Всички християни знаят, че Библията е от първостепенно значение за техния живот, но не всички знаят как да извличат полза от Божието слово. За съжаление голяма част от християните, след като веднъж са прочели Библията, научили са основното послание, запомнили са основните истории и мъдрости, запаметили са няколко важни пасажа, рядко отварят своята Библия в ежедневието си. Мнозина от тях чуят ли началото на даден стих, могат да го довършат, цитирайки го почти безпогрешно. Като цяло всички знаем Библията. И като цяло, това наше знание е от малка полза за нас. Къде бъркаме?

Голяма част от нашите проблеми произлизат от географските ни ширини. Нека обясним. Западната църква, която включва и българската, се намира на територии, които са повлияни от гръцката мисъл повече, отколкото от всяка друга философия. В основата на гръцката мисъл е вярата в превъзходството на интелектуалното знание и това се вижда почти във всяка сфера на обществото. Западната образователна система дава квалификации на тези, които успешно положат теоретични писмени и устни изпити върху даден предмет. Назначават ни на работа, когато представим CV, което съдържа предимно информация относно нашите теоретични знания. Ако си завършил с отличие висшето си образование, считаме, че си способен да практикуваш дадена професия. Разбира се, изключение са професиите, които изискват усвояването на даден занаят – фризьорство, строителство, шивачество… Образователната ни система ни е обучила, че щом сме наизустили дадено нещо или сме разбрали на интелектуално ниво посланието му, значи вече го знаем и затова няма нужда да го четем – мислене, което за съжаление е повлияло върху нашето възприятие за Библията. По този начин Библията остава само интелектуално знание за нас, което не може да произведе плода, от който се нуждаем.

За разлика от западните общества, източните са основани на вярването, че знанието не е знание, ако не е проявено на практика. На Изток добрият бизнесмен е човек, който има успешен бизнес, а не човек, който само е завършил бизнес администрация с отличие. Интелектуалното знание там се счита само за стъпка към истинското знание – практиката. За нас, на Запад, ученикът е някой, който седи в класна стая, води си бележки и в края на обучението си полага писмен/устен теоретичен изпит. За хората от Изтока ученикът е някой, който усвоява умения на практика, като наблюдава своя учител и следва неговия пример.

Исус призовава Своите ученици да Го следват – да прекарат време с Него, да Го наблюдават и да се научат да вършат Неговите дела. Той им проповядва за Царството, демонстрира Царството и след това ги изпраща да практикуват усвоеното. Исус не им казва: „Добре, момчета, чухте проповедта. Сега отговорете на тези въпроси правилно и ще получите удостоверение, че сте обучени в Царството.“ Апостол Павел, усещайки влиянието на гръцката философия върху църквата в Коринт, уточнява, че „Божието царство не се състои в думи, а в сила“ (1 Коринтяни 4:20). Когато пише за хора, които са се възгордели в тази църква, той казва, че ще изпита не техните думи, а тяхната сила (1 Коринтяни 4:19) – ако някой счита, че знае нещо, той трябва да може да го демонстрира на практика и така да докаже, че неговото знание е истинско. Библията на много места ни предупреждава за опасността от знанието, което не надхвърля интелектуалното – казано ни е да се пазим от „празни думи“ (Ефесяни 5:6) и от „философията” и „празната измама” (Колосяни 2:8). Едни думи са празни, когато нямат субстанция – нямат осезаемо проявление и практическо приложение.

Познанието, което Бог иска да имаме, винаги е свързано с преживяване на дадена истина с всичките ни сетива – познанието от Бог е живот в тази реалност. Ние не бяхме спасени, защото разбрахме с интелекта си, че Исус е Божий Син. Нашата вяра не е просто интелектуално съгласие с дадена истина. Всеки средностатистически българин, ако бъде запитан кой е Исус, ще каже, че Той е Божий Син – това означава ли, че човекът е спасен? Спасението е влизане в реалност – реалност, в която има Бог, в която грехът е реален, в която адът и раят са реални, в която ние ПРЕЖИВЯВАМЕ нашата крещяща нужда от Спасител. Исус казва: „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Тази дума е гръцкият еквивалент на еврейската дума „яда“ (познавам), която се използва в стиха: „И Адам позна Ева и тя зачена и роди“ (Битие 4:1). Ясно е, че познаването тук е много повече от събрана интелектуална информация. Разликата между знанието и познанието се вижда в стиха:

„… и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.“ (Ефесяни 3:19)

Познаване – преживяване, съединяване със, сливане със – истината ни направи свободни от лъжовната „реалност“, в която живеят невярващите. Познаване – преживяване, съединяване със, сливане със – Христовата любов ще направи така, че да се изпълним с цялата Божия пълнота. Когато познаваме Бог по такъв начин, ние ще раждаме Неговите плодове в живота ни – плодоносността е винаги плод на интимност, съответно липсата на плод говори за липса на интимност!

