В Деяния 2:42 четем, че в ранната църква вярващите са постоянствали в „поучението на апостолите“. На този стих базираме вярването, че е добре за нас да посещаваме църква и да слушаме проповеди. Но постоянстване в поучението на апостолите е много повече от това да посещаваш църква и да слушаш проповеди. Преди да се научим как да постоянстваме в поучението на апостолите, трябва да разберем какво означава „апостолско поучение“. Но за да разберем това, първо трябва да научим кои са били апостолите и какви са били знанията, които те са предавали.

 Кои са били апостолите

Първоначалните Христови апостоли са били Симон Петър, Андрей, Яков Зеведеев, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Зилот и Юда Искариотски. След смъртта на Юда апостолите ръкополагат Матия да заеме неговото място, а скоро след това Исус призовава апостол Павел.

 

Първият призив на апостолите

Призивът на първите дванадесет апостоли е описан в десета глава на Евангелие от Матей. В стихове 1-8 четем:

„И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове – да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ. А ето имената на дванадесетте апостоли: първият – Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Зеведеев и Йоан, неговият брат; Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей; Симон Ханаанец и Юда Искариотски, който Го предаде. Тези дванадесет души Исус изпрати и им заповяда: Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте; но по-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом. И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.“
(Матей 10:1-8)

От тези стихове виждаме, че първите дванадесет апостоли са били призовани да проповядват на израелтяните:

• „Небесното царство наближи“

И да вършат следните дела:

• Изцеления
• Възкресения
• Очиствания (проказа)
• Освобождения от бесове.

В Деяния на апостолите четем, че Исус продължава да обучава апостолите за Божието царство и след възкресението Си, като:

„… им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.“
(Деяния 1:3)

 

Последният призив на апостолите

Първоначалната мисия на апостолите е била, след като бъдат обучени, да проповядват и демонстрират Божието царство – изцеления, възкресения, очиствания, освобождения. Преди да се върне при Небесния Баща, Исус разширява мисията на апостолите, като им заръчва:

„И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
(Матей 28:19-20)

В книгата Деяния Исус обещава на апостолите:

„… ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария и до края на земята.“
(Деяния 1:8)

От тези стихове виждаме, че последният призив на апостолите е:

• Да приемат сила, когато Святият Дух дойде върху тях
• Да бъдат свидетели за Исус по целия свят
• Да създават ученици измежду всички народи
• Да ги кръщават в името на Отца, Сина и Святия Дух
• Да ги учат да пазят Христовите заповеди.

 Знанията на апостолите

От последния призив на апостолите виждаме, че те са имали специфични умения. Нека ги обобщим:

1. Проповядване на Божието царство
2. Демонстриране на Божието царство чрез:

• изцеления
• възкресения
• очиствания
• освобождения

3. Свидетелстване за Исус със сила, дадена от Святия Дух
4. Създаване на ученици
5. Кръщаване в името на Отца, Сина и Святия Дух.

Поучението на апостолите

След като вече знаем за призива на апостолите и за техните умения, можем лесно да дефинираме в какво поучение е постоянствала ранната църква и какво означава „апостолско поучение“.

Апостолите са поучавали за нещата, които са знаели и умеели, изпълнявайки заръката на Исус да създават ученици. В раздел Библия научаваме, че библейската дефиниция за ученичество е не само придобиване на теоретични знания, но и усвояване на практически умения. От Исус знаем, че:

„… всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.“
(Лука 6:40)

Апостолите са имали за цел техните ученици да бъдат като тях, т.е. да знаят и да могат това, което те самите са знаели и можели!

 Апостолското поучение днес

Голяма част от съвременните вярващи имат отрицателни асоциации по отношение на думата „апостол“. Причините за това са няколко:

1. Провали на служители, които са били познати като „апостоли“
2. Липса на знания относно апостолския офис
3. Заблуди относно апостолския офис.

