Когато предупреждава слушателите Си относно любовта към парите, Исус не употребява името „мамон“ случайно. Мамон е един от най-властните демони на Земята и поради това темата за даването е една от най-трудните за дискутиране в християнските среди. Преди да навлезем в същността на въпроса, нека да се спрем на причините, поради които мамон има толкова власт на земята и, за съжаление, в сърцата на мнозина християни.

Любовта към парите

Парите като хартиени банкноти и метални монети имат малка стойност, но те са стойностни заради това, което обещават: сигурност, удоволствие, власт, свобода. Поради нещата, които обещават, парите заемат ролята на Бог в сърцата на хората, а Бог иска да бъде наш единствен Източник. Парите сами по себе си не са нито добри, нито лоши – Библията не ни предупреждава относно парите, а относно любовта към парите, която е наречена „корен на всякакви злини“, способна да ни отстрани от вярата и да ни прониже с много скърби (1 Тимотей 6:10). Важно е да се отбележи обаче, че любовта към парите не е несъвместима с религиозното поведение и себеправедността – фарисеите например са били „сребролюбци“ (Лука 16:14).

Когато говорим за любовта към парите, повечето хора си представят карикатурни образи на скъперници, които се кланят пред златни кюлчета. Но Библията показва, че любовта към парите се изразява по много по-обикновен начин и е много по-разпространена (дори сред вярващите!), отколкото си представяме. Всички знаем предупреждението на Исус:

„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!“
(Матей 6:24)

Знаем, че Библията тълкува сама себе си, затова не трябва да ни учудва, че следващият стих пояснява какво означава да се слугува на мамона. В повечето преводи обаче стихът, който следва, е поставен под отделно заглавие, добавено от преводачите за улеснение на читателите. За съжаление така губим връзката между стиховете и поради това мнозина вярващи се заблуждават относно това, какво означава да служиш на мамона.

Най-често хората приравняват притежаването на финанси с любовта към тях и оттам голяма част от съвременната църква започва да вярва и индиректно да проповядва ереси почти толкова стари, колкото и техния лукав източник. Основно е вярването, че богатството опорочава, а бедността по някакъв начин произвежда святост. Но няма нищо във физическия свят, което да може да ни опорочи или да ни освети! Опорочаването и освещението имат духовни източници. Опорочаването идва чрез нашето съгласие с волята на врага, когато ходим в грях, бунт и непокорство към Бог. Освещението идва, когато се отделяме за Бог и за Неговите цели – Бог е Този, Който ни освещава! Святостта не е само липса на зло – тя е наличие на единственото Добро – Божието присъствие.

Нека внесем яснота относно това, какво означава да се служи на мамона, като прочетем двата стиха заедно:

„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото?“
(Матей 6:24,25)

Думата „затова“ ни показва, че начинът да се предпазим да не слугуваме на парите е, като не се безпокоим за живота си, за прехраната си и за облеклото си. От това можем да заключим, че когато живеем водени от страх за живота ни и физическото ни оцеляване на земята, тогава служим на мамона. Исус ни казва, че така ставаме като езичниците, които бидейки под властта на тъмнината, имат съзнание само за тяхната плът и съответно живеят единствено за да снабдяват за своите физически нужди. В края на същия пасаж виждаме какво означава да се служи на Бога:

„… преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда…“
(Матей 6:33)

Исус ни обещава, че ако живеем така, Бог ще ни прибави всичко материално, от което се нуждаем.

В този пасаж виждаме два модела, по които можем да изживеем живота си на земята:

• Като преследваме снабдяването на нашите физически нужди;
• Като търсим Божието царство.

Библията ни показва, че тези два начина на живот са не просто несъвместими един с друг – те са противоположни един на друг. Ако служим на мамона, ние не само не служим на Бог, но Го и мразим (Матей 6:24). Всички знаем, че в духовния свят няма вакуум, няма „ничия земя“ – ако не служиш на Бог, служиш на дявола, независимо дали го правиш съзнателно или несъзнателно. Затова преди да започнем да служим на Бог, като търсим Неговото царство, първо трябва да престанем да служим на мамона.