Същността на Библията

Поради влиянието на гръцката мисъл върху голяма част от Църквата днес, мнозина от нас се задоволяват с интелектуално „знание“ на Библията, въпреки че самата тя свидетелства за опасността от това. Исус казва на фарисеите:

„Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.“ (Йоан 5:39-40)

Бил Джонсън перифразира посланието на тези стихове така: „Всяко четене на Библията, което не те довежда до реална среща с Личността на Христос, само те прави по-религиозен.“

За да може Библията да бъде благословение за нас, ние трябва първо да променим нашето възприятие за нея. Първо трябва да застанем срещу най-голямата заблуда относно Библията:

Заблуда #1: „Библията е Божието слово“

За нас са смешни филмите на ужасите, в които свещеници държат с трепереща ръка Библията пред лицето на някое чудовище и със затворени очи се молят тя да подейства като вълшебна пръчица срещу него. За съжаление мнозина от нас имат същото възприятие за Библията – че тя, книгата с кожени корици и позлатени страници, е Божието слово.

Библията НЕ Е Божието слово, Библията СЪДЪРЖА Божието слово. Има огромна разлика! В Библията е записаното Словото, което Бог е казал, но тя не е САМОТО Слово – ако унищожиш твоята Библия, значи ли, че си унищожил Божието слово? Четем, че:

„Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека.“ (Исая 40:8)

Исус ни обещава, че небето и земята ще преминат, но Неговите думи няма да преминат (Матей 24:35). За разлика от Божието слово, както е описано в тези стихове, твоята Библия не е вечна – нейните страници пожълтяват, корицата се износва и ако не си внимателен, може да я изгубиш.

Какво означава, че Библията съдържа Божието слово

Новозаветните вярващи не са имали Библии – те са живеели в събитията, за които нашите Библии разказват. Това означава ли, че не са имали Божието слово?

Означава ли, че Давид не е имал Божието слово, защото не е имал книгата Псалми, повечето написани от него, или книгата Притчи, повечето написани от сина му?

Как Църквата е решила, че евангелията от Матей и Йоан са „Божие слово“, а „Евангелие от Юда“ и „Евангелие от Мария (Магдалена)“ не са?

Отговорът на тези въпроси е един – Божието слово не е текст. Божието слово е СУБСТАНЦИЯ. Тази субстанция не се променя, тя е вечна. Давид е имал по-малко КОЛИЧЕСТВО от субстанцията, която новозаветната Църква е имала, а тя от своя страна е имала по-малко количество в сравнение с това, което ние имаме днес. На църковните събори, в които се е решавало кое е „Божие слово“ и кое не е, се е сравнявало дали субстанцията на даден текст е същата като субстанцията на други текстове, които са приети за Божие слово.

Каква е тази субстанция

Какво се е сравнявало на Църковните събори? Не се е сравнявала лексиката, нито словоредът, нито стилът, нито тонът на текстовете. Сравнявал се е Духът на писанията! Библията съдържа книги, написани във всякакви стилове, с подбор на разнородни думи и дори езици – но Духът на всяка от книгите е един и същ, защото Един и Същ Свят Дух е Авторът на Писанията, които днес наричаме „Библия“.

Исус казва:

„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.“ (Йоан 6:63)

Тук виждаме, че Божието слово е ДУХ, Който произвежда Живот. В Евангелие от Йоан четем, че Исус е „Словото“ (Йоан 1:1), което съдържа „живота“ (Йоан 1:4) и което Е „Животът“ (Йоан 14:6). Апостол Йоан обобщава тази истина, като нарича Исус „Словото на Живота“ (1 Йоаново 1:1).

Исус нарича Божиите думи „истина“ (Йоан 17:17) и Себе Си „Истината“ (Йоан 14:6). В Псалми 119:105 четем, че Божието слово е светилник за нозете ни и виделина на пътеката ни, а Исус е наречен „Път“ (Йоан 14:6) и Светлина (Лука 2:32; Йоан 1:9; 3:19; 8:12; 9:5; 12:46).