 Провали на служители

Провалите на служители, които са били познати като апостоли, са най-разнородни, но най-често са свързани с морално падение. Някои са падали в прелюбодейство, други в гордост, трети са замествали Божието помазание с контрол и манипулация. Но редно ли е да отхвърляме апостолския офис като цяло, защото е имало апостоли или хора, познати като такива, които са паднали по един или друг начин? Генералното отхвърляне на дадено нещо поради частни случаи на провал е признак за липса на зрялост!

Поради падението на даден апостол мнозина започват да се съмняват в първоначалния му призив – някак си сме решили, че ако един апостол е „истински“, той не може да падне. Щом е паднал, значи не е бил истински! Този начин на мислене е породен от липсата на познания за духовния свят. Апостолът е човек като всички нас! Да, той има по-голяма власт и повече духовна сила от други, но той има плът като тази на всички останали! Духовните атаки срещу апостолите са съобразно техния авторитет и сила. Ако не би било възможно един апостол да падне, тогава какво е искал да каже апостол Павел със стиха: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)?

Павел е водил лични битки, които е можел да изгуби; той е извървял път, от който е можел да се отклони; той е опазил вяра, която е можел да изгуби. Поради страха си от човеци апостол Петър се бе отклонил от правата вяра, повеждайки и други след себе си, и апостол Павел го изобличава (Галатяни 2:11-13).

Това, че някой е паднал, не означава, че няма реален призив от Бога! Когато видим, че плодовете на даден апостол не са добри, ние не сме длъжни да го следваме, нито да се покоряваме под властта му – лидерството в Царството е винаги доброволно и свободно от контрол и манипулация. Но ние сме призовани да показваме почит към дара и призива му, както Давид показа своята почит към Саул, въпреки че Божият Дух отдавна го бе напуснал. Тук вече се вижда какво реално е в сърцата ни. Викаме ли „Осанна!“ един ден, а на следващия – „Разпни го!“ Или си спомняме и сме благодарни за начините, по които апостолът ни е служил преди неговото падение? Имаме ли милост към него като към човек, за когото Исус е умрял, който се е отклонил от пътя и когото врагът е повалил? Или гордостта в нас казва: „Ха, ето, мислеше, че си голяма работа, но виж се сега!“

 Липса на знания относно апостолския офис

Живеем във време, когато Святият Дух възстановява функцията на петкратното служение в Тялото Христово, но понеже сме в началната фаза на този процес, малцина имат практическо познание за петкратното служение и в частност за ролята на апостолския дар.

Нека видим първо какво Библията казва относно апостолския офис. Най-конкретното описание за апостол намираме в следните стихове:

„… белезите на истински апостол бяха доказани между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.“
(2 Коринтяни 12:12)

„… Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.“
(1 Коринтяни 9:1-2)

От тях можем да обобщим, че апостолът:

• ходи в чудеса, знамения и велики дела
• има дълбоко лично познаване на Господ Исус Христос
• посажда местни църкви, над които има духовен авторитет.

От посланията на апостолите в Новия Завет научаваме, че апостолът е имал разбиране не само за чудеса и знамения, но и за изграждането на местната църква. Апостолите показват дълбоко разбиране за:

• лидерство в местната църква (1 Тимотей 3:1-13; 5:17,18; 2 Тимотей 2:24-26)
• устроя на Тялото Христово (Ефесяни 4:1-16; 1 Коринтяни 12:28)
• брачния завет (Ефесяни 5:22,23; 1 Коринтяни 7:1-16; Колосяни 3:18,19)
• възпитаване на деца (Ефесяни 6:1-4; Колосяни 3:20,21)
• духовно воюване (Ефесяни 6:10-19; 2 Коринтяни 10:3-6)
• делото и дарбите на Святия Дух (1 Коринтяни 12:7-11; 1 Петрово 4:10; Римляни 12:6-8; 1 Тимотей 4:14-16; Римляни 8:26,27)
• лъжеучения (Галатяни 1:6-9; Евреи 13:9; 1 Тимотей 1:3-7; 1 Йоаново 2:22,23, 1 Йоаново 4:1-3; Колосяни 2:8; Ефесяни 4:14)
• последното време (2 Тимотей 3:1-5; 2 Петрово 3:3,4; 1 Солунци 5:2,3; 2 Солунци 2).

