота си и изживей живота си под благодатта на тази практика – резултатите сами ще говорят за себе си!
Пост под водителството на Святия Дух
За определени видове пост имаме нужда от конкретно водителство. Има хора, които постят дълго време без храна, други дори без вода, водени от Святия Дух. Най-общо казано, имаме нужда от водителство за всеки вид пост, който би бил потенциално опасен за нас. Това включва:
Дълъг пост без храна – ако сме с телесно тегло под нормата, по време на бременност или ако страдаме от болести като диабет.
Пост без вода – ако е по-дълъг от един ден.
Дори ако сме убедени, че сме водени от Духа за определен вид пост, ако има риск за здравето ни, е добре да се посъветваме с някой, който е духовен авторитет за нас. Словото ни казва, че има безопасност в търсенето на съвети, и ни насърчава да влизаме в битка, след като сме се съветвали с други.
Какво да правим по време на пост?
Постенето има две части: въздържание и предаване. По време на пост ние се въздържаме от плътското и се предаваме на духовното. Бог е необятен и Неговите цели са многообразни, затова не може да се обобщи всичко, което човек може да прави по време на пост, защото Божиите конкретни цели и намерения за всеки са строго индивидуални. Но знаем, че Бог има един общ призив за всички нас: да станем съобразни с образа на Неговия Син (Римляни 8:29). Затова по време на пост ние се предаваме на дейности, които да спомогнат нашата трансформация от слава в слава според силата на Святия Дух (2 Коринтяни 3:18).
За тези, които постят от храна, е полезен стихът, в който Исус в отговор на загрижеността на учениците Му дали се е хранил казва, че Неговата храна е да върши волята на Бог. Времето, което би прекарал в приготовление и консумиране на храна, можеш да прекараш във вършене на волята на Бог, а храната, която би консумирал, можеш да споделиш с някой, който няма храна. Затова купи най-любимата си храна и я занеси на някой крайно нуждаещ се. Ако не срещаш такива хора, задели финансите, които би похарчил за храна, и ги дай на някое служение, което храни бедните. Бъди изобретателен! След това се предай на вършене на Божията воля.
Ако постиш от сексуален контакт с брачния ти партньор, защо не прекараш това време в молитва за него? Защо не направиш онова нещо, за което те е молил от известно време и за което все не намираш време? Защо не прекараш това време в молитва за някое семейство, за което знаеш, че минава през труден период във взаимоотношенията им? Можеш също да се помолиш за онзи приятел, за който знаеш, че отдавна иска да се ожени, но все още не намира човека за себе си.
Ако постиш от социалните мрежи, защо не прекараш това време в изучаване на Божието слово? Защо не прекараш това време в молитва за конкретни хора?
Ако постиш от лично време, защо не дадеш това време на семейството си? Или на баба си? Или на онзи човек, с когото отдавна знаеш, че е добре да се срещнеш?
Това са само няколко идеи. В Исая 58 глава виждаме, че постът, който има стойност пред Бог, има следните белези:
- Отричане от нашите удоволствия (Исая 58:3);
- Оставяне на заден план на нашите дела (Исая 58:3);
- Възпиране на конфликти с хора (Исая 58:4);
- Лично освобождаване от робство (Исая 58:9);
- Освобождаване на други от робство (Исая 58:6);
- Грижа за сиромаси (Исая 58:7);
- Прекарване на време със семейството (Исая 58:7);
- Възпиране от осъждане на други (Исая 58:9);
- Възпиране от зли думи (Исая 58:9);
- Подаряване на гладните желаното от душата им (Исая 58:10);
- Насищане на наскърбените души (Исая 58:10).
От този пасаж виждаме, че основата на поста е да отместваме погледа си от нашите цели и удоволствия и да насочваме вниманието си към Божиите цели и към нещата, които са угодни на Него. Ефикасният пост ще постигне нашето освобождение, освещаване и очистване на отношението ни и на езика ни; изцеление на взаимоотношенията ни с другите; отделяне на време за хората, на които сме призовани да служим на първо място – нашето семейство; споделяне на нашите блага с тези, които нямат; служене на хора, които минават през трудно време.
Когато си в пост, обърни се към Святия Дух и Го помоли да ти покаже Своята воля. Иска ли да прекараш това време в изучаване на Словото, което ще внесе истина в ума ти, която ще те направи свободен? Иска ли да търсиш лицето Му в молитва? Иска ли да се молиш за някой друг? Иска ли да отидеш до магазина и да напазаруваш за някого? Иска ли прекараш време със сина си? Той ще ти говори и ще те напътства.
Заключителни напътствия
Знай, че врагът ни не иска да постиш и когато разбере, че си твърдо решен да започнеш живот на пост, той ще направи всичко по силите си, за да бъде постенето трудно за теб. Точно в деня на поста у вас ще се готви любимата ти храна, а колегата, който никога не е черпил, ще донесе бонбони на работа. Ще сънуваш храна, ще сънуваш фейсбук… ще бъдеш под атака – къде от врага, къде от плътта, която толкова дълго време е тичала на свобода. Но знай, тръгнеш ли по пътя на поста, ще ти става все по-лесно и по-лесно да постиш и скоро дори няма да можеш да си представиш, че някога си се хранил във вторник. По никакъв начин няма да искаш да замениш духовната сила и близостта, която ще изградиш с Бог, с нещото, от което ти е било толкова трудно да се откажеш първоначално.
Обяви война на врага, застани срещу господството на плътта в живота ти и съвсем скоро ще започнеш да благодариш на Бог за прекрасния дар – мощното оръжие на постенето!
Автор: Лина Хотнишка