Божието Водителство

Обичам да слушам слово от Бога. Има нощи, когато Той говори толкова ясно, че да се съмнявам би било грях. Понякога Бог ми говори със стих от Библията. Тогава словото Му скача от страницата върху мен. Веднъж Бог ме събуди от сън с две цифри – 5, 4. Казах: „Господи, какво значи това? Защо да броя обратно? Може би имаш предвид 4, 5?“ Тогава дойде уточнението: „54 глава от книгата на пророк Исая.“ Станах веднага. Отворих Библията. Четях и чувствах, че Бог ми говори по особен начин чрез тази глава. Това беше много мощно слово на благословение и насърчение. Питах Господа: „Господи, наистина ли ми говориш чрез тази 54 глава? Мога ли да претендирам за това слово?“ Имах животоспасяваща нужда да чуя слово от Бог, което да ме привдигне и насърчи.

Друг път, отново в малките часове на нощта, трябваше да прочета няколко стиха от Библията и да ги запиша в тетрадката си. И не само това. Имаше проясняване, имаше навлизане по-дълбоко в мъдрите Божии слова. На сутринта, по време на неделното богослужение, пастор Живко Тончев проповядваше точно върху тези стихове от Библията, стих след стих, както ги бях записала, а също и размишленията върху тях. Седях на стола и сълзи течаха от очите ми в израз на благодарност към Бог, че чрез Неговия Дух бяхме насърчени и двамата. Аз бях подготвена за богослужението, а когато споделих с пастора тази опитност, той беше насърчен, че посланието му към църквата е от Бога.

Някои Божии слова идват към мен чрез други хора, чрез слушане на проповеди, на духовни песни. Помня деня, когато неделното богослужение беше точно преди манифестацията на 24 май 2015 година. Тази сутрин влязох в Божия дом със свито сърце. Духът ме водеше да се моля Бог да не допусне провокации по време на манифестацията. Започнахме да хвалим Бога. Беше ми трудно да отворя устата си. Тогава хвалението и цялата църква запя: „Всеки връх ще се сниши. Всяка крепост ще се срине. Всемогъщ си Господи. Ти победи!“ Видях как крепостите на опозиция и конфронтация падат една след друга. Сърцето ми се освободи от страха и товара и започнах да хваля Бога и да Му благодаря. Всички бяхме свидетели как манифестацията мина по Божия план. Слава на Неговото свято име.

Някои от Неговите слова достигат до мен чрез братя и сестри, които споделят това, което Бог им е дал. Много ценя и благодаря на Бог, когато братя и сестри, послушни на Неговото водителство, споделят с нас тези послания! Но признавам, че най-често слушам Божиите слова в тишината на Неговото присъствие по време на молитва. Понякога думите идват, когато потопена в Духа, дори не искам да помръдна, не искам да дишам… Понякога Неговият глас е просто осъзнаване, просто знание…

Невинаги чувам слово от Бога, когато се моля, но тези моменти винаги са много специални за мен. Понякога Той говори, както често го описват – като „тих глас“. Това е осъзнаване на някаква информация или инструкция за действие. Библията ни учи, че Неговите овце познават гласа Му (Йоан 10:4). Благодаря Му, че ми дава тази привилегия да разпознавам Неговото слово даже когато говори много тихо.

Добре помня времето, когато провеждахме нашите богослужения в Дома на нефтохимика. Част от уроците на неделното училище се провеждаха на втория етаж, и то от другата страна на залата. Трябваше всяка неделя да качваме столчетата за децата от първия на втория етаж и след края на богослужението да ги връщаме обратно. Сервизните помещения също бяха на първия етаж. Когато влизах в залата, понякога чувствах недобрата атмосфера, резултат на провежданите през седмицата събития. Имаше и прояви на открита съпротива на противника – някой чупеше стъклата на прозорците. Всичко това ме караше да се моля усилено Бог да ни даде възможност да си построим молитвен дом, където свободно да провеждаме нашите богослужения. Бях харесала едно много стратегическо място – на един от ъглите на площад „Тройката“. Там имаше стара, полусрутена сграда. Сега на това място са построени жилищна кооперация и търговски комплекс.

Колкото пъти минавах край това място, аз молех Бог да ни го подари, за да си построим църковна сграда. Изисквах изпълнението на Неговото обещание, че Той ще ни даде земята, на която стъпим. Стъпвах все по-близо до сградата, опитах дори да вляза в нея, за да се моля там, на мястото, където исках да видя построен Божия дом. Тогава дойде Божието слово: „Спри да се молиш, няма да ви дам това място.“ Казах : „Добре, Господи, няма да се моля за това място. Но нима ще ни оставиш бездомни? Отговорът дойде незабавно: „Върви нагоре по улицата, там също има един ъгъл, за него се моли.“

Започнах да се моля за мястото. Бог ме съветваше как да го изисквам като място за богослужения. Признавам си, имаше дни, в които ми се струваше, че е невъзможно да имаме църковна сграда там: „Сигурен ли си, Боже, че слушам Теб? Сигурен ли си?“ Наистина се съмнявах, че точно това е нашето място.

Молих се дни, седмици. Но когато седмиците преминаха в месеци, времето ми за молитва за тази нужда започна да намалява. След още няколко месеца се предадох. Веднъж минавах покрай мястото и Святият Дух започна да ми говори така ясно, сякаш вървеше до мен: „Кога ти казах да спреш да се молиш на това място да се съгради Моят дом?“ Признах греха си на неверие и започнах да се моля. Благодаря на Бог, че Той ни даде повече от това, за което се молех. Той ни подари дом – построен, обзаведен, готов за богослужения. Благодарни сме на п-р д-р Стефан Банков, че е позволил на Бог да го употреби като дарител и че е изпълнил Божията воля в отговор на нашите молитви. Сигурна съм, че много братя и сестри са се молили за това Бог да ни подари дом, където да Му служим.

Трябва да призная, че най-доброто не е в сградата, а в това, че видяхме чудото – как Бог дава блага на Своите деца в отговор на техните молитви и според Неговия план и съвършена воля.

Има моменти, когато е нужно да правим стъпки на вяра без постоянното насърчение от Бог. Да се молим за нуждата, да действаме в Неговата воля и да търсим Неговото водителство. Има дни, когато се моля и действам така, както чувствам, че Бог ме води. В това време аз Му се доверявам, че може да ме пренасочи, ако не съм в Неговия път и воля. Напомням си, че Неговата сила е съвършена в моята слабост, че Той знае моите слабости и недостатъци и че може да използва дори и тях, и това превишава всяко от моите човешки ограничения. Важно е какво искам, а то е да изпълнявам Неговата воля и напълно да се посветя на Него. Разбирам, че съм само съд в Неговата ръка. Важно е да имам огромно желание да Го следвам – да следвам Неговото водителство.