Как да престанем да служим на мамона

Знаейки, че парите ще станат бог за мнозина, Бог основа духовен принцип, чрез който сърцата на хората да бъдат освободени от любовта към парите – даването. Няма друг начин да бъдем свободни от мамона. Колкото и да постим, колкото и да се молим, ако не даваме, мамон ще има власт в живота ни и ние никога няма да можем да служим на Бог. Това не е преувеличение. Не можем да служим на двама господари!

Бог основа три вида даване:

• Десятъци;
• Дарения/приноси;
• Грижа за сиромасите.

Библията ни казва, че е по-блажено да даваш, отколкото да получаваш (Деяния 20:35), като тук не става дума за някакъв вид вътрешно чувство на задоволство от стореното добро, а за духовния ефект от даването за този, който дава. Да, когато даваме на други, те са благословени в материалното, но истинското благословение е за нас, в духовното!

Десятъци

Темата за десятъка е толкова болезнена за християните не защото Библията не е ясна относно десятъците, а защото толкова много от нас са вързани от мамона, че си намираме дори псевдобиблейски причини да не даваме десятъците. Дяволът наистина е успял в живота ти, ако вече имаш „библейски“ основания за твоето непокорство спрямо Бога.

Нека да разгледаме някои от основите лъжи, облечени в духовни одежди, с които врагът ни държи в заблуда относно десятъците.

Заблуда #1: Десятъците за основани от Моисеевия закон, а Исус ни изкупи от властта на закона

Ех, тези полуистини! Голяма работа вършат за царството на тъмнината! Да, десятъците са записани в Моисеевия закон (Левит 27:30; Числа 18:26; Второзаконие 14:22-25; 2 Летописи 31:5) и, да, Исус ни освобождава от властта на „закона“. Въпросът е какво се има предвид под „закон“ тук.

Има три вида закони в Стария Завет:

1. Церемониален закон – законът, който израелтяните е трябвало да спазват, за да получат умиване от греховете си и достъп до Бог. Най-важните елементи на този закон са Първосвещеникът, левитите, жертвоприношенията и храмът – постановленията относно умивания, хранене и други са подточки на този закон. В Новия Завет Исус стана нашият Първосвещеник, принесе Себе Си като жертва за нашите грехове на кръста, направи Църквата Царско свещенство и телата на вярващите станаха храм на Бог, когато Святият Дух заживя в тях. Исус ни освободи от този закон, като го изпълни веднъж завинаги.
2. Морален закон – законът, който дефинира кое е добро в Божиите очи и кое е зло. Основата на този закон са Десетте Божии заповеди. Този закон Исус обобщава в двете най-големи заповеди: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум и ближния си, както себе си“ (Лука 10:27), показвайки, че той е валиден и за нас, новозаветните вярващи. Даването на десятък е част от моралния закон на Бог и е начин, по който ние изпълняваме заповедта да обичаме Бог над всичко.
3. Цивилен закон – законите на държавата Израел. Ние като българи сме длъжни да спазваме законите на Република България – свободни сме от тези закони единствено и само когато те са в разрез с Божия морален закон към нас. Например, ако със закон ни се забрани поклонението към Бог или ако ни се наложи със закон да участваме в богохулни практики, като това да венчаваме еднополови двойки в църква.

Как разбираме, че десятъкът е част от Божия морален закон

Десятъкът е принцип, основан много преди Моисеевия закон. Стойността на даването на първия плод на Бог се вижда в приноса на Авел, който „принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му“ (Битие 4:4). Каин, за разлика от брат си, не принесе първия плод, а просто „от земните плодове“ и неговият принос не бе одобрен от Бог.