Властта на апостолите е дадена с конкретна цел:

„… нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви…”
(2 Коринтяни 10:8)

Здравото апостолско служение е първо и над всичко изграждащо. Хора, които се ползват лично от дара на апостол, придобиват мъдрост относно всяка една от изброените области на познание и практически умения за духовната си обхода – започват да оперират в духовните дарби, вложени в тях, и да ходят в Божия призив за тях. Накратко, апостолът знае как трябва да изглежда Тялото Христово като цяло – той може да послужи на всяка една част, включително на другите дарове от петкратното служение.

 Заблуди относно апостолското служение

Заблуда #1: „Апостоли днес няма – апостолското служение се е изчерпало след съставянето на Библията“

Ако днес няма апостоли, значи няма и евангелизатори, и пророци, и учители, и пастори! А ако няма вече петкратно служение, значи Църквата вече е достигнала до съвършенство, защото Исус:

„… даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло; докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота…“
(Ефесяни 4:11-13)

Всички светии ли са усъвършенствани за делото на служението – съзиждането на Христовото тяло?

Всички ли сме достигнали единство на вярата и на познаването на Божия Син?

Всички ли ходим в пълнолетно мъжество?

Всички ли живеем в мярката на Христовата пълнота?

Все още не.

Заблуда #2: „Всички сме апостоли“

Въпреки риторичните въпроси в 1 Коринтяни 12:29: „Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са?“ мнозина все още вярват в тази заблуда по един или друг начин. Някои открито проповядват, че всички са петкратни служители, други живеят все едно нямат нужда от петкратното служение. Ако вярваме, че Библията съдържа записаното Божието слово и ако тя е върховен авторитет за нас, ние сме длъжни да приемем, че сме призовани или:

1. да ни бъде служено чрез петкратното служение,
2. да бъдем служители в петкратното служение.

Ясно е казано, че изборът е направен от самия Христос:

„Като се възкачи нависоко, плени плен и даде дарове на човеците.“ И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители…“
(Ефесяни 4:8,11)

Христос, който беше Апостол, Пророк, Благовестител, Пастир и Учител в една Личност, раздели тези дарове в Своето Тяло – Църквата.

Апостолите, пророците, благовестителите, пастирите и учителите в Тялото са дарове, които са разпознати от Тялото Христово – те не са самозванци. Това са личности, които функционират на много по-високо ниво в изграждане на църквата, в проческото, в благовестването, в пастируването и в учителството в сравнение с другите вярващи. Всички сме призовани да изграждаме Тялото; всички сме призовани да копнеем за дарбата да пророкуваме; всички сме призовани да благовестваме; всички сме призовани да се грижим за другите, всички сме призовани да предаваме наученото. Петкратните служители обаче имат по-голям обхват – те са призовани да служат на Тялото Христово, не само на своята местна църква. Джойс Майер, разпозната от Тялото като учител, е послужила на милиони вярващи лично и чрез своите поучения във видео, аудио и книжен формат. Евангелизатори като Райнхард Бонке, Тод Уайт и Даниел Коленда са спечелили милиони души за Царството.

 Само апостолите ли имат „апостолското поучение“

Целта на апостолите е да предадат своето учение, затова човек може да има апостолското учение, без да бъде апостол. Както вярващите от ранната църква са постоянствали в апостолското поучение, така и ние всички сме призовани да го правим, но за да го правим, трябва първо да го придобием!

