Израснала съм в семейство, което не вярва в Бога. Никой никога не ми е говорил за Него.
Когато се омъжих, продължих да си живея в блажено неверие. Дори когато мъжът ми се разболя от тумор в мозъка и започна битката за неговия живот, аз пак не потърсих Господа. Обаче ясно си спомням един от дните, когато имах чувството, че ще полудея. Миех чинии и плачех безмълвно. В един момент започнах да си говоря наум с Бог и Му казах: „Добре, Господи, ако това е моят живот, аз го приемам и ще го живея каквото и да ми струва.“ А уж не вярвах в Него...
После мъжът ми почина и аз останах сама с две момчета на 10 и 14 години. Не знаех какво да правя, просто продължих да съществувам.
След време при мен дойде близък семеен приятел, също вдовец, и ми предложи да се съберем и заедно да си гледаме децата. Приех, без да се замисля, защото се страхувах да остана сама. Вярвах, че момчетата ми имат нужда от мъжко присъствие.
Този човек от години ходеше на църква. Знаех, че не е православна, но това не ме притесняваше. Вроденото ми любопитство веднага откликна на поканата му да отида с него на богослужение. Каза ми: „Ела и виж, може да ти хареса.“
Църквата не е много далеч от дома ми. Когато влязох вътре, гледах с очите на дете, което открива един нов свят – без икони, без свещи, без попове, облечени в расо... Беше ми и интересно, и странно. Видях подиум и на него музикални инструменти. После излязоха едни симпатични млади хора и засвириха най-прекрасната музика, каквато не бях чувала дотогава. Запяха песни, които докоснаха сърцето ми. После излезе един човек в костюм и започна да говори... Тогава стана още по-интересно. Гледах със зяпнала уста и се чудех как е възможно да знае живота ми и да говори лично и само на мен. На всяко негово изречение си казвах: „Това е за мен!“ Никога през живота си не бях чувала такива думи... Думи, които имаш нужда да слушаш пак и пак, и пак...
Знаех със сигурност, че това няма да е последното ми ходене на църква, защото веднъж чул думи на живот, човек трудно би избрал да се върне отново в света и да остане в пустотата, мрака и липсата на надежда!
Благодаря на моя Бог за това, че ме избра, че ме обича и че въпреки тежките изпитания впоследствие ме пази, закриля и се грижи за мен!