Първият десятък, описан в Библията, бе даден от Аврам на Мелхиседек (Битие 14:17-20), когото Новият Завет идентифицира като Исус Христос (Евреи 7:2). Исус Христос, вечният Бог, приема десятък от Аврам 400 години преди десятъкът да е описан като постановление в Моисеевия закон. Това показва, че десятъкът е духовно постановление, валидно отделно от церемониалния закон, и съответно е част от моралния закон на Бог. Авраам е искал да почете Мелхиседек с нещо материално, което да изрази отношението на сърцето му. 

Бог не се променя – нещата, които са Му били угодни по времето на Аврам, са Му угодни и днес; нещата, които са били мерзост в Неговите очи, са мерзост за Него и днес. Бог винаги ще счита грижата за вдовиците и за чужденците като нещо добро, а хомосексуализма като нещо зло, независимо какво диктуват медиите, културата или държавната политика! Мелхиседек (Исус Христос) е бил Цар на Салим (Небесния Йерусалим) по времето на Аврам и Той е Цар и днес. Винаги е бил Цар; винаги ще бъде Цар. Винаги е изисквал първия плод и винаги първите десет процента са били Негови, не заради цифрата, а заради това, което първият плод изразява, а именно че Той е на първо място в нашия живот. 

В Новия Завет ние сме изкупени с кръвта на Агнето и вече не сме свои си – ние принадлежим на Бога. Всичко наше е Негово! Не само 10% от дохода ни, а всички 100% са Негови. Но 10% са едно добро начало за нас – един морален минимум – който би трябвало да заделяме за Бога.

Заблуда #2: „Искам да си давам десятъка за благотворителност“

Много хора споделят, че си дават десятъка за благотворителност – като например хранене на бедните. Вие сте свободни и дори се очаква от вас да давате от финансите си за благотворителност, но даването за благотворителност не може да бъде счетено за даване на десятък. Само един от трите вида десятък в Стария Завет е бил за бедните и той се е давал веднъж на три години (Второзаконие 14:28,29). Другите два вида десятък от всяка придобивка са били изключително за Господа, Неговия храм и неговите свещеници (Числа 18:21,24; Второзаконие 14:22-27). В Новия Завет има само Един Първосвещеник и всички ние сме царско свещенство (1 Пет. 2:9). Храмът вече не е сграда, а е съставен от всички вярващи, в които живее Божият Свят Дух (1 Кор. 3:16,17; 1 Пет. 2:5). Събранието на църквата е наречено Божий дом (1 Тимотей 3:15), не заради сградата, а заради светиите, събрани там, затова повечето хора дават своя десятък в църква, следвайки принципа в Стария Завет. Ако църковното лидерство разбира диспенсацията, в която живеем, и че вече десятъците не са за поддръжка на сградата на храма и за издръжка на лидерството – че в Новия Завет няма „миряни“ и „служители“, а всички вярващи са призвани да служат на Бога – тогава църквата ще използва даренията по предназначение. Разбира се, според както църквата реши (чрез управителен съвет или общо събрание), част от даренията могат да бъдат за издръжка на хора, които служат на събранието със словото, според принципите изложени в 1 Кор. 9:13-14, 1 Тим. 5:17 и множеството други текстове в Новия Завет, в които виждаме, че църквата е заделяла за служителите на евангелието и за разпространение на благата вест. (Въпреки, че много лидери, по примера на апостол Павел, избират да се препитават като се трудят за своите финанси, за да не бъдат товар или съблазън за другите [Деяния 20:33-35; 1 Кор. 4:12; 2 Сол. 3:7-8.]) Друга част от даренията могат да покриват нужди като наем, отопление, ток; трета – финансиране на благовестителски мероприятия и пр; четвърта част могат да бъдат заделяни за крайнонуждаещи се членове на църквата… Но това са решения, които всяко събрание трябва да взима, водено от принципите в Новия Завет и съобразявайки се с общия консенсус в събранието.