 Основата на апостолско поучение

Основата на апостолското поучение се намира в посланията на апостолите в Новия Завет:

• Яков
• 1 Петър
• 2 Петър
• 1 Йоан
• 2 Йоан
• 3 Йоан
• Юда
• Римляни
• 1 Коринтяни
• 2 Коринтяни
• Галатяни
• Ефесяни
• Филипяни
• Колосяни
• 1 Солуняни
• 2 Солуняни
• 1 Тимотей
• 2 Тимотей
• Тит
• Филимон
• Евреи

В тези послания първите апостоли, водени от Святия Дух, разширяват разбирането на ранната църква за учението на Христос. Те дават практически насоки, увещават, изобличават и наставляват, така че църквата да бъде очистена от заблуди и изградена върху истината. Те не дават ново учение, но градят върху основното учение – това на Господ Исус Христос.

Книгата Деяния на апостолите ни разкрива живота на първите апостоли – тяхната вяра, изразена на практика.

Основните доктрини на християнската вяра са основани върху посланията на апостолите. Петте „solaе” на протестантската Реформация:

• Sola scriptura (само Писанията)
• Sola fide (само чрез вяра)
• Sola gratia (само чрез благодат)
• Solus Christus (само чрез Христос)
• Soli Deo gloria (само за слава на Бога)

не биха съществували, ако не бяха посланията на апостолите. Нашата вяра, че сме спасени по благодат чрез вяра в Христос е основана на апостолските послания към църквите в Рим, Ефес и Галатия!

 Белези на съвременното апостолско учение

Както новозаветните апостоли продължили да градят върху основата на първия Апостол и крайъгълен камък на Църквата – Исус Христос, така съвременното апостолско учение продължава изграждането на Божия дом върху вече изграденото от първите апостоли. Строежът е в същата структура и със същата цел.

Основен белег на апостолското учение е начинът, по който то визира Тялото Христово. Апостолското учение говори за нуждата от петкратното служение и има за цел изграждането на петкратни служители, които от своя страна служат на Тялото в дара, който им е даден. Целта на апостолското учение е усъвършенстване на светиите за делото на служението. То дава зрялост и сила на вярващите.

Съвременните апостоли са хора, които предават Божието учение за настоящия сезон, водени от пророческо познание за времената, в които живеем. Те поучават с мъдрост за практическото приложение на Божието слово тук и сега. Също така, те са хора чието поучение е тясно свързано с тяхното опериране в дарбите на Духа и е съпроводено с демонстрация на Божията сила.

Вярващите, които се изграждат от апостолското учение, се избавят от посредственост и започват да влизат в призива, който Бог има за тях. Хладкостта си тръгва. Липсата на цел и посока също. Когато постоянстваме в апостолското поучение, ние живеем свързани с „главните артерии“ на Тялото Христово.

 Как да постоянстваме в апостолското поучение днес?

Първата стъпка в това да постоянстваме в апостолското поучение е да се посветим на четене на посланията на апостолите в Новия Завет, защото те са основата и носят духа на апостолското учение. Познаването на тези послания ще ни направи способни да разпознаем съвременното апостолско поучение и ще ни предпази от заблудите на врага относно учението, което трябва да следваме.

Втората стъпка за нас е редовно да получаваме апостолско поучение чрез Божии служители – хора, които са в петкратното служение. Вярващите от ранната църква са чакали лично посещение от служител или писмо с наставления. В двадесет и първи век ние можем да получим поучение по много начини – чрез интернет, чрез книги, можем да пътуваме… дори не си даваме сметка в колко благодатни времена живеем!

 Заключителни слова

Всеки от нас има дар, който Бог иска да употреби за разширяване на Своето царство на Земята. Всеки от нас има призив от Бог – Бог има съвършен план за всеки от нас. Когато сме в центъра на Божията воля за живота ни, ние живеем в пълнотата на нашия потенциал и имаме мир в сърцето си, знаейки, че се придвижваме към целта на Бог за живота ни.

Не е достатъчно за нас да знаем личния си призив в Бог – трябва да знаем и нашата роля в Неговото Тяло на земята. Така ще можем да влезем в призива, който Бог има за Своята Църква – достигане „мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Като постоянстваме в апостолското поучение и в правилно взаимодействие с даровете на петкратното служение, ние ще можем да направим това.