Как Виждаме Хомосексуалистите?

Сънувах, че съм на концерт, на който мъж с хомосексуална ориентация пее песента на Джордж Майкъл и Елтън Джон Don’t Let the Sun go Down on Me (Не позволявай на слънцето да залезе над мен). Той пееше думите на песента, но те не идваха от сърцето му. Танцуваше и се държеше по начин, който показваше, че не само не съжалява за начина си на живот, но се гордее с него. Той искаше да се покаже като хомосексуалист и възхваляваше този начин на живот.

Изведнъж бях преместена пред друга сцена, където друг хомосексуален мъж пееше тази песен. Атмосферата около този човек беше различна. Той беше съкрушен. Всяко изречение от песента беше негова молитва към Бог:

„Не позволявай на слънцето да залезе над мен…“

„Когато претърсвам себе си, винаги виждам някой друг…“

„Да загубя всичко е като да залезе слънцето над мен…“

Сърцето ми се съкруши за този мъж. Той мразеше живота си. Мразеше греха. Живееше в капан. Беше вързан от дявола. Беше толкова самотен, толкова объркан, толкова нещастен…

Когато се събудих разбрах посланието на съня.

Мъжът от първата сцена е това, което християните виждат с плътските си очи, когато се сблъскват с хомосексуалисти. Те виждат гордостта, надменността, привличането на внимание, което хомосексуалистите изразяват. На базата на това християните осъждат хомосексуалистите и затварят вратата към Богa за тях.

Мъжът от втората сцена е това, което Бог вижда и което ние бихме видели, ако гледаме с духовните си очи вместо с плътските. Духът на хомосексуализъм е точно това – ДУХ. Той е заблудителен дух, той е унищожителен дух… и както другите зли духове, той обича да се изявява. Ние не трябва да се шокираме от това, че хомосексуалистите демонстрират греха си. Хомосексуалистите са жертви на зъл дух, който е влязъл в живота им, завладял е мислите им, чувствата им, половите им органи и който използва телата им, за да се опорочава Божието творение.

Поради липсата на сила Църквата твърде дълго е живяла в една от двете крайности спрямо хомосексуалистите: или е била просто глас на осъждение за тях, или е приемала живота им като нещо нормално. Първото е водено от дух на религия, т.е. форма без сила; второто е изкривено разбиране за благодатта на Бог. И двете са зли. И двете не възхваляват Бога. Църквата трябва да се покае и от двете!

Хомосексуализмът е унищожителен дух, който пленява и погубва, и ние трябва да застанем срещу него!
Първо, трябва да се обърнем към Бог – Той да ни разкрие сърцето Си спрямо хората, които са вързани от този дух. Да се молим Бог да ни даде любов към тези хора: любов, която не осъжда и която донася промяна. Бог не погледна от Небето на нас, грешниците, и не каза: „Колко са грешни!“ Той не каза: „Е, така е… те са си такива… всичко е наред.“ НЕ! Той дойде, стана човек, живя безгрешно вместо нас и на кръста пое греха ни, за да ни ОСВОБОДИ от робството на греха. Това е любов! Това е истинската Божия любов!

Второ, трябва да се молим за разпознаване и за сила. Трябва да искаме Бог да ни облече със сила, за да можем да извършим Неговата заръка: „Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8).

Единствено когато ние, Църквата, се покаем от нашата собствена заблуда относно хомосексуалистите и когато започнем да живеем в силата и помазанието, което Бог има за нас, ще можем да направим нещо адекватно спрямо хомосексуалистите (и спрямо поробените от който и да било друг нечист дух).