Злоупотреби с даренията

Проблеми се появяват, когато лидерството не разбира диспенсацията, в която се намираме, и считат себе си за служители, подобни на старозаветните свещеници и пророци, а другите членове на църквата считат за „миряни“, на които те служат като посредници. Това изгражда система, в която едните са вечните учители (защото от това се препитават!), а другите са вечните ученици. Съответно, „плащащите“ имат очаквания от онези, на които плащат, да ги „хранят“ духовно. (Колко често сме чували изказването „Там не се храня“ от хора, които напускат дадено събрание?) Такъв вид църковна структура не е базирана по никакъв начин на новозаветните Писания, а е по-скоро основана на неправилно прилагане на старозаветни текстове и практики в настоящата диспенсация, и е често ръководена еднолично от лидер, считан за Божий помазаник („апостолът“, „пророкът“, „пасторът“ – не тип „пастир“, а тип „шеф“), избран да води Божия народ „напред“. Често на такива места няма финансова отчетност, което дава възможност за всякакъв вид финаносови злоупотреби. Разбира се това е изкривяване на Божиите принципи за щедрост и посвещение към църквата и поради подобни практики мнозина решават въобще да не заделят десятъци и дарения. Но това, че на дадени места има злоупотреби, означава ли, че Бог не е достоен да бъде почитан с нашето даване?

Какво ако не съм съгласен с начина, по който църквата ми употребява даренията?

На дадено място може да няма злоупотреби, но човек да не е съгласен с финансовите решения на църквата, която посещава. Църквите са различни. Някои имат собствени зали, други плащат наем, който покриват чрез даренията. В някои църкви лидерите получават регламентирана заплата, в други служат на доброволни начала. Някои църкви са ориентирани изключително към благотворителна дейност, други към мисионерска дейност, трети заделят финанси и за двете. Някои църкви заделят от финансите си, за да помагат на други църкви. Ако не сте съгласни с посоката на вашата църква, вие сте свободни да намерите друга църква, с чиято цел и посока сте съгласни!

Само в църква ли трябва да давам дарения и десятъци?

Хора най-често дават своите дарения и десятъци в тяхната църква, защото считат себе си част от това местно тяло и искат да подкрепят работата, което то извършва за Божието царство, като са съгласни с начина, по който църквата употребява финансите, които постъпват там. Но това не е закон, а лично решение. Както казахме, десятъците са израз на нашата почит към Бога и ние можем да почитаме Бог, като подкрепяме Неговото дело на земята, а именно като спомагаме укрепването на църквата (вярващите) и разпространението на евангелието. В раздел Израстване се посочват основните начини, по които християните могат да израстват духовно и да укрепват във вярата, съответно финансова подкрепа на всякакви служения и дейности, които целят да помагат на християните да израстват, служи за укрепване на църквата. Затова някои подкрепят служения, които разпостраняват Библии и християнска литература, например. Други хора заделят финанси за служения, които организират обучителни курсове, семинари и конференции. Някои избират да подкрепят проповедници, учители и други хора, посветили се на служене на другите вярващи със словото. Други дават за разпространение на евангелието, като подкрепят благовестители и мисионери и спомагат създаването на брошури, книги, уебстраници, клипчета и филми, които посочват на невярващите пътя към спасение. Както 10% са един морален минимум, един добър и полезен принцип, а не закон, така и няма закон къде точно да даваме нашите десятъци, щом следваме принципа, че те са за Бога и Неговото дело на земята.

Как даването на десятъци спира нашето служене на мамон

Исус ни казва, че където е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни (Матей 6:21). Забележете, сърцето следва съкровището, а не съкровището – сърцето. По-рано научихме, че да служим на мамон означава да живеем, преследвайки снабдяването на нашите физически нужди. Когато вземем заплата и започнем първо да харчим, за да снабдим физическите си нужди – наем/ипотека, храна, облекло, лекарства, гориво, заеми – нашето сърце отива в тези неща. Когато първо дадем на Господа, нашето сърце се насочва към Него и отива в Неговите цели и намерения. Не ни е казано как се случва това, но фактът, че не разбираме дадено нещо, не го прави неистинно или невалидно за нас.

