Три неща, които грехът не може да предложи на новородения християнин

Три неща, които грехът не може да предложи на новородения християнин
от

Когато идват изкушения към нас – християните, те често идват със своите увещания от рода на „Какво пък толкова ще стане, ако го направиш?“ и „Хайде за последен път!“, както и със своите обещания за удоволствия и наслади. Но има три неща, които грехът никога не предлага на новородения християнин, защото те са изцяло чужди на това, което грехът е в своето естество.

Първото нещо, което грехът никога не ни предлага, е мир – онова състояние на безметежност, в което човек няма вътрешна борба нито със себе си, нито с Бога. Грехът сам по себе си е бунт против Божия морален стандарт и естествено поставя човека в конфликт с Бога, затова и първият плод от греха в сърцето на християнина е безмирието. След като се поддаде на греха, християнинът знае, че той няма да може да възврърне мира в сърцето си, докато не се покае и не потърси изход от състоянието, в което се намира.

Второто нещо, което грехът никога не ни предлага, е надежда – радостното очакване на добро, което предстои да дойде в живота ни. Грехът представя себе си като „доброто“, от което се нуждаем в момента на изкушението, но когато се поддадем, ние веднага изгубваме от поглед добрините, които Бог е обещал на онези, които Го обичат (1 Коринтяни 2:9). След като премине опиянението от греха и дойдем на себе си, осъзнаваме, че ако не се покаем и не потърсим изход от състоянието, в което сме изпаднали, не ни очаква нищо добро в бъдеще.

Третото нещо, което грехът не може да предложи на новородения християнин, е бъдеще. Както християнинът не може да очаква добро за вбъдеще, ако не се покае и съзнателно остане в греха, така той не може да очаква един ден грехът му да престане да бъде греховен и съвестта му да бъде чиста пред Бога. Постоянствайки в греха, съвестта му може несъмнено да бъде притъпена, дори до степен човекът да започне да мисли, че Бог всъщност не счита даденото му провинение за „грях“. Това обаче се случва, когато човекът, търсейки да оправдае постъпката си, се отдалечава от живия Бог и започва да се покланя на Бог, който той изгражда в своя ум – такъв, който той може да нарича „Исус“, но който нищо общо с Христос от Писанията. Бъдеще – живот в присъствието на Живия Бог тук на земята и във вечността – може да има само човек, който, дори да съгреши, се покайва и чрез помощта на Святия Дух намира начин да излезе от греховното състояние, в което се намира. Писанията са категорични, че Бог винаги дава изход от изкушенията, които идват към нас (1 Коринтяни 10:13).

Грехът не може да предложи на новородения христинянин нито мир, нито надежда, нито бъдеще, защо изкушенията идват или от греховната ни плът, или от духовните ни врагове – дявола и неговите демони – а те нямат нито мир, нито надежда, нито бъдеще. Затова, братя и сестри, когато идват изкушения към нас, нека бъдем верни да изпълняваме словото, което казва:

„…покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас.“ (Яков 4:7)

И нека бъдем усърдни в това към вярата си да прибавяме добродетели, чрез които няма да бъдем „безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос“ (2 Петрово 1:8) и ще ни са даде „голям достъп във [Неговото вечно] царство“ (2 Петрово 1:11).


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в