С тези и още много други паралели между Исус и Словото можем да заключим, че думите в Писанията и Исус имат една и съща субстанция, съществуваща под различна форма, както водата на Земята може да съществува под три форми: лед, течност и пара.

В Стария Завет хората са общували със същия Бог, с Когото ние днес общуваме – Неговата природа (субстанция) не се е променила, променено е единствено количеството откровение, което имаме за Него. Личността Исус е пълното и съвършено проявление и откровение за същността на Бог на Земята (Евреи 1:1, 2:4) (затова всяко откровение за Бог, което е в противоречие с Личността и характера на Исус, дори да е „библейски основано“, е фалшиво). По същия начин Давид и новозаветната Църква са имали част от Божието писано слово, но не са имали пълнотата, която ние днес държим в ръцете си – разликата е в количеството, не в субстанцията! Тази субстанция се съдържа в Личността на Святия Дух.

Как можем днес да разберем, че дадено пророчество или откровение е истинно? То няма да противоречи на Духа на Библията дори ако съдържа различни думи или е поднесено в различен стил! Това е защото в Писанията:

“никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух.“ (2 Петрово 1:21)

Проблемът на фарисеите не е бил, че не са познавали Писанията – проблемът им е бил, че не са познавали Духа на Писанията. Ако Го познаваха, Този Дух щеше да им отключи Писанията, така че Писанията да ги доведат до Исус. Примерът на фарисеите ни показва, че Писанията сами по себе си не ни ползват, ако не сме водени от Святия Дух – самите Писания ни казват, че буквата убива, а Духът дава живот (2 Коринтяни 3:6). Има безброй култове и фалшиви религии, които използват Библията като свой източник. Испанската Инквизиция се е уповавала на Библията!

За съжаление духът, водил испанската Инквизиция, действа в много християни и днес – на базата на интелектуалното ни „знание“ на Писанията мнозина от нас са готови да заклеймят някого като слуга на дявола само защото дадено нещо, което той казва или прави, не се побира в нашата теология. Много християни заклеймиха изливането на Духа в Торонто през 1994 година като „от дявола“, но днес се хранят от плодовете на това изливане! Много от тези хора черпят откровение и помазание от служения като това на Хайди Бейкър и Бил Джонсън, забравяйки, че служението на Хайди, каквото го познаваме днес, е било родено, когато Духът се е излял върху нея по време на една от службите в Торонто, а Бил Джонсън казва, че изливането в Торонто е дефинирало посоката на живота му.

Ние не се покланяме на Отец, Син и Святата Библия – ние се покланяме на Отец, Син и Святия Дух! Започнем ли да се покланяме на Библията, ние всъщност не се покланяме на нея, а на нашето интелектуално разбиране за нея и докато се усетим, сме станали същите като фарисеите! Затова първата стъпка за нас към това да употребяваме Библията по предназначение е да знаем, че целта на Библията е да ни доведе до познаване на нейния Автор. В Притчи 3:5 четем:

„Уповавай на Господа от все сърце
и не се облягай на своя разум.“

Ние сме призовани да уповаваме на Личност, а не на нашето интелектуално разбиране на Неговото Писание!

Как да получим субстанцията на Библията

Първата стъпка е да се покаем от идолопоклонство, ако досега сме се покланяли на книгата и на нашето разбиране за нея, а не на нейния Автор, Святия Дух. Обърни се към Святия Дух и от сърце Му кажи с твои думи:

„Святи Душе, прости ми, че съм се покланял на Библията, а не на Теб – Автора на нейното съдържание. Покайвам се от идолопоклонство и Те моля да ме очистиш. Приемам Твоята прошка сега и Те моля да заемеш мястото в живота ми, което Ти принадлежи. Ти си Мой Бог, и аз Ти се покланям. В името на Исус.“

Сега си готов да започнеш твоето пътешествие в Писанията – пътешествие, което ще те изпълни с живот (по-правилно – с Живот), а живота ти – със сила, която не си предполагал, че е на твое разположение.

Втората стъпка е да разберем защо ни е нужна Библията. Ключовият стих тук е:

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.
(2 Тимотей 3:16-17).

Писанията са за:

• Поука
• Изобличение
• Поправление
• Наставление в правдата (истината).

Целта на четенето е да бъдем:

• Усъвършенствани
• Съвършено подготвени за всяко добро дело.

Ние НЕ четем само за да знаем какво пише. Ние четем, за да получим това, което ни е нужно за нашето усъвършенстване и подготовка за ДОБРИ ДЕЛА!

„Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят.“ (Лука 11:28)

„Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22)

Усъвършенстван ли си вече? Приличаш ли вече изцяло на Исус? Ходиш ли в абсолютна праведност, святост и сила? Ако не, ти имаш нужда от поука, изобличение, поправление и наставление в правдата!

Третата стъпка е, да подходим с правилното отношение към Писанията. Ако подхождаме с отношението „това вече го знам“, ще си останем всезнайковците, които са пълни с всичко друго, но не и с познаване на Словото. Правилното отношение към Писанията е пряко свързано с отношението ни към Святия Дух. Исус ни казва:

„А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ (Йоан 14:26)

„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“ (Йоан 16:13-14).

Затова преди да започнем да четем Библията, трябва да се обърнем към Святия Дух и да Го помолим Той да ни разкрива Писанията и да ни въведе в нещата, които има за нас днес, в конкретното време. Ако получим водителство от Него да започнем с даден пасаж, това е нещото, на което Той иска да ни научи днес.

Ако не чуем нещо конкретно, тогава можем да започнем да четем, след като помолим Святия Дух с молитва, подобна на тази:

„Святи Душе, нека Писанията, които чета, да ми дадат нужната поука, изобличение, поправление и наставление в правдата. Искам да бъда усъвършенстван и подготвен за всяко добро дело. Отвори ума ми да разбира. Нека сърцето ми бъде готово да се покори на Твоето слово.“

Когато прочетем нещо, което не разбираме, нужно е просто да помолим Святия Дух да ни го разкрие – Той е верен да го направи. Така Псалм 119:130 ще стане реалност за нас:

„Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите.“

Когато видим, че дадена област от живота ни не е според Словото, което четем, е нужно просто да поискаме прошка от Бог, да Го помолим да ни очисти от този грях и да ни даде сила да променим живота си според Словото Му. Така Евреи 4:12 ще стане реалност за нас:

„Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.“

Какво се случва в нас, когато четем Библията ефективно

В раздела Молитва научихме, че ние сме дух, който има душа и живее в тяло. Когато четем Библията ефективно, Словото (субстанцията на Исус) започва да навлиза в нас (в духа ни). Казахме, че тази субстанция е дух и живот – Неговият Дух, Неговият Живот започва да ни изпълва и да ни зарежда с Неговите семена (паралелът във физическото е съединяването на сперматозоида с яйцеклетката – думата „сперма“ идва от гръцки и означава „семе“). Духът ни „зачева“ със Словото и това произвежда плод в живота ни – започваме да се трансформираме чрез обновяване на ума ни (Римляни 12:2) и Бог започва да извършва това, за което е предопределил всички нас – да станем съобразни с образа на Неговия Син (Римляни 8:29). По време на този процес започваме да приличаме все повече на Христос в умовете ни, в сърцата ни и в делата ни – Христос се възцарява ВЪВ нас и започва да се възцарява ЧРЕЗ нас в света около нас. Това означава да бъдем усъвършенствани, съвършено подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16-17) – усъвършенстването е оприличаването с Христос, а добрите дела са тези, които са извършени чрез Святия Дух.

Заключителни слова

Чрез Библията научаваме Кой е Бог, кои сме ние в Него и какво ни принадлежи поради нашата позиция спрямо Него, която Исус спечели за нас на кръста. Научаването на тези истини на интелектуално ниво е първата стъпка за нас, която трябва да бъде последвана от разбиране и откровение, за да заживеем в тази реалност. Тези две последни стъпки могат да се случат само ако имаме правилното разбиране за Писанията и ако Святият Дух заема правилното място в нашия живот. Когато Божието слово стане откровение за нас, ние изпълняваме стиха, в който Исус обещава:

„Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.“ (Йоан 15:7)

Тогава субстанцията на Словото, Личността на Исус, ще ни изпълва така, че ще имаме способността да освобождаваме тази субстанция чрез изговаряне на Словото – Дух и Живот – върху всяко обстоятелство около нас. Тогава ще имаме пълна вяра, заради Христовото слово в нас (Римляни 10:17), и нищо няма да бъде невъзможно за нас, защото Словото ще извърши волята на Бог и ще успее в онова, за което е изпратено (Исая 55:11).

Така както бяхме новородени от нетленно семе чрез Божието слово (1 Петрово 1:23), така и нека да се храним с това Слово и то да ни доведе до зрялост, чрез която ще можем да извършим волята на Бог за тази земя.

---

Автор: Лина Хотнишка