Когато сърцето ни се прилепи към Бог и започне да копнее за Неговите цели и намерения, ние започваме да търсим Неговото царство и Неговата праведност. Търсене на Царството означава да живееш живот, който има за своя главна цел установяването на Божието царство на земята – твоята личност, твоя дом, най-близкото ти обкръжение, твоята църква, твоя град, твоята страна и по целия свят. Започваш да гледаш на себе си като на Божи служител, първо, и след това като служител в банката, в съда или на друго място. Започваш да гледаш на шефа си като на човек, за когото си призован да се молиш, а не да клюкарстваш. Колегите ти се превръщат в хората, с които си призован да споделяш Божията любов и на които си призован да демонстрираш Божията сила. Заплатата ти се превръща в мощно оръжие срещу царството на тъмнината – твоите пари финансират проповядването на евангелието и един ден ти ще се запознаеш с всеки, който е бил спасен поради твоето сеене. Твоите финанси също разчупват оковите на бедност върху сиромасите и действат мощно срещу духа на алчност. След известно време от посетител в църква се превръщаш в Божий служител и някак си финансите ти са се утроили, защото от блато си се превърнал в поток на благословение, а реката на Бог никога не спира да тече.

Тлъстината на даването

Ако приемем, че десятъкът е жертвата, то даренията и грижата за сиромасите са тлъстината на жертвата. В Библията има много обещания за награди на тези, които се грижат за бедните, и предупреждения за проклятия на тези, които затварят сърцето си за тях. Ето някои от тях:

„Който презира ближния си, съгрешава,
а който показва милост към сиромасите, е блажен.“
(Притчи 14:21)

„Който има щедро око, ще бъде благословен,
защото дава от хляба си на сиромаха.“
(Притчи 22:9)

„Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия,
а който закрива очите си, за да не ги вижда, ще има много клетви.“
(Притчи 28:27)

„Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.“
(Псалми 41:1)

„Разпръсна, даде на сиромасите; правдата му трае довека; рогът му ще се издигне на почит.“
(Псалми 112:9)

Когато се грижим за бедните, редом с други блага Библията ни обещава блаженство, благословение, снабдяване, избавление, праведност, сила и почит. Божието слово е истинно и Бог не остава длъжник на никого!

Но най-голямата награда за грижата ни за бедните се крие във факта, че Бог асоциира Себе Си с бедните по особен начин. В Притчи четем:

„Който показва милост към бедния, заема на Господа
и Той ще му въздаде за благодеянието му.“
(Притчи 19:17)

„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя му,
а който е милостив към бедните, показва почит към Него.“
(Притчи 14:31)

Исус казва, че когато се грижим за гладните, жадните, бездомните, голите, болните и затворниците, ние се грижим за Него (Матей 25:35-40).

Когато се грижим за нуждаещите се, ние служим директно на Бог, защото Той приравнява Себе Си с тях. Служението към бедните ни прави да познаваме самата същност на Бог независимо дали разбираме как точно се случва това. Всеки, който тръгне по този път, започва да вижда и да преживява тази истина, а когато влезнеш в дадено откровение, вече не те интересува дали умът ти го схваща – важното е, че то е реалност за теб и дава своя плод в живота ти.

Бедните са лицето и сърцето на Бог на тази земя, затова ако искаш да израстваш в богопознание, отвори сърцето си за нуждаещите се и използвай неправедното си богатство, за да си набавиш истинското богатство (Лука 16:11).

---

Автор: Лина Хотнишка

Информация за служения, които считаме за добра почва са сеене можете да намерите в раздел Служения.