Лъжеслужителите, облечени в истина (11) – Магьосничество

Лъжеслужителите, облечени в истина (11) - Магьосничество
от

В предната част разгледахме идолопоклонството като проявление в живота и служението на лъжепророците. В тази част ще разгледаме магьосничеството в този контекст.

Думата „магьосничество“ (φαρμακεία – фармакия) – правене на магии и заклинания; чародейство, е всякаква духовна практика, която не е под ръководството на Святия Дух. Както с другите термини и фрази в тази област, магьосничеството също неправилно се тълкува от мнозина от нас. Често си представяме, че с магьосничеството може да се върши само от нехристияни – от врачки, баячки и хора, които не са се обърнали към Христос. Ако това беше така, тогава защо апостол Павел ще го подчертава като дело на плътта в посланието си към църквата в Галатия? Нима един човек може да престане с делата на плътта и може да се предаде на плодовете на Духа, без преди това да е приел Исус Христос за Господ и Спасител?

Колкото и странно да звучи, магьосничеството е често срещана практика в християнските кръгове, особено в харизматичните такива – местата, където хората вярват и желаят свръхестественото проявление на Бога в живота си. Но за хора, които не са вкоренени в Писанията, които не са активни в битката срещу страстите и похотите, и които не вървят по пътя на святостта и богопознанието, желанието за свръхестественото се превръща в примката, която ги улавя в капана на лъжеслужителите, които, както вече споменахме, до сетния си дъх са искрено убедени, че са водени от Божия Дух и че са в „правата вяра”. Магьосничеството на лъжеслужителите изглежда водено от Божия Дух, първо, защото техните духовни практики се вършат в името на Исус, и второ, защото те подкрепят своите лъжеучения чрез изопачаване на Писанията (2 Петрово 3:16). Слушателите им, „неутвърдени души“ (2 Петрово 2:14), които „едва са се отдръпнали от живеещите в заблуда“ (2:18), биват подмамени от лъжеслужителите в своите „плътски похоти“ (2:18) именно поради (нечистата) духовна сила, която е на тяхно разположение. Виждайки вярата като средство за снабдяване на своите нужди, желания и мечти, последователите на лъжеслужителите или нямат нужната духовна зрялост, или познание на Писанията, за да разпознаят заблудата, или за тях от първостепенно значение е постигането на определен духовен резултат, независимо дали източникът на свръхестествената сила е Божият Дух или някой друг дух. И лъжеслужителите, и техните последователи разчитат на това, че молитвите и чудесата са „в името на Исус“ и че се използва Библията, а дали тези молитви са по Божията воля и дали правилно се излага Словото на истината (2 Тимотей 2:15), на това не се отдава толкова голямо значение. Важното е да работи и да се случват нещата – „да бъда изцелен“, „да бъда благословен“, „да бъда повишен“, „да вляза в призива си“ и пр. Най-тежкото проявление на това отношение ще бъде сред онези, които ще бъдат подмамени от най-главния лъжеслужител, антихристът, който с „всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата“ (2 Солунци 2:9) ще успее да измами хората, защото „не обичат истината, за да се спасят“ (2 Солунци 2:9). Поради тяхното отношение „Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата“ (2 Солунци 2:11-12). Това са отрезвителни стихове, който подчертават колко важно е за нас да обичаме истината и Господа повече от всичко друго, дори и то да се прави в името на Исус.

Другите дела на плътта – „вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления и зависти“ – са класически съпътстващи проявления на едно лъжеслужение. Това е защото едно служение, изградено върху проявленията на плътта, които изброихме, съвсем естествено ще създаде плътски начин на възприемане на другите, както и плътски взаимоотношения. Фокус в умовете на хората ще са кой какви дарби/служения/благословения има (ревнувания и зависти), кой кого следва (партизанства и разцепления) и неприемане на различни мнения и позиции (вражди и раздори). Самите лъжеслужители непрестанно сравняват себе си с другите и своето служение с други служения, давайки оценки за качество според неправилното разбиране за плода, което разгледахме по-горе – зачитайки размерите и проявленията, вместо любовта и Христоподобието. Това ни въвежда във второто явно светско проявление у лъжеслужителите – похотта на очите – което ще разгледаме в следващата част.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в